Определение № 366 от 16.03.2022, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. Стара Загора, 16.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20225500500063 по описа за 2022 година Производството е по чл.396, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 389, ал.1 и 2 и чл.391 от ГПК във връзка с чл.349 от ГПК във връзка с чл.397, ал.1, т.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от Д.М.К. лично и като управител на „Б.Ф.“ ЕООД със седалище и съдебен адрес за призоваване в гр. Б., *** Против Определение за допускане на обезпечение по ЧГД № 4977 / 2021г. по описа на PC - Стара Загора с Правно основание чл. 396 от ГПК.

Твърди, че на датата 07.12.2021г. получил 2 броя съобщения по ИД № 20217480402360 / 21г. по описа на М.И. - ЧСИ с район на действие ОС Монтана. Със съобщенията бил уведомен, че на 04.11.2021г. срещу него и представляваната от него фирма „Б.Ф.“ ЕООД е издадена обезпечителна заповед по ЧГД № 4977 / 2021г. по описа на PC - Стара Загора. За обезпечаване на бъдещия иск в размер на 33 703.08 лева е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху личните му сметки в Уникредит Булбанк, ОББ и Райфайзенбанк, както и запор върху банковите сметки на „Б.Ф.“ ЕООД в ТБ ОББ АД.

В рамките на законоустановения едноседмичен срок обжалва определението за допускане на обезпечение поради следните съображения:

На основание чл. 390 от ГПК, обезпечение можело да се иска, съответно се допуска от родово компетентния съд. Бъдещият иск, който е обезпечен е в размер на 33 703.08 лева. На основание чл. 104, т. 4 от ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева. Следователно родово компетентен съд да се произнесе по молбата за допускане на обезпечение е окръжният, а не районният съд.

Съгласно чл. 391 от ГПК, обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по съдебното решение. Счита, че това законово основание не е налице, тъй като 1 повече от 10 години лично той, като физическо лице е земеделски стопанин.

Представляваната от него фирма „Б.Ф.“ ЕООД също е създадена във връзка със земеделската му дейност и има такъв предмет на дейност. Няма никаква опасност да се укрие, да напусне пределите на страната или да прекрати дейността, която е единствен източник на доходите му. Като земеделски стопанин, той притежавал имоти, инвентар и техника на значителна стойност.

В зависимост от сезона, имал и налична земеделска продукция. Оборотите в банковите му сметки са динамични. Не съществувала никаква вероятност за осуетяване правата при евентуално осъдително съдебно решение. А напротив, запорирането на сметките му точно сега, когато ще имал постъпленията на субсидииите, ще го лиши от възможността да ползва наличните средства за редица земеделски дейности в агротехническите срокове и ще рефлектира върху качеството и количеството на добивите му през настоящата стопанска година. На практика с допуснатото обезпечение се осъществявала репресия върху дейността му като земеделски производител.

На основание чл. 444, т. 8 от ГПК, във връзка с чл. 99 от Закона за държавния бюджет за 2021г. прави и възражението си за несеквестируемост на постъпленията по банкова сметка на „Б.Ф.“ ЕООД с IBAN. BG 13 UBBS 8888 1000 8608 10. Тази банкова сметка е посочена в заявлението за подпомагане за 2021г. и по нея се превеждат субсидии от Държавен Фонд „Земеделие“. Съгласно съдебната практика на Република България и на Европейския съюз, субсидиите и целевите помощи са несеквестируеми и не подлежат на обезпечение и принудително изпълнение.

Предвид гореизложеното, моли да се постанови Решение, с което да се отмени Определение по ЧГД с № 4977 / 2021г. по описа на PC - Стара Загора, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск в размер на 33703.08 лева, чрез налагане на запор върху банковите сметки на Д.М.К. и на „Б.Ф.“ ЕООД.

Моли, да му се присъдят и направените разноски.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова моли въззивния Окръжен съд-Стара Загора да го отмени изцяло и вместо това да постанови друго, с което да бъде отхвърлено искането за допускането на обезпечението на горепосочения бъдещ иск.

Моли да му бъде дадена възможността да ангажира и други доказателства с оглед на становището на ответника, изразено в отговора.

Подробни съображения са изложени в частната жалба на жалбоподателя Д.М.К. съответно с вх. № 15218/15.12.2022 год.

В законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв е постъпил от заинтересованата страна по делото въззиваемия „Ф.Б." ЕАД" гр.

Стара Загора, молител по ч.гр.д. № 4977/2021 год. по описа на Районен съд гр.

Стара Загора. чрез адв. В.Ц. Т. от АК гр. Стара Загора, в качеството на проц. представител на същото дружество, с който твърдят, че на 17.01.2022 год. им била връчена Частна жалба срещу Определение с № 1411 от 01.11.2021 год., с 2 което било допуснато в полза на „Ф.Б." ЕАД исканото обезпечение на бъдещия иск, постановено по ч.гр.д. № 4977/2021 год. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, депозирана съвместно от солидарно отговорните длъжници и ответниците по бъдещата тяхна претенция „Б.Ф." ЕООД и Д.М.К.. Предвид това обстоятелство в рамките на предоставения им по закон срок, представят на съда настоящия Писмен отговор, в който излагат подробни правни и фактически доводи, установяващи по безспорен начин недопустимостта, както и неоснователността, недоказаността и незаконосъобразността на депозираната Частна жалба, като молят същата да се остави без разглеждане или алтернативно - без уважение. Основанията за това тяхно категорично становище давали следните факти, а именно подробно изложени в същия отговор.

