Решение № 641 от 04.05.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000503750 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни, срещу Решение №900948/02.08.2021 г., по гр.д.№282/2019 г. на ОС – Благоевград, постановено по предявен от Г. Д. К. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“АД, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреждания – изкълчване на раменната става и счупване на големия туберкул на дясната раменна кост, и за сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за рентгеново изследване и КАТ на дясна раменна става, вследствие на настъпило ПТП на 03.04.2019 г., причинено от водача на лек автомобил „БМВ 330Д“ с рег.№********, ведно със законната лихва върху тези суми за периода от 10.04.2019 г. до окончателното плащане, с което решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лв., ведно със законната лихва върху тези суми за периода от 01.10.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 20 000 лв., до претендирания размер от 50 000 лв., както и е отхвърлил претенцията за законна лихва върху обезщетенията за периода от 10.04.2019 г. до 01.10.2019 г., и е осъдил страните да заплатят разноски по съразмерност. Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.

С Въззивна жалба вх.№900513/09.09.2021 г. ищецът Г. Д. К., чрез адв. П.К., обжалва решението в неговата отхвърлителна част - с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 20 000 лв., до размера от 40 000 лв., като част от сумата 50 000 лв., КАКТО И В ЧАСТТА, в 1 която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди и за имуществени вреди, за периода от 10.04.2019 г. до 01.10.2019 г., като се настоява за присъждане на допълнително застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 10.04.2019 г., а при условията на евентуалност – от 01.07.2019 г., до окончателното плащане, КАКТО и за допълнително присъждане на законната лихва върху вече присъдените обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди, за периода от 10.04.2019 г. до 01.10.2019 г. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части, поради нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в игнориране на част от събраните доказателства, неправилно е прието, че липсва причинна връзка на нарушената сетивност на кожата при ищеца, и счупването на ребро, с настъпилото увреждане при процесното ПТП, в резултат от неизясняването на част от релевантните въпроси относно получените увреждания. Съдът неправилно е приел, че нямало категорични доказателства нарушената сетивност да е в резултат от увреждането, и според съда такива увреждания не били посочени в исковата молба. Ищецът не е длъжен да изчерпи в исковата молба всички неблагоприятни изменения на здравословното си състояние, за да получи обезщетение за тях, като е достатъчно те да бъдат установени по делото. Наличието на счупено ребро в дясна гръдна половина се установява от приетите СМЕ и ДСМЕ, както и от свидетелските показания.

Нарушената сетивност на кожата се установява от ДСМЕ, като не се установява ищецът преди процесното ПТП да е страдал от други болестни увреждания, които могат да доведат до такова страдание. Липсва задълбочен анализ на събраните доказателства относно вида и характера на уврежданията, продължителността на процеса на лечение и възстановителния период, икономическите условия към момента на увреждането и повишените застрахователни лимити. Неправилно е отхвърлена претенцията за законна лихва за периода от 10.04.2019 г. до 01.10.2019 г., като е прието, че лихва се дължи след изтичането на 3- месечния срок за отговор на застрахователя. В случая застрахователят е уведомен от самия пострадал на 01.07.2019 г., от която най-късна дата той дължи заплащане на законна лихва върху обезщетението. Релевирано е доказателствено искане на основание чл.266, ал.3 от ГПК, за допускане на допълнителна СМЕ, която да бъде изготвена от вещо лице невролог, по поставените въпроси към ДСМЕ, изготвена в първоинстанционното производство.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, жалбоподателят е освободен от задължението за внасяне на държавна такса на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор.

С Въззивна жалба от 20.09.2021 г., ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“АД, чрез адв. В. П., обжалва решението частично в осъдителната му част, с която ответникът е бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за размера над 15 000 лв. до присъдения размер от 20 000 лв., както и в която ответникът е бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди за 2 размера над 75 лв. до присъдения размер от 100 лв., ведно със законната лихва върху тази част от присъдените суми, считано от 01.10.2019 г. Релевирани са оплаквания за нарушение на чл.52 от ЗЗД във връзка с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като не е отчетено удължаването на времетраенето на оздравителния процес поради непроведена рехабилитация и несъобразяване на обществено-икономическите условия. Неправилно не е уважено възражението за принос на пострадалия чрез непоставянето на обезопасителен колан - следва да бъде отчетен принос на пострадалия до размер на ¼ . Настоява се за отмяна на решението в частта му, в която е присъдено обезщетение над 15 000 лв. за неимуществени вреди, и над 75 лв. за имуществени вреди, и вместо това да се постанови друго по същество, с което предявените искове за присъждане на застрахователно обезщетение да бъдат отхвърлени над размера от 15000 лв. до размера от 20 000 лв. за неимуществените вреди, и над размера от 75 лв. до размера от 100 лв. за имуществените вреди, като съобразно този резултат да бъдат редуцирани и разноските, които ответникът е осъден да заплати. Заявява се претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба от 29.11.2021 г., подаден от Г. Д. К., чрез адв. П.К., в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника. Неоснователно се поддържа принос на пострадалия – САТЕ е оспорена в тази част, и изводите на вещото лице не се подкрепят от останалите доказателства, поддържа се недоказаност на възражението за съпричиняване, и липса на причинна връзка между непоставянето на колан и настъпване на уврежданията.

