Присъда № 10 от 09.09.2026, Районен съд - Свищов

МОТИВИ към Присъда №10/09.09.2026г. по НОХД 193/2025г. на СвРС Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Велико Търново, Териториално отделение Свищов, срещу А. А. А. с ЕГН:********** за това, че на 27.10.2022 г. в с. О, причинил на А. М. А. с ЕГН:********** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок над тридесет дни - счупване на пета дланна кост на лявата китка, със срок на лечение и възстановяване около два месеца — престъпление по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2, предл. 3, алт. 1 НК.

Делото е разгледано по общия ред, като не е предявен граждански иск за съвместно разглеждане в наказателното производство.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Приема, че събраните доказателства установяват авторството на подсъдимия, механизма на причиняване на телесната повреда и нейния медико-биологичен характер.

В същото време отчита тежкото оскърбление, отправено от пострадалия във връзка с починалото дете и болния баща на подсъдимия, като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Предлага прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК и налагане на пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца, при регистрация по настоящ адрес два пъти седмично.

Защитникът оспорва обвинението като недоказано. Изтъква противоречията в показанията на пострадалия, неговата съжителка и баба му относно мястото и развитието на конфликта, участниците, нанесените удари, увреждането на имущество и търсенето на медицинска помощ. Позовава се на обясненията на подсъдимия и показанията на Е. Г. за нападение от пострадалия с удари в гърдите. Поддържа, че експертът не е изключил защитен механизъм на травмата, поради което следва да бъде приложен чл. 12 НК или подсъдимият да бъде оправдан поради недоказаност. Отделно поставя въпроса за психичното състояние на подсъдимия, значението на тежките обиди и характеристичните данни за двамата участници.

Подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения след събирането на останалите доказателства. Поддържа, че първоначално се опитал да успокои разправията, че бил тежко оскърбен във връзка с починалото си дете и болния си баща и че след това няма ясен спомен за това, какво точно се е случило.

Отрича да помни причиняване на увреждането и в последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и възраженията на страните, и прие за установено следното:

Подсъдимия А. А. А. е пълнолетен български гражданин, с основно образование, неженен и неосъждан. Живее на семейни начала с Е. Г., с която имат дъщеря. През същата година, преди процесния инцидент, е починал техният син. По данните на Е. Г. смъртта на детето е настъпила на 09.03.2022 г. Също така, бащата на подсъдимия е тежко болен след прекаран инсулт. В началото на производството подсъдимият е посочен като неработещ; в хода на съдебното следствие съобщава, че е започнал работа в София по изграждане 1 на канализация.

Пострадалият А. М. А. и съжителката му К. Н. пребивавали в с. О., общ.Свищов. Ползвали имота на неговата баба Н. А., както и друга къща, близо до тази в която се извършвали ремонтни дейности. В съседство на този имот живеел свидетеля А. К., известен като „А.“, който към онзи момент съжителствал със сестрата на подсъдимия. Пострадалия А. М. А. и свидетеля К. били с влошени отношения, поради предишни конфликти свързани с пускането на силна музика, забележките относно това и последвалите взаимни пререкания. На 27.10.2022 г. подсъдимият А., свидетеля К. и свидетеля В. П. работили заедно във връзка с копаене на шахта при дома на А.. След приключването на същата работа, решили да се почерпят в имота на К., защото А. бил в скръб, относно загубената си рожба. По пътя минали край имотите, ползвани от пострадалия и неговата баба. Между пострадалия и лицата от компанията възникнали дрезги. Конфликтът продължил и след събирането в дома на К., като били разменяни обиди и закани и дори имало хвърлени камъни, в следствие на което бил счупен прозорец на къщата, ползвана от пострадалия. Според събраните доказателства не е възможно, всички действия на отделните участници през тази част от вечерта да се отнесат към подсъдимия, нито да се приеме описаният в някои показания обширен погром над покъщнината. В първоначален момент подсъдимият се намесил с призив да се прекрати разправията, като посочил, че участниците са съседи и не следва да се карат и бият, тъй като отново ще трябва отново да живеят заедно, но това поведение не се запазило през целия период на конфликта. Пострадалия А. се оттеглил към имота на баба си, а подсъдимият и други лица от компанията се придвижили след него. Физическият контакт, при който било причинено процесното увреждане, се развил в двора на този имот.

В хода на конфликта и преди посегателството, причинило процесната телесна повреда пострадалия А. отправил към подсъдимия тежки оскърбителни реплики за гроба на починалото му дете и клетва да умре тежко болният му баща, а именно „Да еба на детето ти гроба“ и „Дано да умре баща ти“.

Подсъдимият възприел тези реплики особено болезнено, като те предизвикали у него гняв и раздразнение, без състоянието му да придобие характеристиките на физиологичен афект. А. отправил към пострадалия А. заканата „Сега вече си свършен“, избутал насила вратата на имота на свидетелката А. и навлязъл в двора. Насочил яростта си към пострадалия А. и му нанесъл удари с ръце в областта на главата. При последвалото съприкосновение, А. захванал лявата ръка на А. и извил пръстите му в посока, обратна на обичайното им сгъване.

