Решение № 192 от 01.08.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Кюстендил, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20251500500141 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 ЗЗДН във вр. с чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 2688/04.03.2025 г., подадена от К. И.

С., ЕГН ********** чрез процесуалния представител адв. Й. Т., със съдебен адрес: гр.

Кюстендил, ул. ******* насочена против Решение № 135/29.01.2025 г., постановено от РС – Кюстендил, по гр.д. № 2794/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд e постановил мерки за защита от домашно насилие, извършено от К. И. С. спрямо Л. М. Т. на 21.11.2024 г. в гр.

Кюстендил. Заповядал е на К. И. С. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Л. М. Т.. Забранил е на К. И. С. да приближава Л. М. Т. непосредствено и на разстояние по-малко от 50 метра, в което може да осъществи контакт с нея, както и жилището, което обитава в момента и всяко друго жилище, в което се установи в бъдеще, както местоработата й и местата за социални контакти, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.

Забранил е на К. И. С. да осъществява контакт с Л. М. Т. по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс за срок от 18 месеца. Задължил е К. И. С. на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН да посещава програми за личностна подкрепа и работа с психолог за преодоляване на агресията и справяне с гнева към Център за обществена подкрепа „Св.

Петка“ с адрес в гр. Кюстендил, ул. „Търговска“ № 13 за срок, относим към състоянието на лицето, но не по-кратък от 6 месеца. Указал е на Център за обществена подкрепа „Св.

Петка“, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Търговска“ № 13, че следва на всеки два месеца от 1 прилагане на мярката с К. И. С. да се депозира в Районен съд–Кюстендил кратък доклад относно посещенията на С. и резултатите от тях. Приспаднал е на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН времето на действие на мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН с времето, през което е действала Заповед за незабавна защита № 34 от 21.11.2024 г. издадена в първоинстанционното производство Издадена е заповед за защита в изложения смисъл, в която да се впише предупреждението по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН за последиците от неизпълнението й. Осъдил е К. И. С. да заплати по сметка на КРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 25, 00 лева.

Въззивникът счита първоинстанционния акт за неправилен поради неговата незаконосъобразност изразяваща се в противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика, както и необоснованост поради неправилно възприемане на доказателствения материал, в резултат на което са изведени неправилни фактически изводи.

Приема се, че постановеният акт е неправилен поради това, че била дадена доказателствена сила единствено на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Твърди се, че не били обсъдени правилно в достатъчна степен и съвкупност събраните по делото гласни доказателства.

Посочените във въззивната жалба изводи отразени в мотивите на обжалвания съдебен акт, се възприемат като нелогични. В тази връзка се изразява несъгласие с извода на съда за некредитиране показанията на св. С., тъй като били компрометирани. Не било съобразено обстоятелството, че същите се припокривали с показанията на служителите на СОТ, относно това, че липсвали видими наранявания на молителката и не били съобщени такива. За нелогичен се приема и изводът относно това, че не може да се види какво се е случило, само защото е с гръб. Изразява се становище относно позицията на игралните автомати, техните екрани, разположението на същите и обстановката в игралните зали и това, че помещението е малко. Аргументи се излагат относно медицинското свидетелство по делото, че същото било неправилно прието като доказателство от първоинстанционния съд, без да бъде съобразено обстоятелството, че същото било издадено пет дни след процесната дата, на която се твърди да е осъществено домашно насилие. Наред с това се излагат твърдения, че от страна на молителката се проявява поведение обуславящо нарушение на наложени мерки за защита, тъй като страните имали общо дете, което молителката водела при ответника,сочейки, че свидетели на това били негови комшии / съседи/.

Иска се изцяло отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на искането за налагане на мерки по чл. 5 от ЗЗДН или при условията на евентуалност намаляване срока на наложените такива до минималния законоустановен шестмесечен срок.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Л.

М. Т., чрез пълномощника й адв. А. В., АК – Кюстендил, в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Счита се обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно, непротиворечащо на материалния и процесуалния закон. Намира се за доказан осъщественият акт на домашно насилие. Считат се събраните свидетелски показания по делото за правилно кредитирани. Намира се за неоснователно твърдението, че не са били съобразени всички представени по делото доказателства. Сочи 2 се, че въззиваемата страна действително водела общото им дете с въззивника в дома му, но не се доближава до близко разстояние до въззивника, като по този начин показвала, че не желае да ограничава бащата да вижда сина си и не нарушавала издадената заповед.

