Решение № 16196 от 17.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16196 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110138097 по описа за 2025 година

При условията на комулативно обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл.432 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

В исковата молба пълномощникът на ищеца „ф”ЕООД твърди , че доверителят му е собственик на лек автомобил *** Посочва , че на 24.09.2024г. на Републикански път ІІІ-1003 в района преди отклонението за пречиствателната станция на с. Рударци претърпял пътнотранспортно проишествие, при което посоченият автомобил бил ударен от друг автомобил "****. Според съставения двустранен констативен протокол виновна за проишествието била Елена Веселинова Гешева - водачът на автомобил "**** , която е навлязла в лентата за насрещно движение и е ударила насрещно движещия се автомобил *** Поддържа се, че автомобилът, управляван от виновния водач, бил застрахован при ответното дружество по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Ищецът счита, че причинените имуществени вреди следва да му бъдат платени от ответното застрахователно дружество, което обаче то отказало да направи в цялост въпреки образуваната щета , по която било платено обезщетение само за част от щетите , а друга част от дължимото застрахователно обезщетение е присъдена на ищеца с влязло в сила съдебно решение № 10341/03.06.2025г. по гр.д. № 71189/2024г. по описа на СРС, 144 състав, с което бил уважен изцяло предявен частичен иск.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми:

9 128,45 лв, представляващи непогасената част от застрахователното обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" с обект автомобил "**** за претърпените от него имуществени вреди в резултат от осъщественото на 24.09.2024г. на 1

Републикански път ІІІ-1003 в района преди отклонението за пречиствателната станция на с.

Рударци пътно-транспортно проишествие, при което бил увреден притежавания от ищеца лек автомобил *** и 785,26 лв , представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 02.11.2024г. до 25.06.2025г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 26.06.2025г. до окончателното плащане, както и разноските по делото.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявения иск. При устните състезания в заседанието на 12.06.2026г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на иска.

Ответникът ЗАД„***”АД оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер според изявлението на пълномощника му в депозирания на 11.08.2025г. отговор на исковата молба. Оспорват се: наличието на виновно поведение от страна на водача, управлявал автомобила, застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника; причинната връзка между твърдените от ищеца щети по притежавания от него автомобил и проишествието, както и размера на претендираното от ищеца обезщетение. Предявено е и възражение за съпричинителство на процесното ПТП от страна на водача на автомобила, притежаван от ищеца. Твърди се, че с платеното от ответника на ищеца обезщетение са възстановени щетите по притежавания от него автомобил , причинени в резултат от процесното ПТП.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат оспорването на иска. В заседанието на 12.06.2026г. , в което са проведени устните състезания , не се е явил представител на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК , намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Предявените искове са ОСНОВАТЕЛНИ.

Страните по делото не спорят, че за ищеца е възникнало твърдяното в исковата молба вземане по чл.432 КЗ срещу ответника за заплащане н а застрахователно обезщетение по риск "Гражданска отговорност на автомобилистите " по щета № **** с обект автомобил "**** за претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат от осъщественото на 24.09.2024г. на Републикански път ІІІ-1003 в района преди отклонението за пречиствателната станция на с. Рударци пътно-транспортно проишествие, при което бил увреден притежавания от ищеца лек автомобил *** Това вземане се твърди в исковата молба , а ответникът не го оспорва с отговора на исковата молба.

По делото е безспорно и , че ответникът е изплатил на ищеца суми като части от дължимото обезщетение , както следва : на 14.11.2024г. плащане на сумата от 5 563,84 лв и на 11.03.2025г. плащане на сумата от 123, 86 лв. Това се твърди от ищеца в исковата молба е не се оспорва от ответника в отговора на исковата молба.

С влязло в сила на 25.06.2025г. съдебно решение № 10341/03.06.2025г. по гр..д. № 71189/2024г. на СРС, 144 състав е уважен предявения частичен иск, като е осъден 2

ЗАД„***”АД да заплати на „ф”ЕООД сумата от 3 000 лв , представляваща част от дължимото застрахователно обезщетение (претендирано в цял размер от 7 436,16 лв) по щета № **** за ремонт на имуществени вреди от сручилото се на 24.09.2024г. на път 3-1003 ПТП , про което водъчат на "**** ударил автомобил ***, заедно със законната лихва за забава от предявяаване на исковата молба – 29.11.2024г. до окончателното плащане , както и разноските по делото.

Възражението на ответника за съпричинителство на процесното ПТП от страна на водача на автомобила, притежаван от ищеца е прието за неоснователно със съдебното решение № 10341/03.06.2025г. по гр..д. № 71189/2024г. на СРС, 144 състав ( представено като писмено доказателство по настоящото дело – б.с.), което е влязло в сила. Следователно правният спор относно това възражение е разрешен със сила на пресъдено нещо , т.е. това възражение е преклудирано и настоящият съдебен състав няма правомощия да го преразглежда с оглед силата на пресъдено нещо на посоченото съдебно решение (чл.297 ГПК), което е постановено по съдебен спор между същите страни за същото вземане за обезщетение , но за друга негова част.

С протоколно определение , постановено в първото и единствено открито съдебно заседание от 12.06.2026г. по делото , е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство възникването и съществуването на претендираното от ищеца с исковата молба вземане за застрахователно обезщетение.

