Решение № 95 от 22.07.2024, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. К.А., 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К.А., II. СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил М. Димов

Членове:

Невена К. КА.нова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Невена К. КА.нова Въззивно гражданско дело № 20245100500108 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано е по въззивна жалба вх. N 260221/26.03.2024г. по входящия регистър на РС – К.А., подадена от С. Х.

А., представлявана от представител по пълномощие адв.А. Ц. от АК – Т., против допълнително решение N 260000/11.03.2024 г. по гр.д. N 1431/2018 г. по описа на РС – К.А..

С обжалваното допълнително решение на РС –К.А. е допълнено решение N 260016/31.10.2022 г. по гр.д. N 1431/2018 г. по описа на РС – К.А., като е осъдена въззивникът С. Х. А. да заплати на въззиваемия С. А. А., и двамата от с.П., общ.К., обл.К.А. сумата 8 607.88 лв., представляваща половината от общата стойност на разходите за подобрения, извършени от С. А. А. в процесния делбен имот – апартaмент в гр.К.А., с идентификатор *** по КККР на гр.К.А..

Решението се обжалва като неправилно, с искане да се отмени и уважената с него претенция се отхвърли, като в жалбата се съдържа и оплакване, че увеличението на иска за подобрения по молба от 13.04.2022г. не е било допустимо. По същество се прави оплакване, че от доказателствата се установява, че подобренията в делбения имот са направени по време на брака на съделителите и презумпцията за съвместен принос на съпрузите, при липса на настъпила преди 17.11.2017г. фактическа раздяла, не е преодоляна, с довод, че според Постановление N 5 от 31.10.1972г. по гр.д. N 4/72 г. на Пленума, когато двамата съпрузи чрез взаимно разбирателство, общи усилия и съобразно своите възможности –имущество и доходи са осигурявА. благополучието на 1 семейството, не е нА.це основание за изменение на равенството на дяловете от прекратената СИО.

Въззиваемият С. А. А. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, представляван от представител по пълномощие адв.Д. Г. от АК – К.А., е представил отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, при възражение, че страните са във фактическа раздяла от 01.07.2017г., като още преди развода двамата съделители имат различни адреси в Р.България съгласно справки за адресна регистрация и в периода на направа на СМР в делбения имот С. ХА.л А. не е получавала доходи, била е безработна и това доказва липсата на принос на същата в извършване на подобрения.Прави искане обжалваното допълнително решение да се потвърди и въззивника да се осъди да заплати на въззиваемия разноските по настоящото производство.

В съдебно заседание въззивникът С. Х. А. лично и с адв.Ц. поддържа въззивната жалба и претендира разноски по делото по списък.

В съдебно заседание въззиваемият С. А. А. не се явява и не се представлява, като с писмено становище чрез адв. Г. поддържа отговора на въззивната жалба и моли обжалваното решение да се потвърди.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

Имуществото, предмет на делба, представлява СИО, прекратена с развод между страните - по брак, сключен на **.**.****г. и прекратен през 2018г. с влязло в сила съдебно решение на **.**.****г. на Първоинстанционен Франкофонски съд на Брюксел, Семеен съд, като делбата му е допусната при равни дялове за съделителитебивши съпрузи, след като за неоснователно е прието възражението на бившия съпруг по чл.23, ал.1 от СК, че е негов едноличен собственик поради придобиването му по време на брака чрез преобразуване на лично имущество.

С влязло в сила на 16.06.2023г. решение N 43/06.10.2023 г. по в.гр.д. N 274/2022 г. по описа на ОС – К.А. е потвърдено решение N 260016/31.10.2022 г. по гр.д. N 1431/2018 г. на РС – К.А., във фазата по извършване на съдебната делба, с което е обявен за окончателен проект за разделителен протокол на допуснатите до делба имоти, а именно 1.Апартамент N 12 с идентификатор *** по КККР на гр.К.А., одобрена със заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на изп. директор на АК-К.А., с адрес гр.К.А., кв.В.,бул.Х. Б. N 45, ет.4, ап.12, ведно с прилежащо складово помещение N 12 и 3.21% идеални части от общите части на сградата в размер на 13,46 кв.м. и съответното право на строеж, 2. 17.33/455.01 идеални части от подземен гараж, находящ се в сутеренния етаж от сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор N ***, обозначени като паркомясто N 6 и 3. 3.76%, равняващи се на 28.23 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по 2

