Определение № 16633 от 23.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16633 гр. София, 22.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Невена Чеуз

Любка Голакова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело № 20221100501040 по описа за 2022 година

Подадена е въззивна жалба до Софийски градски съд с вх. №5185714 от 08.11.2019г. /по описа на СРС/ от Ю. Ф. К. срещу решение постановено по гр. д. №6580/2019г. по описа на СРС, 34 състав, в частта, в която исковете са отхвърлени и насрещна въззивна жалба от Софийски градски съд с вх.

№5213739 от 18.12.2019г. /по описа на СРС/, въз основа на които е образувано в. гр. д. №1 040/2022г. по описа на СГС, В. О.

Настоящият съдебен състав констатира, че ответникът в исковото производство е Софийски градски съд, като предмет на делото са искове с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.

Предвид обстоятелството, че ответник по предявените искове е Софийски градски съд, то настоящият съдебен състав счита, че посочения по-горе факт е основание за отвод на всички съдии, които правораздават в Софийски градски съд по следните съображения. Съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., правото на справедлив съдебен процес включва в себе си изискването делото да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд. Съществува тясна връзка между гаранциите за „независим“ и за “безпристрастен“ съд, поради което посоченият съд обикновено разглежда тези две изисквания заедно.

Терминът „независим“ се отнася до независимостта по отношение на другите власти /законодателна и изпълнителна/, както и по отношение на страните в производството. В практиката на посочения съд когато след членовете на съда има лице, което се намира в подчинено положение от гледна точка на неговите /нейните служебни задължения и организация на неговата /нейната работа по отношение на една от страните, участниците в процеса могат да имат 1 основателни съмнения в независимостта на това лице / в този смисъл дело Sramek v. Austria/. При преценка дали е нарушено правото на безпристрастен съд Европейският съд по правата на човека използва два критерия – обективен и субективен. Първият критерий е изпълнен ако това изискване е спазено от гледна точка на обикновения разумен наблюдател / в този смисъл решение по делото Piersack v. Belgium – 10.1982г/. Въпреки извършените последни промени в Закона за съдебната власт, съдията не е изцяло независим по отношение на организацията си на работа спрямо съдът, в който работи.

Съществуващите служебни отношения между съдията и този съд, съгласно посочената по-горе практика на Европейския съд по правата на човека, могат да създадат у обикновения разумен наблюдател съмнения в безпристрастността на съдията, разглеждащ делото. С оглед на така посочения факт, дори и да не е налице субективният критерий, с оглед избягване на възможността за допускане на нарушение по посочения по –горе текст от ЕКПЧ, е налице основание всички съдии в Софийски градски съд да се отведат от разглеждане на настоящото дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ „Когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд“. Тази процесуална норма настоящият съдебен състав счита, че следва да се приложи по аналогия, независимо от обстоятелството, че първо процесуални норми не се прилагат по аналогия и на следващо място, че тя не урежда конкретния случай /с оглед на обстоятелството, че производството е въззивно/. Аргументите по отношение на този извод са: на първо място – процесуална икономия – доколкото е видно, че производството е образувано пред Софийски градски съд и до настоящия момент единствените извършени процесуални действия са направените множество отводи от съдии на посоченото по-горе основание, на следващо място – необходимостта от разглеждане на това производство в разумни срокове. И не на последно място при извършено логическо тълкуване на правната норма същата макар да се отнася до първоинстанционното производство, логично е да бъде приета и по отношение и на въззивното производство, тъй като и в двете производства се достига по една и съща хипотеза – страната във въззивното производство е съдът, в който работи съдебния състав, който следва да разгледа и постанови съдебно решение, което и в някой хипотези би било и краен съдебен акт /с оглед цената на иска/.

Изложените мотиви според настоящия съдебен състав налагат да се попълни празнината в процесуалната уредба в хипотеза, когато страна в съдебното производство е съдът, пред който се развива самото производство и по аналогия на посочената по-горе правна норма чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ се изпрати на най – близкия по степен съд – в конкретния случай Окръжен съд – София.

2

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не е компетентен и не следва да разгледа образуваното пред него в. гр. д. №1 040/2022г. по описа на СГС, а настоящото производство се прекрати и изпрати делото на Окръжен съд – София.

С тези мотиви съдебният състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. №1 040/2022г. по описа на СГС, В. О. на основание чл. 118, ал. 1 ГПК.

ИЗПРАЩА делото на ОКРЪЖЕН СЪД - СОФИЯ по подсъдност.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на съобщението от жалбоподателите.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателите Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3