Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 34530 от 23.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52354/2025
Вид
Определение № 34530
Подписан
23.09.2026
В сила
23.09.2026
Състав
ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34530 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110152354 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. М. и Т. С. В. срещу „..“ ООД, с която при условията на активно субективно съединяване са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумите, както следва: на В.

С. М. сумата от 10 000 лева, предявена като частична претенция от вземане в общ размер на 92 364,61 лева, формирана като сбор от следните суми: 6714,91 лева дължима неустойка по чл. 23 от предварителен договор за прехвърляне право на строеж от 23.05.2019 г., в пълен размер; 1642,54 лева - част от дължима неустойка по чл. 25 от предварителен договор за прехвърляне право на строеж в общ размер на 69 220,73 лева; 1642,54 лева - част от дължима неустойка по чл. 25 от предварителен договор за прехвърляне право на строеж относно 3 бр. паркоместа, в общ размер на 16 428,97 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане; на Т. С. В. сумата от 10 000 лева, предявена като частична претенция от вземане в общ размер на 91 182,69 лева, формирана като спор от следните суми: 6488,05 лева - дължима неустойка по чл. 23 от предварителен договор за прехвърляне право на строеж от 23.05.2019 г., в пълен размер; 1755,97 лева - част от дължима неустойка по чл. 25 от предварителен договор за прехвърляне право на строеж в общ размер на 68 265,66 лева; 1755,97 лева - част от дължима неустойка по чл. 25 от предварителен договор за прехвърляне право на строеж относно 3 бр. паркоместа в общ размер на 16 428,97 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ищците твърдят, че на 23.05.2019 г., в качеството им на собственици на УПИ I-3311, кв. 18, м. „Малинова долина“, сключили с ответника предварителен договор за запазване, учредяване и приемане на право на строеж и прехвърляне на право на собственост върху поземлен имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда. В съставения нотариален акт за учредяване право на строеж и прехвърляне на УПИ било изрично посочено, че ищците стават изключителни собственици на обекти от „Многофамилна жилищна сграда и магазини, офиси, гаражи и подземен паркинг – гараж“, както следва: за В. М. – Апартамент № 9 във вход „А“, на втори жилищен етаж, с площ от 106,09 кв.м., заедно със склад № 5, с площ от 2,32 кв.м., ведно с 4,324% ид. части от общите части на сградата; Апартамент № 10 във вход „А“, на втори жилищен етаж, със застроена площ от 103,82 кв.м., заедно със склад № 6 в сутерена с площ от 3,39 кв.м., заедно с 4,232 % ид. части от общите части на 1 надземната част на този вход на сградата, равняващи се на 9,82 кв.м.; Апартамент № 14 във вход „А“, на трети жилищен етаж, със застроена площ от 106,09 кв.м., заедно със склад № 8 в сутерена с площ от 3,37 кв.м., заедно с 4,324 % ид. части от общите части на надземната част на този вход на сградата, равняващи се на 10,03 кв.м.;

Подземно паркомясто № 1 със застроена площ 19,28 кв.м., заедно с 2,608 % ид. части от общите части на подземния паркинг - гараж, равняващи се на 21,5 кв.м.; Подземно паркомясто № 2 със застроена площ 19,64 кв.м., заедно с 2,657 % ид. части от общите части на подземния паркинг - гараж, равняващи се на 21,9 кв.м.; Подземно паркомясто № 3 със застроена площ 17,46 кв.м., заедно с 2,262 % ид. части от общите части на подземния паркинг-гараж, равняващи се на 19,47 кв.м.; за Т. В. - Апартамент № 5 във вход „А“, на първи жилищен етаж, със застроена площ от 103,82 кв.м., заедно със склад № 20 в сутерена с площ от 2,36 кв.м., заедно с 4,324 % ид. части от общите части на надземната част на този вход на сградата, равняващи се на 9,82 кв.м.;

