Решение № 6022 от 22.05.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 6022

Пловдив, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIV Състав, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

При секретар ЗЛАТКА ЧОБАНОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20267180700531 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д. К. К., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3, ап.6, чрез адв. К. М., против заповед за прилагане на ПАМ № *** от *** г. *** при ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з”, „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Навеждат се съображения, че не са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на мерките по чл. 171 ЗДвП, както и че административният орган не е изпълнил задължението си да изясни всички относими факти и обстоятелства. Възразява относно налагането на принудителна мярка два пъти за едно нарушение. С оглед на изложеното се иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

Ответникът - началник група в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, чрез юрк.М., в нарочно писмено становище поддържа неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Възразява срещу размера на заявените от жалбоподателя съдебни разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

На *** г. около 07:28 часа в [населено място] на кръстовището на [улица]и [улица]като водач на МПС – „Рено Меган Сценик“ с peг. № [рег. номер], управлява личния си лек автомобил, който не е регистриран по надлежния ред /служебно прекратена регистрация на 10.09.2025 г. във връзка с чл. 143 ал. 10 от ЗДвП/, с което виновно е нарушил: чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП. От представената по делото административна преписка и справката за данните на автомобила на л.31- гръб, става ясно, че регистрацията на автомобила е била прекратена заради липса на застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Описаните в АУАН серия GA № *** от *** г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед.

Въз основа на така съставения АУАН, на *** г. *** към ОД на МВР – Пловдив, *** издал процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на жалбоподателя, на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността, но за срок не по-дълъг от 6 месеца. В заповедта административният орган е приел, че са налице предпоставките за прилагане на мярката, като се е позовал изцяло на констатациите, обективирани в съставения АУАН.

За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като принудителни административна мярка е предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Според чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, посочената ПАМ се прилага, в случаите когато водач извърши административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП - управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил служителите, в случая началници на групи в сектор „Пътна полиция“, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.1 от ЗДвП.

Представена е справка от АИС на МВР регистрацията на МПС рег. № [рег. номер] е служебно възстановена по чл. 143, ал. 1 от ЗДвп, като съгласно справка в Гаранционен Фонд е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на ***г. за времето от 28.01.2026г. в 00:00 ч до 27.01.2027 г. 24:00 ч.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и свидетелството за управление на водача) и др.

В случаите по чл. 171, т. 1, буква "з" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.Според ал. 6 на чл. 172 от ЗДвП, обжалването на заповедите за налагане на ПАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията ѝ след измененията (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не се съдържа изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за прекратена регистрация на автомобила.

В същото време в нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (ДВ бр. 31 от 14.04.2000 г.) това изискване не е отпаднало и към момента. Същата поставя изискване при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 (по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд), да се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. Тази разпоредба е действаща и не се явява в противоречие с разпоредбата на 143, ал. 10 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 64 от 2025 г.), тъй като последната не съдържа изрично правило, че за служебно прекратената регистрация не се уведомява собственикът на МПС, посочен в регистъра.

В горния смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., според които прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

На следващо място, по аргумент от чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи въобще към прилагане на реда за служебна дерегистрация първо следва да е била осигурена възможност на собственика на автомобила да представи доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, едва след което Гаранционният фонд следва да уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган да прекрати регистрацията на превозното средство. Задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, вкл. на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК – за законност и съразмерност.

С оглед обстоятелството, че за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 ЗДвП не се издава нарочен административен акт, засегнатото лице би могло да защити правата си едва в производството по прилагане на ПАМ, за чието законосъобразно прилагане като фактическо основание е необходимо да е спазен редът по чл. 143, ал. 10 ЗДвП вр. чл. 574, ал. 11 от КЗ и чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.

Административният орган носи доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в обжалваната заповед и изпълнението на законовите изисквания при издавеното му (наличието на компетентността на органа, издал акта, спазването на административно-производствените правила и правилното приложение на материалния закон) като попълнят преписката с всички относими писмени доказателства. В тази връзка съдът изрично е указал на ответника, че при неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказване.