Решение № 212 от 28.07.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Плевен, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. П. в присъствието на прокурора Д. К. М. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно административно наказателно дело № 20234400600527 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 378, ал. 5, вр. чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод въззивна жалба от обвиняемия Б. С. И., чрез защитника му адв. Н. Н., срещу Решение №15 от 20.04.2023 г. по АНД №10/23 по описа на Районен съд Никопол, с което обвиняемият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1 НК и на основание чл.

78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба в размер на 1000,00 лв.

В жалбата са изложени оплаквания за това, че първоинстанционният съд е направил необоснован извод за осъществено деяние от страна на обвиняемия. Позовава се на показанията на свидетеля Р. И., по-конкретно заявеното от него, че пострадалата нямала вид на бита жена, нито е казвала защо са се скарали с обвиняемия. От показанията на св. Н. Н. – полицейски служител, защитникът извлича аргументи за това, че пострадалата се е съгласила обвиняемият да остане в жилището, „при положение да не я 1 закача“. Въз основа на това прави заключение, че подзащитният му е имал неправилна представа, че заповедта за незабавна защита може да бъде променена със съгласието на неговата съпруга.

По отношение на другото инкриминирано деяние – че е псувал, обиждал и заплашвал пострадалата И. И.а, възразява, че по делото не са събрани доказателства (нито преки, нито косвени), които да установяват обвиняемият да е осъществил такова деяние.

Затова иска обжалваното решение да бъде отменено като необосновано и неправилно.

В съдебно заседание обвиняемият Б. И., редовно призован, не се явява.

Защитникът му адв. Н. Н. поддържа оплакванията, направени с жалбата.

Доразвива тезата си, че обвиняемият не е осуетил или попречил на изпълнение на решение за защита от домашно насилие, защото пострадалата се е съгласила той да остане в жилището и по този начин фактически не е започнало изпълнение на съдебния акт, или поне в представите на обвиняемия се е създала грешна представа, че със съгласието на съпругата му решението може да не бъде изпълнявано. Изтъква, че това положение между съпрузите е продължило до 23.10.2022 г., когато при спор помежду им пострадалата се обадила на тел. 112, но никой от свидетелите не е чули или видял за какво са се карали. Така установил фактите и първоинстанционния съд, но неправилно ги интерпретирал, приемайки, че обвиняемият е осуетил изпълнението на заповедта за защита и по този начин е осъществил състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен – прокурор Д. М., оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното решение, което счита за правилно, основано на внимателен анализ и съвкупна оценка на всички доказателства по делото.

Плевенският окръжен съд, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна въззивна проверка на атакуваното решение в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Никополският районен съд с обжалваното решение от 20.04.2023 г. е признал обвиняемия Б. И. за виновен в това, че на 23.10.2022 г. в с. ***, 2 обл.Плевен не изпълнил Заповед за незабавна защита №5 от 17.10.2022г. по гр.д. №444/2022г. по описа на Районен съд Никопол, относно възложеното му задължение да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И.

Д. И.а, като осъществил психическо и емоционално насилие по отношение същата и относно наложената му забрана да не я приближава на разстояние по – малко от 50метра, както и помещенията в жилището, които се обитават от нея, находящо се в село ***, обл.Плевен на улица ***, като влязъл в него, поради което основание чл. 296, ал.1, вр. чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв.

За да постанови това решение, първоинстанционният съд е приел, че обвиняемият Б. С. И. и пострадалата И. Д. И.а са дългогодишни съпрузи, с две деца, живеещи в чужбина. В последните години взаимоотношенията между тях се влошили, като през месец март 2022 година скандалите помежду им станали постоянни. По молба на свидетелката И. И.а в РС-Никопол било образувано гр.д. №444/2022г. по реда на Закона за защита от домашно насилие, по което съдът постановил Определение №323/17.10.2022г., с което разпоредил издаването на Заповед за незабавна защита, с която постановил мерки за закрила по чл.18,ал.1 от ЗЗДН, задължавайки обвиняемият да не извършва актове на домашно насилие срещу пострадалата, забранил му да приближава нея и помещенията в жилището в с. ***, обл. Плевен, ул. ***, които се обитават от нея, местоработата и местата за социални контакти и отдих на И.а на разстояние по-малко от 50м. за срок от 12 месеца и отстранил обвиняемия от съвместното обитавано със свидетелката И.а жилище в с. ***, обл. Плевен, ул. *** за същия срок. На 21.10.2022г. свидетелите Н. Н. и Ю. У.

– служители на РУ-Никопол връчили Заповедта за незабавна защита от 17.10.2022 г. на обвиняемия. Тримата влезли в двора на горния адрес, където му обяснили, че има издадена Заповедта за незабавна защита и нейното съдържание, включително това, че не трябва да извършва актове на домашно насилие срещу И. И.а, че му е забранено да приближава помещенията в жилището в с.***, ул. ***, които се обитават от нея, местоработата й и местата за социалните й контакти и отдих на разстояние по-малко от 50м. за срок от 12 месеца и че е отстранен от съвместното обитавано жилище за същия срок. Връчили му копие от тази заповед. Св. Н. разговарял с И. И.а, като я попитал дали може тази вечер Б. И. да остане в къщата, тъй като било 3 вече късно и нямало къде да отиде, като последната се съгласила само ако той не я закача. Н. уведомил И.а, че ще му съставят протокол за предупреждение и ако той направи нещо да се обадят и щели да го задържат. След което св.Н. отишъл при колегата си и Б. И. и го уведомил, че може да остане, в къщата, но да не се кара и да не се приближава до И. И.а, за което му съставили и протокол за предупреждение, който му бил връчен същата вечер. Също така бил уведомен, че ако направи нещо щели да го задържат.