Възразява се срещу присъждането на разноски в полза на ответника, и се релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. Заявява се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., заедно с начислен ДДС.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен след подадена извънсъдебна застрахователна претенция, от родово компетентния съд, поради което е допустимо. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция не се спори, че на 03.04.2019 г. е настъпило процесното ПТП, както и по механизма на настъпването му. Не се спори, че към момента на ПТП е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, не се спори по вината на водача на застрахованото при ответника МПС, качеството на ищеца на увредено лице, претърпяло неимуществени вреди, както и претърпените от него имуществени вреди в размер на 100 лв., представляващи разходи за медицински изследвания.

Спорът между страните пред въззивната инстанция е фокусиран върху вида и обема на претърпените от ищеца травматични увреждания в причинна връзка с процесното ПТП, размерът на справедливото обезщетение за тях за размера над 20 000 лв., и 3 наличието на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат чрез непоставянето на обезопасителен колан до размера на 1/4. По акцесорния иск се спори по началния момент, от който следва да се присъди законната лихва за забавено плащане на обезщетението.

Във връзка със спора пред въззивната инстанция за наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, съдът намира следното:

От приетите по делото писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1 /23.05.2019 г. /на л.6 от делото на СГС/, Протокол от 30.06.2020 г. по дело №20201240200304 по описа за 2020 г. на РС – Разлог, с инкорпорирано в него Споразумение за решаване на наказателно производство, одобрено от съда с протоколно определение, №2671/30.06.2020 г., влязло в сила на 30.06.2020 г. /на л.8890/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.04.2019 г. /на л.95-98/, и Експертно заключение от 29.02.2021 г. /на л.139/, се установява следния механизъм на ПТП, който не е спорен между страните:

На 03.04.2019 г., в дневно време около 16:20 ч., и мокра асфалтова настилка, водачът Д. Я. е управлявал л.а.“БМВ 330d“, с рег.№********, по ул.“Отец Паисий“ в гр. Банско, като ищецът Г.К. е пътувал в същия автомобил като пътник на задната дясна седалка, и вероятно се е държал за ръкохватката на тавана на купето, монтирана над седалката. В района на №11 и преди №13А, в участък преди навлизане в десен завой, водачът е управлявал автомобила със скорост от около 66,2 км/ч., като скоростта е принудила водача да предприеме действия за отклоняване на автомобила вдясно още преди завоя, и за да не допусне странично занасяне на автомобила наляво при преминаване през завоя, водачът е отклонил автомобила допълнително надясно, при което автомобилът се е насочил към десния тротоар. Възприемайки насочването на автомобила към тротоара и къщите, водачът е задействал ефективно спирачната система, съчетано със задействане на кормилната уредба на автомобила за корекция на траекторията на автомобила в посока наляво. Последвало е последователно качване на предната и задна десни губи върху тротоара вдясно пред дом №13. С качването на тротоара на десните гуми, левите гуми са се отклонили наляво. Поради задействането в този момент на спирачната уредба, гумите са блокирали, а поради рязката промяна на посоката на движение е настъпило странично занасяне на автомобила и ротация на автомобила около задната дясна гума по посоката на часовниковата стрелка, и завъртане на предната част на автомобила надясно, като е продължило и постъпателно движение на автомобила напред, след което предната част на автомобила се е насочила към тротоара отляво на улицата и офиса пред дом №14. Последвало е бързо и последователно качване на предните гуми върху тротоара пред офиса, веднага след което предния ляв габарит достига и чупи стъклената конструкция и стъклата на фронталната витрина на офиса. Непосредствено след първия удар вляво, е последвал много силен челен удар със скорост около 43,5 км/ч. в обхвата на предния десен габарит в предната носеща бетонна колона на офиса. Вследствие на този удар са настъпили тежки деформации в предната дясна част на купето, а вследствие на рязкото спиране телата на пътниците в автомобила са били подложени на действието на силни инерционни сили в посока към зоната на удара на л.а. в колоната.