Определение № 3055 от 30.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3055 гр. София, 30.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002901346 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца “КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД (в несъстоятелност), ЕИК 831184677, против решение № 195/08.04.2025 г. по в.т.д. № 964/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 търговски състав, потвърждаващо решение № 900426/07.10.2024 г. по т.д. № 231/2016 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 430 ТЗ, вр. чл.92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на настоящия касатор срещу ЕТ “ОРХИДЕЯ – СЕМ. ГЕОРГИЕВИ– ВЕЛИН ГЕОРГИЕВ”, ЕИК 101071179, както следва: 840 580,25 лева просрочена главница за периода 25.01.2016 г. – 13.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2016 г. до изплащането й, 99 721,12 лева просрочена лихва върху редовна главница за периода 25.11.2014 г. - 25.04.2016 г., 15 993,51 лева - просрочена лихва върху просрочена главница за периода 25.11.2014 г. - 25.05.2016 г., 7 565,21 лева - текущи лихви върху просрочена главница за периода 25.05.2016 г. - 13.06.2016 г., 8635 ,68 лева - неустойка върху просрочена главница за периода 25.11.2014 г. – 13.06.2016 г. , 77,46 лева други разходи по кредита, 5 884,06 лева - такси по кредита, всички дължими п о договор за инвестиционен банков кредит от 30.01.2009 г. и анекс № 1/11.04.2011 г. към него, за които суми е издадена заповед по чл. 417 ГПК № 883/17.06.2016 г. по ч.гр.д. № 465/2016 г. на Р айонен съд - Петрич.

С касационната жалба се атакува въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК.

Развива се тезата, че апелативният съд в нарушение на разпоредбите на чл.

297 - чл. 299 ГПК е приел, че мотивите на решение № 468/04.07.2022 г. по в.т.д. № 365/2022 г., на САС, 9 състав (образувано по иск по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 1

ЗБН по отношение на изявление за прихващане с вх. № 9617/22.10.2014 г.) имат сила на присъдено нещо касателно въпросите за съществуването, изискуемостта и произхода на придобитото от ответника вземане по договор за цесия с цедент “Кастамо Трейдинг Лимитид”, в размер на 439710,96 евро, произтичащо от сключен с ищеца договор за разплащателна сметка в евро.

Мотивите на съдебния акт не се считат за обвързващи, а и в цитираното решение по предходно воденото дело не се съдържат изводи и съждения по тези въпроси. В тази връзка се изтъква, че с оглед оспорването на действителността на уведомлението за извършена цесия, съответно на изявлението за прихващане, съдилищата дължат преценка дали е съществувал като правен субект цедентът “Кастамо Трейдинг Лимитид”, кой го представлява към датата на сключване на договора за цесия и има ли представителна власт лицето Първан Димитров Първанов - автор на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Тези доводи на страната са останали необсъдени от въззивната инстанция, с което са нарушени правилата на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Изразява се несъгласие и с мотивите на апелацията, че с достигането му до банката изявлението за прихващане е породило действие и погасителният му ефект е настъпил. Като неправилни се оспорват изводите за неоснователност на доводите на ищеца за недействителност на изявлението за прихващане от 22.10.2014 г., поради липса на доказателства за представителната власт на Първанов и липса на удостоверение за актуално състояние на дружеството цедент, както и че тези обстоятелства касаят отношенията между цедента и цесионера. По тези аргументи се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения положителен установителен иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поставят следните въпроси:

1. “След като в хода на съдебно производство, образувано по иск по чл.

59 ЗБН, приключило с влязло в сила решение, не са оспорени съществуването, изискуемостта и произхода на активното вземане, предмет на прихващането, то могат ли тези възраженията да бъдат въвеждани за пръв път в последващо производство по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на това вземане (активното), водещо се между същите страни?”.

2. “След като в хода на съдебно производство, образувано по иск по чл.

59 ЗБН, приключило с влязло в сила решение, не са оспорени съществуването, изискуемостта и произхода на активното вземане, предмет на прихващането, длъжен ли е съдът в последващо производство по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на това вземане (активното), водещо се между същите страни, да съобрази правните последици на влязлото в сила решение по иска по чл. 59 ЗБН, след като мотивите на това решение не съдържат съждения на съда относно съществуването, изискуемостта и произхода на активното вземане, предмет на прихващането?”.

2

По първите две питания се твърди противоречие със задължителната практика на касацията - Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, както и казуалната такава - решение № 314/15.01.2018 г. по дело № 4301/2014 г., решение № 73/17.06.2024 г. по дело № 377/2023 г. Релевират се и решение № 317/1923 г., I г.о., решение № 796/1930г., II г.о., решение № 748/1930 г., II г.о. ВКС, според които само диспозитивът на решението влиза в законна сила, но не и неговите мотиви, както и решение № 4/1925 г., в което се застъпва възгледът, че наред с диспозитива в законна сила влизат и така наречените главни мотиви.

3. “Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното право или правоотношение?”.

По третия въпрос се поддържа, че въззивният съдебен акт е постановен в отклонение от задължителната практика на касационната инстанция – Тълкувателно решение от 08.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и константната такава, обективирана в решение № 77/17.03.2015 г. по гр.д. № 2040/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 70/19.02.2014 г. по гр.д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 222/06.04.2017 г. по т.д. № 425/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 553/27.06.2013 г. по гр.д. № 196/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 65/30.07.2014 г. по т.д. № 1656/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 101/28.10.2016 г. по гр.д. № 853/2016 г. на ВКС, II г.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о.

