Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 509 от 11.03.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 3598/2020
Вид
Решение № 509
Подписан
11.03.2021
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Иванка Димитрова Дрингова, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Варна , 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100503598 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по повод подадената от ,,Електроразпределение Север“АД въззивна жалба вх.рег. № 278185/3.11.2020г против решението на ВРС-ХVІІс-в № 260951/29.10.2020г по гр.д.№ 3228/2020г, с което се приема за установено в отношенията между страните Х. Р. Р. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул.

„****“ № * и „ЕРП Север“АД ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс-Е бул.„Вл.Варненчик“ № 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет Н. Й. Н., К. Т. И. и Р. Г. Л., че ищцата не дължи на ответника сумата от 6875,92лв, представляваща служебно начислена цена за електроенергия за периода от 10.05.2016г до 03.12.2019г, за обект на ищцата, находящ се в гр.Варна ул.

„****“ № * с кл.№ 1100094858 и аб.№ 0104907211, за която сума е издадена ф-ра № 0106132877/17.02.2020г, на осн.чл.124 ал.1 предл.2-ро ГПК; ОСЪДЕНО е дружеството да заплати на ищцата сумата от 275,03лв-разноски, на осн.ч.78 ал.1 ГПК; както и да заплати на адв.Д.Н. Д.-БлАК сумата от 674лв – възнаграждение за оказана безплатна адв.помощ, на осн.чл.78 ал.1 вр.чл.38 ал.1 т.3 ЗА.

Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено друго за отхвърлянето на предявения иск В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№ 287183/4.12.2020г от Х. Р. Р., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита постановеното решение за правилно и затова моли за потвърждаването му.

1

Претендира присъждането на сторените за въззивното производство разноски.

В исковата си молба Х. Р. Р. твърди, че при проверка на текущите й задължения установила, че била издадена фактура № 0106132877/17.02.2020г на стойност 6875,92лв, която сума била начислена съгласно КП за период от 10.05.2016г до 3.12.2019г.

Твърди, че не била изразходвала ел.енергия на посочената стойност и затова и не е заплатила сумата по фактурата.

След справка в център за обслужване на клиенти на „ЕРП СЕВЕР“ АД я уведомили, че била извършена проверка на електромера и поради неточно измерване едностранно била коригирана сметката и́ за минал период и била съставена процесната фактура.

Счита, че не дължи горепосочената сума и оспорва същата. Подробно излага съображения за липсата на материалноправна легитимация на ответника да претендира сумите, защото не е доставчик на ел.енергия; липсата на правно основание за начисляване на процесната фактура, тъй като ответникът не притежава законова възможност да извършва корекции; начисленото количество енергия е „непоръчана доставка на стока“ по смисъла на директивите на ЕС за нелоялни търговски практики; ответникът няма законови правомощия да извършва корекции и да издава фактури за това; липса на потребление от страна на ищцата на процесното количество ел.енергия, както и невъзможността същото да премине през СТИ; неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по чл.42 ал.5 ПИКЕЕ за обслужване на измервателните системи; незаконосъобразност на корекцията, предвид невъзможността разпоредбата на чл.55 ПИКЕЕ да има обратно действие до датата на монтажа на СТИ; липсата на обвързаност от страна на ищцата с издадените от ответника ОУ, тъй като не са публикувани в местен всекидневник; неизпълнение на задължението на ответника по чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ да уведоми клиента за корекцията; електромерът не е метрологично годно СТИ, тъй като не е преминало първоначална проверка; извършената проверка на СТИ е с метрологично негоден еталонен уред понеже не бил преминал първоначална и последваща проверки.

Моли, на осн.чл.17 ал.2 ГПК за инцидентно установяване на незаконосъобразността на чл.55 ПИКЕЕ.

Моли за постановяване на решение в нейна полза, като се признае за установено в отношенията между страните ,че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 6 875,92лв, представляваща служебно начислена цена за ел.енергия за периода от 10.05.2016г до 3.12.2019г, за обект на ищцата находящ се в гр.Варна ул.„****“ № * с кл.№ 1100094858 и аб.№ 0104907211, за която сума е издадена фактура № 0106132877/17.02.2020г, на осн.чл.124 ал.1 предл.2-ро ГПК

2

Претендира и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е депозирал писмен отговор на ИМ, с който оспорва основателността на иска.

Твърди, че правото му да преизчислява количествата ел.енергия е регламентирано в чл.56 ал.1 ПИКЕЕ, от която разпоредба е видно, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума.

Счита, че е налице правно основание за начисляване на количествата ел.енергия, което произтича от ПИКЕЕ 2019г.

Сочи, че от представения КП на БИМ се установява, че е налице преминала ел.енергия, натрупана в Тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея, но била действително доставена и потребена.

Твърди, че цитираните от ищцата директиви не били транспонирани и не са пряко приложими и затова не може пряко да се позовава на тях. В тази връзка не е налице хипотезата на непоръчана доставка, защото енергията била реално доставена и потребена.

Твърди, че разпоредбата на чл.42 ПИКЕЕ била неприложима в случая, защото е въведена по отношение на измервателните системи, които са налице само при индиректно измерване на енергия.

В случая била налице директно измерване, доколкото същото се извършвало чрез електромер. Дори да се приеме, че чл.42 ПИКЕЕ бил приложим, то извършването на проверка на СТИ не било относимо към законността на корекционната процедура.

