Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 137 от 18.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 51/2024
Вид
Решение № 137
Подписан
18.07.2024
Състав
Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20245000500051 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Образувано е по молба на И. К. И., Е. К. И., Д. Д. К. и М. Т. К. чрез адв.

М. Г., с която се иска да се допълне постановеното по делото Решение № 83/ 13.05.2024 г. чрез произнасяне по жалбата срещу Определение № 276/ 02.09.2020 г. по гр. д. № 772/ 2020 г. на ОС – Х..

Ответникът „П.” АД изразява становище за неоснователност на искането.

Съдът, като обсъди молбата, намира следното:

Предмет на разглеждане във въззивното производство е въззивната жалба на И. К. И., Е. К. И., Д. Д. К. и М. Т. К. против Решение № 90/ 02.08.2021 г. по гр. д. № 772/ 2020 г. на ОС – Х., допълнено с Решение № 121/ 18.04.2022 г., с което са отхвърлени предявените против „П.“ АД: искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността поради липса на основание и злоупотреба с право на извършени публични продани на следните имоти: СОС с идентификатор ***, находящ се в гр. Х., ул. „С. “ № 107, вх. А, ет.4, ап.7 и СОС с идентификатор ***, находящ се в гр.

Х., ул. „С. “ № 107, вх. А, ет. 4, ап. 20, по КККР на гр. Х. по изп. д. № 1454/ 1

2014г. на ЧСИ С.П.; евентуално съединените искове за прогласяване на недействителността на публичните продани на посочените два имота на основание чл. 496, ал. 3 ГПК и признаване за установено, че първите двама ищци – И. К. И. и Е. К. И. са собственици на СОС с идентификатор ***, находящ се в гр. Х., ул. „С. “ № 107, вх. А, ет.4, ап.7, а вторите двама – Д. Д. К. и М. Т. К. – на СОС с идентификатор ***, находящ се в гр. Х., ул. „С. “ № 107, вх. А, ет. 4, ап. 20; искове за отмяна на постановленията от 20.11.2019 г. на ЧСИ С.П. за възлагане на СОС с идентификатор ***, находящ се в гр. Х., ул. „С. “ № 107, вх. А, ет.4, ап.7 и СОС с идентификатор ***, находящ се в гр. Х., ул. „С. “ № 107, вх. А, ет. 4, ап. 20 по КККР на гр. Х. по изп. д. № 1454/ 2014 г. на ЧСИ С.П..

Предмет на разглеждане е и частна жалба на И. К. И., Е. К. И., Д. Д. К. и М. Т. К. против Определение № 276/ 02.09.2021 г., с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено Решение № 90/ 02.08.2021 г., като са осъдени да заплатят на „П.“ АД разноски за юрисконсулт в размер на 450 лв.

С постановеното по делото решение въззивният съд е обезсилил Решение № 121/ 18.04.2022 г. по гр. д. № 772/ 2020 г. на Окръжен съд – Х., постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което са отхвърлени предявените от И.

К. И., Е. К. И., Д. Д. К. и М. Т. К. против „П.“ АД искове за отмяна на Постановление за възлагане от 20.11.2019 г. по изп. д. № 1454/ 2014 г. на ЧСИ С.П. по отношение на СОС с идентификатор ***, находящ се в гр. Х., ул. „С. “ № 107, вх. А, ет.4, ап.7, както и на Постановление за възлагане от 20.11.2019 г. относно СОС с идентификатор ***, находящ се в гр. Х., ул. „С. “ № 107, вх. А, ет. 4, ап. 20, по КККР на гр. Х., одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г., а Решение № 90/ 02.08.2021 г. по гр. д. № 772/ 2020 г. на ОС – Х. е потвърдил в останалата обжалвана част.

По отношение на частната жалба срещу Определение № 276/ 02.09.2021 г. апелативният съд е приел в мотивационната част на решението, че същата е неоснователна, но е пропуснал да го потвърди изрично в постановения диспозитив.

При тези данни настоящият съдебен състав намира, че случая е налице хипотезата на допусната очевидна фактическа грешка, тъй като макар и да е изложил съображения за неоснователността на частната жалба съдът е 2 пропуснал да потвърди обжалваното определение в диспозитива, т. е. формирана е воля, която обаче е пропуснато да бъде отразена в диспозитива на съдебния акт, поради което молбата следва да бъде разгледана при условията на чл. 247 ГПК, а не на чл. 250 ГПК. Налице е очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправяне по реда на чл. 247 ГПК, като в диспозитива на решението след „Потвърждава Решение № 90/ 02.08.2021 г. по гр. д. № 772/ 2020 г. на ОС – Х. в останалата обжалвана част“ се чете: „Потвърждава Определение № 276/ 02.09.2021 г. по гр. д. № 772/ 2020 г. на ОС – Х.“.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 83/ 13.05.2024 г. по в. гр. д. № 51/ 2024 г. на АС - Пловдив, като в диспозитива му след „Потвърждава Решение № 90/ 02.08.2021 г. по гр. д. № 772/ 2020 г. на ОС – Х. в останалата обжалвана част“ се чете:

„Потвърждава Определение № 276/ 02.09.2021 г. по гр. д. № 772/ 2020 г. на ОС – Х.“.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3