Апартамент № 6 във вход „В“, на втори жилищен етаж, със застроена площ от 103,91 кв.м., заедно със склад № 52 в сутерена с площ от 1,92 кв.м., заедно с 5,582 % ид. части от общите части на надземната част на този вход на сградата, равняващи се на 10,75 кв.м.; Апартамент № 10 във вход „В“, на трети жилищен етаж, със застроена площ от 103,91 кв.м., заедно със склад № 53 в сутерена с площ от 3,04 кв.м., заедно с 5,582 % ид. части от общите части на надземната част на този вход на сградата, равняващи се на 10,75 кв.м.; Подземно паркомясто № 11 със застроена площ 18,71 кв.м., заедно с 2,531 % ид. части от общите части на подземния паркинг-гараж, равняващи се на 20,86 кв.м.; Подземно паркомясто № 19 със застроена площ 16,83 кв.м., заедно с 2,277 % ид. части от общите части на подземния паркинг-гараж, равняващи се на 18,77 кв.м.; Подземно паркомясто № 20 със застроена площ 15,48 кв.м., заедно с 2,094 % ид. части от общите части на подземния паркинг-гараж, равняващи се на 17,26 кв.м. Излагат доводи, че в предварителния договор подробно били уредени правата и задълженията на страните, както и сроковете за извършване на проектиране и строителство на жилищната сграда, потвърдени с подписания впоследствие нотариален акт. В тази връзка, съгласно чл. 14 от договора, срокът за окончателно построяване на сградата, включително и получаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация /разрешение за ползване/ бил 24 месеца, който започнал да тече от подписването на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа на 20.11.2020 г., съответно жилищната сграда следвало да бъде въведена в експлоатация до 20.11.2022 г. Сочат, че удостоверението за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда било издадено на 26.09.2025 г., поради което ответникът следвало да им заплати уговорената неустойка по Раздел IV от предварителния договор, както следва: на В. М. сума в общ размер на 47 225,28 евро, равностойни на 92 364,61 лв., формирана като сбор от дължимата неустойка по чл. 23 от предварителния договор за период от 21.11.2022 г. до 21.05.2023 г. /181 дни/, в общ размер на 3433,28 евро, равностойни на 6714,91 лв., неустойка по чл. 25 от предварителния договор за период от 22.05.2023 г. до 26.09.2025 г. /двадесет и осем месеца/, в общ размер на 35 392,00 евро, равностойни на 69 220,73 лв., и неустойка по чл. 25 от предварителния договор за 3 бр. паркоместа за период от 22.05.2023 г. до 26.09.2025 г. /двадесет и осем месеца/, в общ размер на 8400 евро, равностойни на 16 428,97 лв.; на Т. В. сума в общ размер на 46 620,97 евро, равностойни на 91 182,69 лв., формирана като сбор от дължимата неустойка по чл. 23 от предварителния договор за период от 21.11.2022 г. до 21.05.2023 г. /181 дни/, в общ размер на 3317,29 евро, равностойни на 6488,05 лв., неустойка по чл. 25 от предварителния договор за период от 22.05.2023 г. до 26.09.2025 г. /двадесет и осем месеца/, в общ размер на 34 903,68 евро, равностойни на 68 265,66 лв., и неустойка по чл. 25 от предварителния договор за 3 бр. паркоместа за период от 22.05.2023 г. до 26.09.2025 г. /двадесет и осем 2 месеца/, в общ размер на 8 400 евро, равностойни на 16 428,97 лв. Въпреки проведените множество разговори с ответника, същият отказвал да погаси задълженията си към ищците. Ето защо молят съда да осъди ответника да им заплати сумите, както следва: на В. С. М. сума в размер на 10 000 лв., предявена като частична претенция от вземане в общ размер на 92 364,61 лв.; на Т. С. В. сума в размер на 10 000 лв., предявена като частична претенция от вземане в общ размер на 91 182,69 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане на задълженията. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Излага доводи, че ищцата Т. В. не е била собственик на апартамент № 5 и подземно паркомясто № 11, считано от 14.04.2022 г., поради което към момента на твърдяната забава същата не търпяла вреди, което обуславяло недопустимост и неоснователност на предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че съгласно чл. 25 от договора неустойка се дължи за незавършени обекти, годни за приемане с административен акт, а не за липса на административно въведена в експлоатация сграда. Сочи, че дружеството поело ангажимента да обезпечи фактическото завършване на строежа в уговорения 24-месечен срок, а не да осигури снабдяването с административни актове, зависещи от правомощията и волята на трети лица. Твърди, че е изпълнил задълженията си в срок чрез осигуряването на техническите предпоставки за въвеждане на сградата в експлоатация. Счита, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му. Излага доводи, че до 20.08.2024 г., когато било издадено разрешение за ползването за външно ел. захранване, бил в обективна невъзможност да получи удостоверение за въвеждане в експлоатация. Твърди, че неустойката по чл. 25 от договора не следвало да се кумулира с тази по чл. 23. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В доказателствена тежест на ищците е да докажат по делото пълно и главно валидно уговорена неустоечна клауза в процесния договор, основанията, обуславящи начисляването на неустойка в тежест на ответника, както и размера на претендираното акцесорно вземане, а в тежест на ответника е да докаже пълно и главно, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, което изключва отговорността му за заплащане на претендираната неустойка.

По направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищците е да докажат фактите, които имат за последица спиране или прекъсване на давността.

Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че на 23.05.2019 г. помежду им е сключен предварителен договор за запазване, учредяване и приемане на право на строеж и прехвърляне на право на собственост върху поземлен имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда.

Съдът при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на подадената искова молба, намира същата за нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което на ищците следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности. Същевременно, за процесуална икономия, съдът намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на 3 повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищците, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да уточнят с писмена молба с препис за ответника как са формирани процесните вземания за неустойка, а именно – да посочат съдържанието на валидно уговорена клауза за неустойка, вкл. механизма, по който е формиран размера на претенциите, както и да съобразят, че сборът от отделните им претенции не съответства на стойността на частично предявените вземания за сумите от 10 000 лв., респ. да формулират надлежен петитум на исковата молба, както и да конкретизират искането си по чл.214 ГПК като заявят какъв е размерът на претенциите за всеки от периодите, както по отношение на тези, които са заявени в пълен размер, както и на частично предявените, като за тях бъде конкретизиран освен размерът и периодът, за който се отнасят.

УКАЗВА на ищците, че следва да представят доказателства за довнесена държавна такса по направеното искане по чл.214 ГПК.

УКАЗВА на ищците, че при неизпълнение на дадените указания в срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 13.11.2026 г. от 11.00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.