КККР на гр.К.А., целият с площ 752 кв.м., по силата на който протокол имотите се разделят на два реални дяла, както следва: Дял I-ви на стойност 65 600 лева, включващ първия и третия описани обекти, като получилият този дял следва да изплати на дял втори сума за уравняване на дяловете в размер на 27 100 лева и Дял ІІ-ри на стойност 11 400 лева, включващ втория описан обект, като на получилия този дял следва да се заплати сума за уравняване на дела от 27 100 лева. В мотивите на горепосоченото решение на въззивния съд е посочено, че решение по искането за сметки може да бъде постановено преди или едновременно с решението за обявяване на разделителния протокол за окончателен, но поради липса на произнасяне от първоинстанционния съд по искането за сметки, порок, който не може да се отстрани във въззивното производство, е нА.це хипотезата на чл.250 от ГПК и първоинстанционният съд следва да се произнесе по молбата на въззивника за допълване на решението по искането по чл.346 ГПК.

След влизане в сила на решението по в.гр.д. N 274/2022 г. по описа на ОС – К.А. първоинстанционният съд с определение N 260003/13.08.2023 г. е насрочил о.с.з. на 22.11.2023г. с призоваване на страните за теглене на жребий по чл.352 от ГПК, в резултат на който горепосоченият Дял I-ви е поставен в собственост на въззиваемия, а горепосоченият Дял ІІ-ри е поставен в собственост на въззивника, като първият е осъден да заплати на втората сумата 27 000 лв. за уравняване на дяловете. Съдебният акт по разределението по жребий не е обжалван и е влязъл в сила на 30.11.2023г.

Впоследствие, по молба с вх. N 261174/13.12.2023г., първоинстанционният съд в производство по чл.250 от ГПК се е произнесъл с обжалваното допълнително решение по заявеното от съделителя С. А. А. преди първото съдебно заседание след допускане на делбата писмено Искане за сметки, представляващо лист 305, прието за разглеждане в о.с.з. на 15.12.2021г.. Писменото искане по чл.346 от ГПК на съделителя С. А. А. е за осъждане на съделителя С. ХА.л А. да му заплати извършени в периода м.юли до м.септември 2017г. довършителни СМР в делбения апартамент с идентификатор *** по КККР на гр.К.А., с адрес гр.К.А., кв.В., бул.Х. Б.

N 45, ет.4, ап.12, в размер на сумата 7 450 лв., представляваща половината от припадащата й се сума от общата им стойност от 14 900 лв., при индивидуА.зиране на СМР-та по пера както следва:

1.полагане на 60 м. тръби в целия апартамент, от които 30 м. червени тръби за топла вода и 30 м. сини тръби за студена вода на обща стойност за материА., труд и механизация – 1300 лв.,

2.довършителни и монтажни СМР в банята, включващи полагане на инсталация за водопроводни тръби, фаянс 25 кв.м., душ-кабина, структура за вграждане на тоалетна чиния, окачен таван 5 кв.м. – материА. на стойност 3 000 лв., труд и механизация-2 500 лв.,

3

3.ламинат и изолация по 55 кв.м., вкл. и первази 20 м.-обща стойност на материА.те-1170 лв., труд и механизация-250 лв.,

4.интериорни врати – HDF - 3 бр. и стъклена интериорна врата-1 бр. на обща стойност 1400 лв.,

5.окачени тавани 50 кв.м. - материА. 900 лв., труд и механизация-1 600 лв., 6.гипсова шпакловка на всички стени 120 кв.м.-материА. 650 лв., труд и механизация -1350 лв.,

7.подпрозоречни первази от мрамор 4 бр. -500 лв.,

8.закупувани материА.: мивка за баня и смесител, мозайка за вътрешната страна на душ кабината 4 кв.м. от Турция на стойност 1680 турски лири, равняващи се на 280 лв.