От ответника по касация ЕТ “ОРХИДЕЯ – СЕМ. ГЕОРГИЕВИ–ВЕЛИН ГЕОРГИЕВ” е подаден отговор, в който се изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Оспорват се въведените от касатора оплаквания и се излагат доводи по съществото на спора.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, сезиран с жалба на ищеца, е намерил първоинстанционното решение за валидно и допустимо. Отбелязал е, че след подадено от длъжника в заповедното производство в срок възражение по чл.

414 ГПК срещу издадената заповед, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен от кредитора в границите на преклузивния едномесечен срок, считано от съобщаването на 07.09.2016 г. на указанията на районния съд.

По оплакванията в жалбата за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, въззивният състав е констатирал, че не се спори по делото: относно наличието и обвързаността на страните от валидно облигационно 3 правоотношение, основано на процесния договор за инвестиционен банков кредит от 30.01.2009 г., неговите клаузи и усвояването на целия размер на сумата; относно срочното изпълнение на задълженията по договора през периода 25.01.2012 г. – 25.05.2014 г. и неизвършване на погашения на вноски след тази дата (установено и посредством събраните по делото специални знания); обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по договора, извършено с надлежно връчена на 21.04.2016 г., при условията на отказ, нотариална покана, съответно изтекъл краен срок за погасяване на кредита – 20.02.2018 г. (чл. 17.1.); относно издаването на заповед по чл. 417 ГПК № 883/ 17.06.2016 г. по ч.гр.д. № 465/2016 г. на Районен съд - Петрич в полза на ищеца срещу длъжника ЕТ “ОРХИДЕЯ-СЕМ. ГЕОРГИЕВИ ВЕЛИН ГЕОРГИЕВ” за сумите - предмет на настоящото исково производство.

Решаващият състав на САС е приел за безспорно установено от събраните по делото неоспорени писмени доказателства и специални знания по първоначалното заключение на ССчЕ, че преди да бъде инициирано заповедното производство пред Районен съд – Петрич, до ищеца с вх. № 10818/04.11.2014 г. (към него уведомление за цесия вх. № 10714/04.11.2014 г.) е отправено от ответника и надлежно получено изявление за прихващане за сумата 516 000 лева, което е било осчетоводено при банката за погасяването на 19 месечни вноски (5 вноски в просрочие и 14 вноски редовна главница), както и частично една вноска, общо за главница в размер на 468 969,75 лева.

Експертът пояснява, че претендираните в настоящото производство суми са остатък от дълга след осчетоводяването на това прихващане. При тези данни въззивната инстанция е очертала като спорен въпроса дали съществуват вземанията по издадената заповед по чл. 417 ГПК или ответникът е погасил задълженията си по договора в момент, предхождащ както обявяването на предсрочна изискуемост, така и настъпването на крайния им падеж. Отчела е, че от доказателствата по делото се установява още едно изявление за прихващане, освен горното, което е достигнало до ищеца с вх. № 9617/22.10.2014 г., но не е осчетоводено от него.

Въззивният състав е взел предвид приобщените по делото съдебни решения, от които става ясно, че и двете изявления за прихващане са били атакувани по реда на чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, като исковете са отхвърлени, поради което следва да се зачете погасителния им ефект. По отношение на изявление за прихващане с вх. № 9617/22.10.2014 г. решаващият състав на САС е отбелязал, че от мотивите на решение № 468/04.07.2022 г., в.т.д. № 365/2022 г., на САС, 9 състав (недопуснато до касация) е видно, че в съдебното производство въпросът за съществуването, изискуемостта и произхода на вземането с титуляр цедента “Кастамо Трейдинг Лимитид”, в размер на 439 710,96 евро, произтичащо от сключения с банката договор за разплащателна сметка в евро, не е бил предмет на спор. При това положение е дал отговор, че при зачитане на задължителната сила на мотивите на така постановеното решение между ищеца и ответника, по задължителен начин са разрешени горните въпроси досежно вземането, предмет на коментираното изявление за 4 прихващане. След като в хода на приключилото с влязло в сила решение, съдебно производство възражения по оспорване на придобитото от ищеца вземане не са били релевирани, то същите не могат да бъдат въвеждани за пръв път в настоящото производство, в което се разглеждат последиците от извършеното прихващане с придобитото от ответника вземане на “Кастамо Трейдинг Лимитид”. Добавил е, че дори и да бъдат разгледани оплакванията на въззивника в жалбата, отново не би могъл да бъде направен извод за недействителност на прихващането, основан на липсата на доказателства за представителната власт на Първанов и липсата на удостоверение за актуално състояние на цедента, които е следвало да бъдат приложени към полученото от ищеца уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. От една страна, възражение за липса на уведомяване от страна на ищеца не е въвеждано, а и такова би било относимо само ако от длъжника се твърди извършено плащане в полза на цедента, каквото също не е налице. От друга страна, обсъдените доказателства водят до еднозначен извод, че уведомлението надлежно е достигнало до ищеца с вх. № 9592/21.10.2014 г. В закона не са налице изисквания относно формата и съдържанието на докмента, нито пък за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, не са налице изисквания към него да бъдат прилагани доказателства за представителната власт на подписалото го лице и за актуалното фирмено състояние на цедента.