Възражението за липса на обратно действие на чл.55 ПИКЕЕ било неотносимо, доколкото разпоредбата посочва само началния момент на начисление на ел.енергията.

Излага, че общите му условия са обявени в местен ежедневник и сочи, че в чл.24 от действащите към момента проверката ОУ от 2007 г. е предвиден ред за уведомяване на клиента, какъвто ред бил предвиден и в самите ПИКЕЕ.

Дори да се приемело, че не клиентът не бил уведомен, то това неизпълнение би имало за последица само невъзможността потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати на кредитора.

Твърди, че СТИ е минало първоначална метрологична проверка със срок до 2022г.

Възражението за липса на точност на еталонния уред било неотносимо.

Счита, че искането на ищеца по чл.17 ал.2 ГПК за косвен съдебен контрол на чл.50 ал.1 б.„А“ ПИКЕЕ било недопустимо.

3

По основанието на вземането си твърди, че към датата на проверката са действали ПИКЕЕ 2019г и на осн.чл.47 и чл.55 ПИКЕЕ имало право да извършва корекция въз основа на показания в невизуализиран регистър.

На 3.12.2019г в изпълнение на законовите изисквания била извършена техническа проверка на СТИ в обекта на ищцата и бил съставен КП в присъствието лично на абоната.

При проверката била установено липса на пломба на прага на ЕМТ, в което е монтиран електромерът и било извършено софтуерно прочитане на паметта, от което било видно, че регистър 1.8.3. имал показания в размер на 38501кВтч.

Електромерът бил демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ, от която се установило, че била налице неизмерена ел.енергия в скрития регистър и че електромерът съответства на метрологичните характеристики, но не и на техническите такива.

Сочи, че е налице реално потребление и е извършил корекция, като е издал фактура за дължимите суми, за които обстоятелства потребителят е уведомен с писмо.

Поради изложеното счита, че процесните суми му се дължат на осн.чл.55 ПИКЕЕ, евентуално по общите правила за продажбата по ЗЗД. Ето защо моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.

СЪДЪТ, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:

От представения КП № 1200711/9.05.2016г се установява, че процесното СТИ с фабр.

№ 1114021666176284 е било монтирано в обекта на потребление с нулеви показания на всички регистри.

О т КП № 1105999/3.12.2019г е се установява,че на посочената дата на адреса в гр.Варна ул. „Плевен“ № 53 е била извършена проверка на СТИ с фабр.№ 1114021666176284 от служителите на „ЕРП СЕВЕР“АД, в присъствието на ищцата. В същия е посочено, че СТИ е демонтирано, пломбирано и изпратено за проверка от БИМ при показания за тарифи 1.8.1 и 1.8.2, касаещи редовния отчет, а също и по тарифа /регистър/ 1.8.3 - 038501кВтч, и 1.8.0 – 050377, последната дава общия сбор по по трите тарифи.

О т КП № 155/06.02.2020/6.02.2020г, изготвен от БИМ, ГД“МИУ“, РО-Русе се установява, че при софтуерно четене била констатирана външна намеса в тарифната схема 4 на СТИ, както и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 038501,410кВтч, която не била визуализирана на дисплея. Електромерът съответствал на метроло- гичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия. Електромерът не съответства на техническите характеристики.

На 13.02.2020г „ЕРП Север“АД е издал становище за начисление на ел.енергия в размер на 38 501кВтч за периода 10.05.2016–3.12.2019г, на осн.чл.55 ПИКЕЕ. Съставена е и фактура № 0106132877/17.02.2020г за сумата от 6 875,92лв, след което описаните документи били изпратени на ищцата, като разписката е била получена от друго лице на адреса на дата 18.12.2020.

От заключението на вещото лице инж.Л.Б. по допуснатата СЕлТЕ се установява, че СТИ-електромер с горепосочения фабр.номер бил метрологично годен и към датата на проверката бил регистрирал и отчитал потребената ел.енергия през процесния период. Към датата на монтажа електромерът е бил монтиран с нулеви показания по всички тарифи.

Процесното количество ел.енергия е преминало през електромера и било натрупано в невизуализирания регистър. Наличието на данни в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред.

Количеството ел.енергия от 38501кВтч не било отчетено при редовен месечен отчет, тъй като не е било визуализирано на дисплея и не е фактурирано. Същото не било изчислено по методика за корекция на сметка, а било остойностено за период от 1302 дни. Не било документирано наличието на неправомерно хардуерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ. Схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не била променена. Математически точно е изчислена стойността на електроенергията за доплащане съобразно решенията на утвърдените от ДКЕВР цени, действащи в рамките на процесния период.

От показанията на разпитаната по делото свид.Т. О. се установява, че е съставила процесния КП, като се е подписала пред самия титуляр на партидата – възрастна жена.

Спомня си много добре, защото на този адрес нейни колеги неведнъж били писали протоколи за различни нарушения. Имало натрупани показания на една от невизуализираните тарифи, което било причината за демонтиране на електромера.

Възрастната жена собственоръчно се била подписала и си написала имената на протокола.

Дори казала, че била гледачка. Свидетелката демонтирала електромера и го поставила в безшевна торба с пломба пред ищцата, която присъствала и по време на демонтажа на СТИ.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

По допустимостта