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в частната жалба, депозирана по делото, както и мотивите на първоинстанционния съд намери за установено следното:

С определението си под № 1411 от 01.11.2021 год., постановено по ч.гр.д. № 4977/2021 год. по описа на Районен съд гр. Стара Загора на VІІІ-ми граждански състав е било допуснато обезпечението на бъдещия иск срещу ответниците „Б.Ф." ЕООД и Д.М.К., при условията на солидарност за сумата от общо 33 703,08 лв. /главници и неустойки/, дължими по договори за покупко-продажба на препарати за растителна защита и химически торове от 18.11.2019г., 30.04.2020г. и 14.01.2020г. и договори за спогодба от 17.11.2020г. и от 23.02.2021г., в полза на „Ф.Б.“ ЕАД С.З., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., ***, представлявано от Ю.Б.Д. против „Б.Ф.“ ЕООД Б., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б., ***, представлявано от Д.М.К. и Д.М.К., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ***, чрез налагане на запор върху банковите сметки на „Б.Ф.“ ЕООД Б. и Д.М.К. в следните банки: „Уникредит Булбанк“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД, „Централна Кооперативна Банка“ АД, „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Юробанк България” АД, до размера на 33 703,08 лв.

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТ НА ЧАСТНАТА ЖАЛБА

В нормата на чл. 396, ал. 1 от ГПК е установена законовата възможност да се обжалва от заинтересованата страна Определението на съда, с което е допуснато обезпечение, като изрично е посочен преклузивен срок, в рамките на който това право може да бъде упражнено. В настоящия случай, началният момент, от който се изчислява предоставения едноседмичен срок за предприемане на такива процесуални действия се явява датата, на която е връчено съобщението от съдебния изпълнител за наложената обезпечителна мярка. С оглед изложеното в самата Частна жалба, въпреки липсата на 3 представени писмени доказателства за това обстоятелство, жалбоподателите твърдят, че връчването на съобщението по образуваното от тяхна страна изп. д. № 2360/2021 год. по описа на ЧСИ М.И. с район на действие - Окръжен съд гр. Монтана по издадената Обезпечителна заповед по настоящото ч.гр.д. № 4977/2021 год. по описа на Районен съд гр. Стара Загора е станало на датата 07.12.2021 год. Съдът възприема това обстоятелство за безспорно установено, тъй като не се оспорва изявление на другата страна, въз основа на направената от тяхна страна справка при ЧСИ Иванова, при която в действителност се установи, че на тази дата са получени съобщенията от длъжниците по цитираното по-горе изп. дело по издадената Обезпечителна заповед. С оглед горната обективна обстановка, става видно, че предоставеният по закон преклузивен срок за обжалване по реда на чл. 396 от ГПК изтича на 14.12.2021 год. Видно действително от вх. номер на Районен съд гр. Стара Загора, частната жалба е депозирана в деловодството на 15.12.2021 год., т.е., но същата е постъпила по куриер в СТОС, с отбелязването, че получена и взета на датата 14.12.2021 год. /на лист 25 от наст. Дело/. Налага се извода, че частната жалба е подадена в срок преди крайната дата за това. Предвид това обстоятелство, с оглед спазеният преклузивен срок за обжалване на издаденото Определение за допускане на обезпечение по ч.гр.д. № 4977/2021 год. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, то частната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде оставена разглеждана по съществото си относно нейната материална основателност.

Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, и тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 396, ал.1, предл.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.

ПО

ОТНОШЕНИЕ на

ОСНОВАТЕЛНОСТТА и

ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА на ЧАСТНАТА ЖАЛБА въззивният съд възприема следното:

Производството по първоинстанционното дело с № 4977/2021 год. е образувано по писмената молба, заведена от жалбоподателя „Ф.Б.“ ЕАД С.З. за допускане на обезпечение на бъдещите му искове за сумата от общо 33 703,08 лв. /главници и неустойки/, дължими по договори за покупко-продажба на препарати за растителна защита и химически торове от 18.11.2019г., 30.04.2020г. и 14.01.2020г. и договори за спогодба от 17.11.2020г. и от 23.02.2021г., на основание чл.390 ГПК във вр. с чл.397 ал.1 т.2 от ГПК, чрез налагане на запор върху банковите сметки на „Б.Ф.“ ЕООД Б. и Д.М.К. в слените банки: „Уникредит Булбанк“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Райфайзенбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“, „Юробанк“ АД. Подробни съображения излага в 4 писмената молба.

За да постанови обжалваното си определение СтРС е приел, че тъй като съгласно чл.391 от ГПК, за да се допусне обезпечение, е необходимо да са налице няколко предпоставки: ищецът да има право на обезпечение на иска, т.е. искът да е допустим и вероятно основателен, и да е налице интерес от обезпечаване на иска, което ще рече, че без обезпечаването за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.

Първостепенният съд също е приел, че едното от основните изисквания за допускане обезпечение на бъдещия иск е, той да е допустим, тъй като само по такъв иск може да се постанови решение, осъществяването на чиито правни последици обезпечението осигурява. Предявеният иск е допустим не само, когато за ищеца е възникнало правото на иск, но и кумулативно, когато то е надлежно упражнено.

В молбата за обезпечение е посочена обезпечителната мярка и цената на иска, съобразно изискванията на чл.395 ал.1 ГПК. С оглед на представените с молбата писмени доказателства, налагащи извода за вероятна основателност на бъдещия иск, съдът счита, че без обезпечение за ищеца ще се затрудни осъществяването на правата по съдебното решение, поради което съдът е намерил, че следва да допусне исканото обезпечение.

На основание чл.391 ал.2 ГПК съдът е приел, че следва да определи и парична гаранция в размер на 1500,00лв., който размер е определен от съда с оглед цената на иска и евентуалния размер на преките и непосредствени вреди, които ответникът по молбата евентуално би могъл да претърпи, ако обезпечението е неоснователно.