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение, както и оставяне на заповедта за защита в сила.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението, което е съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата инстанция не намира пороци, обуславящи извод за нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Решението е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Съдът се е произнесъл в съответствие с подадената молба – решението е допустимо.

Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, според доводите във въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства /нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съображения:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Не се спори и е установено в първоинстанционното производство, че въззивникът К. И. С. и въззиваемата Л. М. Т. са били във фактическа връзка, от която двамата имат общо дете. Не е спорно и обстоятелството, че въззиваемата работела в казино "**“ в гр.

Кюстендил.

Молбата, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство е подадена в съда на 21.11.2024 г., като в нея са описани твърдения за извършен спрямо нея акт на домашно насилие от страна на ответника, който случай е станал в малките часове на 21.11.2024 г., на работното място на молителката. Представенa е и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката.

В хода на производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите – И.Т., А.Г., И.А., К.К. и А.С..

От разпита на свидетелите Т., Г., А. и К. - служители на „СОТ 161“, чиито показания настоящият съдебен състав като безпротиворечиви, последователни и логични, кредитира, се установява, че те посетили казино „**“ в гр. Кюстендил процесната нощ в края на миналата година, поради получен сигнал за задействан паник бутон, където заварили молителката, която разстроена и плачеща, се оплакала от тормоз, извършен непосредствено преди това от ответника. При посещението им, С. не бил в казиното. Л. Т. им заявила, че 3 била обиждана от ответника, а видимо нямала наранявания.

Свидетелят С. твърдял, че присъствал на спора между двамата в казиното, където работела Т., но не чул обиди, нито й посягал, нито бил хвърлял неин телефонен апарат а двамата говорели за общото им дете. Уточнил, че седял с гръб към двамата, но при излизането на С. от казиното било хвърлено нещо по него. Потвърдил, че в казиното до момента на пристигане на служителите на „СОТ 161“ други лица, освен тях тримата, нямало.

По делото е представено заверено копие от медицинско свидетелство № 111/2024 г., издадено от д-р Н., началник ОСМ в МБАЛ Кюстендил /л. 21/, издадено след извършен преглед на 25.11.2024 г. Медицинското лице установило, че Л. Т. е с няколко кръвонасядания по ръцете си, като д-р Н. посочил, че установените увреждания е възможно да са причинени по съобщения от пострадалата начин и време - инцидент от 21.11.2024 г. около 2-3 ч. през нощта.

С обжалваното решение КнРС е уважил искането, като е приел, че по отношение на молителката е упражнено домашно насилие, като е наложил мерки за защита от домашно насилие описани по-горе и е издал заповед за защита спрямо молителката. Решението е обжалвано от ответника.

Молбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, а ответникът е лице по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН - спрямо молителката, срещу когото може да се търси защита по реда на ЗЗДН.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, или в интимна връзка. Предпоставка за реализиране предвидената в ЗЗДН отговорност е наличието на родствени, семейни или фактически връзки, а по делото безспорно е установено, че страните са били във фактическо съжителство, от което имат родено общо дете.

За да се ангажира отговорност по ЗЗДН, следва да се установи осъществено домашно насилие спрямо молителя в производството. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 154 ГПК, приложими и в производството по ЗЗДН, съобразно § 1а от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

При преценката на доказателствената съвкупност, обсъдена поотделно и в цялост, въззивният съд намира, че в случая е доказано по безспорен и непротиворечив начин твърдяното домашно насилие, осъществено от въззивника спрямо въззиваемата, както правилно е приел и първоинстанционният съд. От обжалваното решение е пределно ясно, че съдът е взел предвид осъществения в преклузивния едномесечен срок преди подаване на молбата акт на домашно насилие.

4

Представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 2 т. 3 ЗЗДН се ползва с доказателствена сила за изложените в нея декларирани факти. Декларацията сама по себе си е достатъчно доказателствено средство за установяване на осъществения акт на домашно насилие. Производството по ЗЗДН се отличава с някои процесуални особености, които не са характерни за типичния процес по ГПК, като една от най-съществените разлики е възможността решението да се основава единствено на изходящ от молителя частен документ - декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН.

Предвид това, представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, правилно е ценена като доказателство с обжалвания съдебен акт. Освен нея, както бе посочено са налице и други надлежно събрани доказателства, преценени в своята съвкупност и установяващи изложените факти и обстоятелства за проявата на домашно насилие на 21.11.2024 г