В посоченото съдебно заседание искането по чл.346 от ГПК е прието за съвместно разглеждане с иска за извършване на делбата и по искане на съделителя С.

А. А. е назначена СТЕ за установяване направата на твърдените СМР, която ги остойностила на сумата 14 069 лв., в т.ч. труд 3 501 лв., материА. 7 512 лв., механизация 4.64 лв. и допълнителни разходи 3 052 лв., които увеличени със 10 % за необхванати и непредвидени работи са приети по размер от вещото лице да възлизат на 15 476 лв.. Заключението, след оспорването му като непълно от съделителя С. Х. А., е коригирано на сумата 17 215.75 лв., представляваща окончателна стойност на СМРта, ако те са извършени през 2017г.. Коригираното заключение не е оспорено от страните в о.с.з. на 13.04.2022г. и в същото съделителят С. А. А. е увеличил искането си по чл.346 от ГПК по размер до сумата от 8 607.88 лв., като изменението е допуснато от съда в о.с.з на 15.06.2022г., след изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовности по искането за увеличаване на размера на искането за с м е т к и . Представени са от ответника и писмени доказателства, установяващи закупуване на материА.те за направа на претендираните СМР, в т.ч. за изработка на врати по посочения по-горе пункт 4.

При така установеното, въззивният съд приема, че с оглед обстоятелствата, на които се основава предявената претенция за сметки, същата не е следвало да се приема за съвместно разглеждане в делбеното производство, предмет на което е делба на имущество - съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод.

Съгласно чл.346 от ГПК съделителите могат да предявяват помежду си искове за сметки, във втората фаза на делбата, в първото заседание след допускане на делбата.

Определеният в закона срок за предявяване на исковете за сметки е преклузивен, но само относно възможността исковете за сметки да се разгледат в делбеното производство и при пропускането му, съделителите могат да предявят исковете за сметки в друго исково производство, извън делбеното. По своята правна същност, иск по чл. 346 от ГПК съставлява самостоятелна имуществена претенция, която може да 4 бъде заявена в делбеното производство, тогава, когато се касае до искания по сметки между съделителите, във връзка със запазването, съхранението или увеличаването стойността на съсобствената вещ. При хипотезите на делба на имущество - съпружеска имуществена общност, която общност е прекратена, поради развод, по реда на чл. 346 от ГПК, се разглеждат сметки между бивши съпрузи, свързани с извършени подобрения в имуществената общност, но след трайна фактическа раздяла или след развода, в т.ч. за плащания само от единия съпруг на общото задължение със средства, които нямат брачен произход/ в този смисъл Решение N 710 от 1.12.2003 г. на ВКС по д . N 289/2003 г., I гр. о., касаещо приложение на нормата на чл.286 от ГПК/отм./, аналогична на тази на чл.346 от сега действащия ГПК, както и Определение N 204 от 06.04.2015 г. на ВКС по д. N 1348/2015 г., I гр. о., в което е прието, че по този въпрос има последователна практика на ВКС, изразена в посоченото решение.

Съгласно чл.21, ал.1-3 от СК, вр. чл.28 от СК трансформации на средства в подобрения на вещи в режим на СИО по време на брака стават част от съпружеската общност с оглед момента на извършването им, не променят характера на съсобствеността, както и презумпцията за съвместен принос /респ. впоследствие тази за равни дялове след прекратяването й, а за оборването й са нА.це специални искове, изключващи общия ред за предявяването на такива претенции като претенции по сметки.

Именно такава претенция за сметки не е заявена пред първоинстанционния срок. Искането за сметки е заявено общо, на основание извършени разноски за подобрения от единия съпруг, с искане другия съпруг да му заплати половината от тях, което е приложимо при обикновена съсобственост, каквато е бившата СИО след прекратяването й. В случая искането се основава на направа на същите по време на брака, без да са нА.це каквито и да е твърдения за фактическа раздяла към направата им, още повече на твърдения за продължителността й, поради което и такива факти не са установявани и по такива факти първоинстанционният съд не се е произнесъл.