Определение № 773 от 20.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 773 гр. София, 20.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500519 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 12435/03.02.2025 г. от адвокат Б. Н., със служебен адрес гр. София, ул. „Г. Раковски“, № 117, в качеството му на особен представител на Н. С. М., ЕГН ********** срещу Определение № 1152/21.01.2025 г., по в.ч.гр.д. № 11936/2023 г., на СГС, ЧЖ-1-Е с., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определение № 31944/13.09.2023 г., по гр.д. 27137/2022 г., на СРС, 180 с., в частта за оставяне без уважение искането му за увеличаване размера на определеното възнаграждение на особения представител.

Частният въззивник атакува постановеното определение като неправилно, противоречащо на закона и несъобразено със съдебната практика. Счита, че отказът на съда, назначил особения представител, да измени размера на определеното му възнаграждение подлежи на инстанционен контрол. В подкрепа на становището си сочи практика на ВКС по въпроса. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за произнасяне по същество на частната жалба.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваем „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, депозира отговор вх. № 18399/14.02.2025 г., в който счита частната жалба за неоснователна и необоснована, а постановения съдебен акт за съобразен с константната съдебна практика. По същество моли за оставяне без уважение на частната жалба.

Частната жалба е подадена в границите на срока предвиден в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК, предвид данните за съобщаване, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК подлежи на обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази 1 приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Производството по в.чгр.д. № 11936/2023 г., на СГС е образувано по частна жалба вх. № 279574/09.10.2023 г. от адвокат адв. Б. Н., в качеството му на особен представител на Н. С. М., ЕГН **********, ответник по гр.д. № 27137/2022 г., на СРС, 180 с. и е насочена срещу Определение № 31944/13.09.2023 г., в частта с която съставът на СРС е оставил без уважение искането му за увеличаване размера на определеното възнаграждение на особения представител.

С атакуваното определение съставът на СГС оставил без разглеждане частната жалба, с която е бил сезиран. Произнасянето е обосновано с мотиви, че атакувания акт на СРС не подлежи на обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите предвидени в разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.

Произнасянето се преценява като неправилно.

Видно от материалите по гр.д. № 27137/2022 г., на СРС, 180 с. е, че с Разпореждане № 36032/21.03.2023 г., съдът е констатирал наличието на хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, определил възнаграждение за особен представител и задължил ищеца да представи доказателства за внасянето му.

След изпълнение на това задължение от страна на ищеца и след посочване на адв. Н. от Съвета на АК – София, с Определение № 15978/03.05.2023 г. адв. Н. бил назначен за особен представител на ответника М..

На 10.07.2023 г., постъпила е молба вх. № 197062, с която адв. Н. отправил искане определеното с разпореждането от 21.03.2023 г. възнаграждение за особения представител да бъде изменено като бъде увеличено по размер от 461.40 лв., на 1630.09 лв.

С атакуваното пред СГС Определение № 31944/13.09.2023 г. първоинстанционния съд оставил без уважение това искане.

Сезиралата СГС жалба вх. № 279574/09.10.2023 г. от адвокат адв. Б. Н., в качеството му на особен представител, насочена срещу постановено определение на СРС, с което е оставено без уважение искането на особения представител за увеличаване на определеното възнаграждение се преценява като допустима.

Съобразно разясненията дадени в т. 6 от ТР № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК възнаграждението за особения представител винаги е дължимо, като размерът му следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му.

Константна е съдебната практика в разбирането, че актът, с който е определено възнаграждение на особен представител и е указано на ищеца да внесе сумата по сметка на съда има отношение към въпроса за разноските, макар и да не е постановен по реда на чл. 78 ГПК, той е от същата категория актове. Този акт подлежи на изменение по реда на чл. 248 ГПК, а при отхвърляне на искането на особения представител за увеличаване на размера на определеното му възнаграждение, подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, вр. чл. 248 ГПК Това разбиране е обективирано в Определение № 2/05.01.2023 г., по ч.т.д. № 2637/2022 г., ВКС, I ТО, Определение № 1452/27.03.2024 г., по ч.гр.д. № 1006/2024 г., ВКС, II ГО и цитираните в тях многобройни други актове на ВКС в същия смисъл.

Следователно обсъденото по-горе Разпореждане № 36032/21.03.2023 г., 2 следва да бъде възприемано като такова за определяне на възнаграждението на особения представител, макар и подобен диспозитив в него да не е налице, доколкото ищцовата страна е задължена да внесе определената от съда сума за възнаграждение. Постъпилата молба вх. № 197062 следва да бъде възприемана като искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение на посоченото разпореждане. По този начин са били възприети фактите от състава на СРС, който е разгледал отправеното до него искане и с атакуваното Определение № 31944 е оставил без уважение искането за изменение размера на определеното възнаграждение. Макар и да не е посочено произнасянето е такова по реда на чл. 248 ГПК. При което сезиралата СГС частна жалба е насочена срещу акт по чл. 248 ГПК и подлежи на разглеждане по същество.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а делото върнато за произнасяне по съществото на частната жалба.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1152/21.01.2025 г., по в.ч.гр.д. № 11936/2023 г., на СГС, ЧЖ-1-Е с., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 12435/03.02.2025 г. от адвокат Б. Н., със служебен адрес гр.

София, ул. „Г. Раковски“, № 117, в качеството му на особен представител на Н.

С. М., ЕГН ********** срещу Определение № 31944/13.09.2023 г., по гр.д.

27137/2022 г., на СРС, 180 с., в частта за оставяне без уважение на искането му за увеличаване размера на определеното възнаграждение на особения представител.

ВРЪЩА делото за произнасяне по същество на частната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3