На 23.10.2022г. И. И.а била в дома си на горепосочения адрес.

На същия адрес се намирал и Б. И.. И. И.а, след като чула, че Б. излиза от къщата решила да излезе с колелото. Излязла от стаята,която обитавала и тръгнала към гаража, за да вземе колелото, но в това време Б. И., който бил седнал на терасата и пиел бира, започнал да я обижда и тръгнал срещу нея. Тя се обадила на тел. 112 и излязла до входната дворна врата и помолила св.Р.

И., техен комшия, да стои с нея докато пристигне полицията. Докато чакали, св. Р. И. чул, че обвиняемият и пострадалата се карат. След 10-15 минути той си тръгнал, защото имал работа, но по пътя срещнал пристигащия патрулен автомобил.

Служителите на РУ-Никопол – С. Н. и В. Х., които посетили сигнала, видели Б. И. на велосипед на улицата между семейната му къща и дома на майка му. Заедно с него се върнали в семейното жилище, където разговаряли и с пострадалата. Понеже обвиняемият бил във видимо нетрезво състояние, го задържали.

Така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е при пълно, всестранно и пълно изясняване на всички относими обстоятелства, в съответствие с принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК.

Фактическите изводи на съда са базирани на събраните и проверени доказателства по делото. Диференцираната процедура по глава Двадесет и осма от НПК, по която е протекло съдебното производство пред Районен съд Никопол, по силата на чл.378, ал. 2 НПК позволява на съда в отклонение на общия принцип за непосредственост и устност, да преценява събраните в досъдебното производство доказателства.

Въпреки тази облекчена възможност, първоинстанционният съд е провел пълно съдебно следствие, провеждайки непосредствени разпити на 4 всички свидетели – пострадалата И. И.а, Р. И. и К. И.а (съседи), В. Х., С. Н., Н. Н. и Ю. У. (служители в РУ Никопол, участък Гулянци), провел е и очна ставка между пострадалата и един от свидетелите по искане на защитника адв. Н., за изясняване на спорните обстоятелства относно наличието на съгласие от нейна страна за оставане на подсъдимия в семейното жилище.

Първоинстанционният съд е използвал всички допустими способи за доказване, за да провери достоверността на версията, поддържана от защитника и обвиняемия.

Съдът е изложил съображенията си относно това, на кои доказателства се доверява и кои факти приема за установени, а именно от показанията на свидетеля Н. правилно е извел извод, че той лично е разяснил на обвиняемия какво пише в издадената заповед за защита, дори съставил и протокол за предупреждение, като му обяснил, че със съгласието на пострадалата може да остане тази вечер в къщата, тъй като било късно.

Този извод на първоинстанционния съд е верен и не се опровергава нито от извършената очна ставка, нито от други доказателства, напротив, намира пълна опора в другите доказателствени източници, каквито са писмените доказателства – докладна записка на полицейския служител и предупредителен протокол по чл. 65 ЗМВР съставен от св. Н. Н. срещу обвиняемия, с който го е предупредил, че ако не спазва процесната заповед за незабавна защита, ще му бъде потърсена наказателна отговорност по чл. 296, ал. 1 НК. Протоколът е подписан от обвиняемия лично.

Правилно съдът е кредитирал показанията на пострадалата И. И.а относно поведението на обвиняемия след връчване на заповедта вечерта на 21.10.2022 г., както и това, че е останал в жилището, въпреки съдебното разпореждане. Показанията на пострадалата са годен доказателствен източник, който в случая е и достоверен. Истинността на показанията й не се разколебава от нито едно друго доказателство – изявленията на И. И.а са последователни, логични, съответстващи на другите контролни доказателства. Нейните показания са единственият, но достоверен източник на съществена част от значимите факти – относно отправените обиди и заплахи към нея, които се потвърждават косвено от показанията на съседа Р.

И. и от сигнала на пострадалата до тел. 112.

Неоснователни са възраженията на адв. Н. относно липсата на 5 доказателства за инкриминираното поведение на Б. И.. Изложените интерпретации в жалбата на показанията на св. Р. И. не само че не опровергават версията, изложена от пострадалата, но и напълно я подкрепят.

Свидетелят е категоричен, че И. И.а го е потърсила за помощ да я пази от съпруга й, докато дойде полиция. Свидетелят е възприел и поведението на обвиняемия, който викал към нея „Повече няма да те бия, върни се тука“.

Това изявление на обвиняемия представлява убедително признание, че пострадалата е изпитвала страх от него и е бягала от него, напускайки жилището, от което той самият е бил отстранен.

Затова при осъществения въззивен контрол за обоснованост на атакувания съдебен акт, настоящият съд прие, че правилно РС Никопол се е доверил на показанията на пострадалата за това, че на 23.10.2022 г. под въздействието на алкохол обвиняемият отново упражнил домашно насилие спрямо И. И.а, като я псувал, обиждал я и я заплашвал.

Законосъобразни са изводите на Районен съд Никопол и при прилагането на материалния закон. Съдът убедително и задълбочено е мотивирал извода си, че от обективна и субективна страна е осъществен престъпния състав на чл. 296, ал. 1 НК, за който е привлечен към отговорност от прокурора.

Правилен е изводът, че обвиняемият от обективна страна е осъществил състава на престъплението с две отделни деяния – продължил да обитава жилището, както и да обижда пострадалата и да й се заканва.

Съдържанието на съдебната заповед, ограничаваща поведението на обвиняемият, е ясно – да напусне жилището, да не доближава пострадалата на по-малко от 50 м., и да не извършва актове на домашно насилие.