Спорен по делото е само въпросът относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Според приетото в съдебното заседание на 12.06.2026г. експертно заключение по съдебната авто-техническата експертиза, неоспорено от страните, стойността на за възстановяване , определена по средни пазарни цени на фирмен сервиз при гаранционни условия на автомобила

*** (който към датата на ПТП-то е бил на три месеца след пускане в експлоатация според уточнението на вищото лице в заседанието на 12.06.2026г.б.с.) е 20 288,10 лв с ДДС. Следователно това е размерът на полагащото се на ищеца застрахователно обезщетение по процесната щета.

От пълната стойност на дължимото застрахователно обезщетение- 20 288,10 лв , следва да бъдат приспаднати осъществените от ответника частични плащания в размер от 5 563,84 лв и 123, 86 лв , както и съдебно присъдената част в размер на 3 000 лв от обезщетението. Следователно ответното дружество остава да дължи на ищцовата компания сумата от 11 600,40 лв (20 288, 10 лв – 5 563,84 лв – 123,86 лв – 3000 лв).

На ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 128, 45 лв , тъй като за толкова е предявен искът по чл.432 КЗ , а съгласно принципа за т.нар. диспозитивно начало в гражданския процес (чл.6,ал.2 ГПК) и с оглед избягване на т.нар. „свръх-петитум” съдът е обвързан от искането на ищеца и не може да му присъди поголеми суми от претендираните. Предвид изложеното предявеният главен осъдителен иск по чл.432 КЗ следва да бъде уважен изцяло.

3

За неплатената част от застрахователното обезщетение ответникът е изпаднал в забава , поради което дължи мораторна лихва върху сумата от 9 128,45 лв , която за процесния период от 02.11.2024г. до 25.06.2025г. е в размер на 785,26 лв, изчислена по реда н а чл.162 ГПК. Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца. Искът по чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Относно разноските:

На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищeца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски – платените от него държавна такса за предявяването на исковата молба (415,16 лв), депозит за съдебната авто-техническа експертиза (300 лв) и адвокатско възнаграждение (1 549,64 лв видно от представените Договор за правна защита и съдействие и упълномощаване от 25.06.2025г. , фактура № 2000001496/26.06.225г. и отчет по сметка № 27 за периода от 28.06.2026г. до 04.07.2025г.).

Предявеното от ответника възражение за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар (чл.78,ал.5 ГПК) е неоснователно, тъй като това адвокатско възнаграждение (1 549,64 лв с ДДС) е съизмеримо с размера на минимума по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г. на ВАС и съответства както на цената на иска , така и на правната и на фактическата му сложност. За съда не съществува задължение винаги при възражение по чл.78,ал.5 ГПК от едната страна да намалява платеното от другата страна адвокатско възнаграждение до минимума по Наредба № 1/2004г. на ВАС. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя с договор между адвоката и неговия клиент (чл.36,ал.2,изр.1 ЗА), а не от другата страна по съдебното дело чрез предявяване на възражение по чл.78,ал.5 ГПК. Съдът не е обвързан от възражението по чл.78,ал.5 ГПК и не е задължен винаги при предявяване на такова възражение да намалява размера на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна, до минимално изискуемия размер. Да се приеме това , означава да се наложи практика , според която адвокатският хонорар трябва да е винаги в минималния размер по Наредба № 1/2004г. на ВАС, което противоречи на изричната разпоредба на чл.36, ал.2,изр.1 ЗА и на договорната автономия по чл.9 ЗЗД.

Съдът има право да намали рамера на платеното от едната страна адвокатско възнаграждение само при съществено несъответствие между него и сложността на делото , отразена в размера на исковете , в техния предмет и др. В конкретния случай това не е налице.

На ответника не следва да се присъдят разноски, тъй като исковете са уважени изцяло.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОСЪЖДА

ЗАД„***”АД, ЕИК: ***, гр.София, ж.к.. "*** ДА ЗАПЛАТИ на

4

„ф”ЕООД , ЕИК : *** гр. София, район „**** , със съдебен адрес : гр. София, район „Красно село” , бул. „*** чрез адв. М. В., следните суми : 9 128,45 лв (девет хиляди сто двадесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки), в еврова равностойност 4 667,30 евро (четири хиляди шестстотин шестдесет и седем евро и тридесет евроцента), представляващи непогасената част от застрахователното обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" с обект автомобил "**** за претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат от осъщественото на 24.09.2024г. на Републикански път ІІІ1003 в района преди отклонението за пречиствателната станция на с. Рударци пътнотранспортно проишествие, при което бил увреден притежавания от ищеца лек автомобил *** и 785,26 лв (седемстотин осемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки), в еврова равностойност 401,50 евро (четиристотин и едно евро и петдесет евроцента), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 02.11.2024г. до 25.06.2025г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 26.06.2025г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 2 264,80 лв (две хиляди двеста шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки), в еврова равностойност 1 157,97 евро ( хиляда сто петдесет и седем евро и деветдесет и седем евроцента), представляваща направените от ищеца разноски по настоящото дело – платените държавна такса за исковата молба депозит за съдебната авто-техническа експертиза и адвокатско възнаграждение.