Решение № 1636 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1636 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20251100500513 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба на ответницата П. Б. Т., чрез пълномощника адв. И. Б., срещу решение №18636/16.10.2024г., постановено по гр.д. №45829/2023г. по описа на СРС, 159 състав, с което е признато за установено по отношение на П. Б. Т., че С. Н. С. не дължи присъдените с изпълнителен лист от 09.11.2015г., издаден по гр.д. №39158/2011г. по описа на СРС суми, както следва: сумата от 1180 лева, представляваща заплатена на отпаднало основание сума по договор за изработка с предмет за цялостно дентално лечение, ведно със законна лихва, считано от 15.09.2011г. до окончателното плащане, сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 15.09.2011г. до окончателното плащане, и сумата от 1027,14 лева, представляваща съдебни разноски, поради изтекла погасителна давност, и е осъдена ответницата да заплати на ищеца направените по делото разноски.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, необосновано, и постановено в нарушение на материалния закон. С подадени молби от взискателя по изпълнителното дело било поискано прилагането на 1 различни изпълнителни способи, които действия прекъсвали както срока на перемпцията по чл.433, т.8 от ГПК, така и погасителната давност. Посочва, че съобразно задължителната практика на ВКС водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се дължи на причини, независещи от кредитора. Освен това на 27.11.2015г. бил наложен запор върху вземанията по банкова сметка на длъжника, който не бил вдигнат до подаване на исковата молба. Доколкото по делото нямало данни за погасяване на дълга, реализиране на изпълнителния способ или прекратяване на изпълнителното производство, не бил започнал да тече и давностен срок за погасяване на вземането. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Подаден е писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна С.

Н. С., чрез пълномощника адв. К. С., по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че вземанията са погасени по давност, тъй като е изтекъл петгодишен период от време, през който взискателят е бездействал, като не е извършвал действия по принудително събиране на дълга. Поддържа, че за прекъсване на давността е необходимо да бъде извършено същинско действие за принудително изпълнение или признание на вземането от длъжника. В случая подадените молби от взискателя не можели да бъдат приравнени на редовни, действително извършени действия по принудително изпълнение, годни да прекъснат давността.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с 2 изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на следните суми: 1180 лева, представляваща заплатена на отпаднало основание сума за възнаграждение по договор за изработка с педмет осъществяване на цялостно дентално лечение, включващо извършване на преглед, изготвяне на план за лечение, отстраняване на счупен коренов щифт, изготвяне на мярка и изработване на коронка тип „Ричмонд“, изработване на горна тотална протеза от суперакрил и мека „евърсофт“ пластмаса и изработване на долна частична протеза, който договор е развален, 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от П. Б. Т. неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани болки и страдания, изживени притеснения и дискомфорт, в резултат на неизпълнение на задължението на С.

Н. С. да извърши дентално лечение по описания договор за изработка, който е развален, ведно със законната лихва върху сумите за периода от 15.09.2011г. до окончателното плащане, и 1027,14 лева – разноски по делото, за които суми е и издаден изпълнителен лист от 09.11.2015г. по гр.д. №39158/2011г. на СРС, и е образувано изпълнително дело №20158380410320 по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС.

Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/. В случая ищецът твърди, че не дължи процесните суми поради изтекла погасителна давност.

За събиране на вземанията по издадения в полза на ответника изпълнителен лист от 09.11.2015г. по гр.д. №39158/2011г. на СРС, е образувано изпълнително дело №20158380410320 по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС, като с подадената на 25.11.2015г. молба за образуване 3 на изпълнителното производство взискателят П. Б. Т. е възложила на съдебния изпълнител на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на изпълнението, като са посочени и конкретни изпълнителни способи: налагане на запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника, и насочване на изпълнението към движимо и недвижимо имущество на длъжника.

На 27.11.2015г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки при „Общинска банка“ АД, като на 02.12.2015г. банката е превела по сметка на съдебния изпълнител сумата от 356,59 лева, представляваща цялото налично салдо по банковата сметка на длъжника.

Подадени са молби от взискателя до съдебния изпълнител съответно на 22.11.2017г., 11.11.2019г., 15.11.2021г., с които е поискано прилагането на конкретни изпълнителни способи – запор върху пенсията на длъжника и опис и продажба на движими вещи на длъжника.

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителният процес се прекратява, ако в течение на две години от последното изпълнително действие взискателят не поиска да се извърши ново изпълнително действие.

Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според становището, възприето в мотивите на цитираното тълкувателно решение, в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността 4 тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013г. прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска 5 повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи.

Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп. производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на изп. производство настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изп. производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Изпълнителното производство по изпълнително дело №20158380410320 по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС е образувано през 2016г. при действието на постановките на т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГКТК на ВКС, с което е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира.