Разпореждане № 23 от 09.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 23 гр. П., 09.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Съдия:

Димитър Б. Бишуров като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Частно наказателно дело № 20255200200030 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции издадено от несъдебен орган в Г., с което се иска да бъде признато решение за наложена финансова санкция спрямо физическото лице Н.С.Н, род. на ******г. в гр.П., ЕГН **********, с посочен в удостоверението адрес: Р.Б., с.О. ******, ул.“******“ № 49.

Преди насрочване на делото за разглеждане в о.с.з. от страна на съдебен деловодител в наказателно отделение на ОС-П. е направена справка в Национална база данни „Население“ за пълните имена и адреса на засегнатото лице. Видно от тази справка, засегнатото лице има постоянен адрес в страната ни, който е в с.О. ******, ул.“******“ № 49, общ. П., заявен на ******г.

Настоящият адрес на лицето обаче е в гр.С., ж.к. „С.Г.“ № *************, заявен на *********** година.

Съгласно чл.31, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, компетентен да признае решението за налагане на финансова санкция е окръжният съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето.

Понятието „местоживеене“ е уредено в чл. 93 - 96 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, а „обичайното пребиваване“ - в чл. 48, ал. 7 1

Кодекс на международното частно право /КМЧП/, като и двете понятия са свързани с мястото, на което едно лице е избрало преимуществено да живее.

Цитираният по-горе чл.31, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС по отношение на физическите лица въвежда два алтернативни критерия за определяне на местната подсъдност „местоживеенето“ или „обичайното пребиваване на лицето“. Така формулирани те не съвпадат с използваните в ЗГР понятия „постоянен адрес“ и „настоящ адрес“. Съгласно уредбата на чл.93 от ЗГР „постоянен адрес“ е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Постоянният адрес е винаги на територията на Р.Б.. Всяко лице може да има само един постоянен адрес.

Български граждани, живеещи в чужбина, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Р.Б., се вписват служебно в регистъра на населението от район „С.“ на гр. С.. Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. Постоянният адрес може да съвпада с настоящия адрес. Съгласно чл. 94 от ЗГР „настоящ адрес“ е адресът, на който лицето живее. Всяко лице има само един настоящ адрес.

Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят. Лексикалното и логическо тълкуване на употребените от ЗПИИАКОРНФС понятия „местоживеене“ и „обичайно пребиваване“, при съпоставка с посочените легални дефиниции в ЗГР, сочат на смислово съвпадение с понятието „настоящ адрес“, т.е. адресът, на който лицето живее.

С оглед на всичко казано до тук компетентен да разгледа делото е СГС, на когото същото следва да бъде изпратено по подсъдност, а настоящото производство ще следва да се прекрати.

Водим от горното и на основание чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Пазарджишкият окръжен съд

РАЗПОРЕДИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 30/2025 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

ИЗПРАЩА ДЕЛОТО ПО КОМПЕТЕНТНОСТ на С.Г.С, за което да се уведоми издаващата държава.

Разпореждането е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________ 3