Пострадалият се опитвал да се предпази, включително пазел главата си. При извиването изпитал болка и извикал, което накарало подсъдимия да го пусне и да преустанови действията си. Била възприета деформация на ръката в областта на пръстите от свидетелката К. Н., която споделя че пръста му бил изкривен. След преустановяване на нападението, подсъдимия се отдалечил. За случая били търсени съдействие от полицията и медицинска помощ. При посещението на полицейския служител И. И., пострадалият бил с превързана ръка в областта на китката и дланта. Съобщил за предходна травма и за стискане на ръката при сбиването. На следващата сутрин потърсил медицинска помощ в гр. Свищов, били извършени изследвания и била обездвижена чрез гипс. Относно получената травма, било установено закрито 2 разместено счупване на пета дланна кост на лявата ръка, причинило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок над тридесет дни, с период на лечение и възстановяване около два месеца. Установени са и болки в дясната ушна мида, отнесени в съдебномедицинското заключение към тъпа травма по главата, причинила болки и страдания с период за възстановяване около четири дни. Установено е, че подсъдимият не страда от психично заболяване, което да изключва вменяемостта. При комплексното изследване е установено леко изоставане в интелектуалното развитие, определено от експертите като лека умствена изостаналост, което не го е лишило от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към инцидента е бил в състояние на обикновено раздразнение, без установено стеснение на съзнанието, характерно за физиологичен афект.

По доказателствата

Фактическите изводи са основани на показанията, дадени в съдебното следствие, на прочетените по чл. 281, ал. 4 НПК показания от досъдебното производство, на обясненията на подсъдимия, приетите експертни заключения и останалите приобщени по надлежния ред материали, като внесения обвинителнен акт определя предмета на обвинението.

На основание чл. 281, ал. 4 НПК са прочетени досъдебни показания на А. М.

А., К. Н., А. К., В. П. и И. И.. Прочитането ги включва в доказателствената съвкупност, но не им придава предварително определена сила, като потвърждението на свидетеля след прочитането, че записаното е вярно, не освобождава съда от задължението да съпостави различните му изявления и останалите доказателства. Съдът не установи пълна последователност и взаимно съответствие във всички свидетелски показания. Налице са както непълнота на спомена, така и съществени противоречия. Поради това не е възприета изцяло нито една от обособяващите се версии само според принадлежността на свидетелите към групата на единия или другия участник.

Личната близост, влошените отношения и интересът от изхода на делото са съобразени при проверката. По-ранното даване на показания е относимо към яснотата на спомена, но не представлява само по себе си основание те да бъдат предпочетени. За всяко от решаващите обстоятелства съдът съпостави прекия или производния характер на показанията, възможността за наблюдение, вътрешната му последователност и подкрепата от други доказателства.

Пострадалия А. М. А. сочи подсъдимия като лицето, което е упражнило физическата сила и е извило ръката му. В съдебното заседание описва избутване, захващане и извъртане на ръцете, непосредствена болка и преустановяване на въздействието след вика му. В прочетените показания от ДП посочва заканата, навлизането в двора, ударите по главата и извиването на лявата ръка. Относно авторството и самото извиване тези доказателства се подкрепят от показанията на свидетеля Н. А. и в съответните части от тези на К. Н., както и от медицински допустимия механизъм на фрактурата, посочен като вероятен. Съдът не кредитира целия разказ на пострадалия. В съдебното заседание той редува твърдения за двор и за вътрешността на къщата.

3

Първоначално отрича вечерно посещение на линейка, докато в показанията си дадени на фазата на досъдебното производство описва преглед на място.

Говори за плачещи деца, а впоследствие излага, че към инцидента съжителката му е била бременна и двамата не са имали родени деца. Отрича обидата за детето на подсъдимия и представя поведението си като изцяло невъвлечено в провокирането на конфликта, което не съответства на други събрани доказателства. Тези противоречия не са пренебрегнати като несъществени. Те налагат ограничаване на доверието към свидетеля и изискват самостоятелна проверка на всяко негово твърдение. Съдът не приема за установени описанието за деца, смущавани от музиката в процесната вечер, липсата на медицинско посещение, категоричното отрицание на тежките обиди или твърдението за изцяло пасивно негово поведение през всички етапи на междусъседския конфликт. Отделно е отчетено, че пред съда пострадалият отрича размяна на реплики в последния етап от конфликта, преди същия да приключи, докато в показанията от досъдебното производство възпроизвежда заканата „Сега вече си свършен“. Съдът дава вяра на конкретния по-ранен разказ в тази част след съпоставката му с показанията на А. К. за заплашване след обидата и с непосредствените показания на свидетеля Н. А. за преодоляване и при портата и последвалото насилие. Тези източници не възпроизвеждат независимо същата реплика дума по дума, но подкрепят описаното нападателно поведение. Заканата е оценена заедно с доказаното насилствено навлизане, като изводът за започналото посегателство не се основава само на конкретния посочен израз. Защитата основателно поставя за обсъждане и отразяването на пострадалия като неосъждан при снемане на самоличността, при положение че прочетеният разпит съдържа негови сведения за предходно осъждане и неизтекъл към инцидента изпитателен срок, което обстоятелство е проверено с приложената на лист 66-67 от делото справка за съдимост. За достоверността на разказа за инцидента са решаващи обсъдените конкретни противоречия и външната проверка, а не общо предположение за недобросъвестност, произтичащо от миналото осъждане.

Относно мястото на увреждането съдът дава вяра на описанието в двора на свидетелката А.. То е конкретизирано в разпита на досъдебното производство, съответства на показанията на А. за контакта до чешмата, на съответната част от показанията на свидетеля К. Н. и на прочетените показания на В. П., който позиционира мястото на ударите вътре в двора до портата. Последният е от групата на подсъдимия и не възпроизвежда само сведения, получени от пострадалия. Съдът не приема за доказано заявеното в разпита му издърпване на пострадалия А. М. А. от вътрешността на къщата. Възприетото авторство на деянието, чрез извиване на ръката не се основава на общо доверие към пострадалия вземайки предвид неточностите в разпита му. Те са онези части от неговия разказ, които намират конкретна външна подкрепа в описаните други доказателства по делото. Колебанията му за часа не обосновават друг инцидент или друга дата, като съдът приема събитието като развило се вечерта на 27.10.2022 г., без да изгражда извод за виновност върху недоказана точна минута.