Определение № 356 от 02.04.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 356 гр. ХАСКОВО, 02.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500224 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава ХХI, чл.274 от ГПК Обжалвания акт

С определение №2278/15.ХII.2024 г. постановено по гражданско дело №2895/2024 г. Районен съд-Хасково връща искова молба с вх. №

17094/25.10.2024 г. по описа на Районен съд-Хасково, подадена от И. И. Х.

ЕГН: **********,гр. ***, срещу Р. Д. Г. ЕГН: **********, гр. *** и Д. Р.

Д.,ЕГН: **********, с адрес: гр. *** и прекратява производството по гр.д. № 2895/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Обстоятелства по обжалването

И. И. Х. е останал недоволен от постановения съдебен акт, поради което го обжалва като неправилен, незаконосъобразен и противоречащ на закона с искане за отмяната му и разглеждане на спора по същество от първата инстанция.

Жалбоподателят извежда,че по делото предоставил многобройни доказателства относно статута си на кредитор на Р. Д. Г.,както и относно преченето от последния да се осъществят правата на ищеца.Ответникът Г. направил отказ от наследство на починалата си майка,веднага след което имота е дарен от Д.Г.Д. на дъщерята на длъжника. Въпросният отказ от наследство бил отменен от съда с влязло в сила решение.

РС-Хасково първоначално неправилно възприел предявената искова молба от Х. като нередовна и поискал доказателства относно провеждане на процедура по чл.51 от

ЗН.Тази процедура не ползвала

1 жалбоподателят.Приемането на наследството по опис било изискване на чл.30 ал.II от ЗН,предвид транслирането на имота на лице непризовано да наследява.Неправилно РС-Хасково приложил и Тълкувателно решение №3/19.ХII.2013 г. по т.д. №3/2013 г. на ОСГК на ВКС на РБ,което било неотносимо към процесния случай.

Нормата на чл.134 от ЗЗД уреждала защита на кредиторите,не нанаследниците и се явявала специална по отношение на Закона за наследството.

По делото било относимо и приложимо ППВС №7/28.Х I.1973 г.В същото се извеждало,че правото да се търси запазена част от наследството било строго лично за наследника,но не касаело кредиторите му.Ако такъв наследник не упражнял правото си и това заплашвало последните,те имали правото да упражнят неговото право на западена част от наследството.Кредиторите имали право да искат при бездействие на длъжника със запазена част от наследството намаляване на завещания и дарения за възстановяване на тази част,доколкото не могат да се удовлетворят от личното имущество.

Поради това и Х. имал правото да поиска да упражни правото относно запазената част на длъжника поради неговото бездействие в тази насока.Сочи и че в чл.134 от ЗЗД нямало условия искът да се разглежда само ако наследството е прието по опис,а само дали ищецът е кредитор и длъжникът бездейства и не упражнява правата си,с което го уврежда.

Производството по гражданско дело №2895/2024 г. Районен съд-Хасково е образувано по искова молба с вх. № 17094/25.10.2024 г. по описа на Районен съд-Хасково, подадена от И. И. Х. ЕГН: **********,гр.***, срещу Р. Д. Г.

ЕГН: **********, гр. *** и Д. Р. Д.,ЕГН: **********, с адрес: гр. *** .

Ищецът по тези искова молба твърди,че ответникът Р. Г. е негов длъжник, като по отношение дълга изпълнително дело № 299/2021 г. на ЧСИ Захари Запрянов по издадени два изпълнителни листа.Х. извежда,че с цел възпрепятстване на изпълнението длъжникът бездействал и не упражнявал правото си да иска възстановяване на запазена част от наследството на баща си – Д.Г.Д., починал на 02.IХ.2024 г.,който приживе на 07.VII.2021 г. дарил на своята внучка и дъщеря на длъжника Р. Д. Г. недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, съобразно нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том I, рег. № ***, дело № *** г. За Д.Г. Д. и Р. Д. Г. се учредявало право на ползване заедно и поотделно докато са живи.

Съобразно изложеното ищецът отправя искане чл. 30 от ЗН във вр. чл.

134 от ЗЗД като кредитор на Р. Д. Г. да упражни имущественото право на длъжника да поиска възстановяване на своята запазена част от наследството на Д. Г. Д. от дарения в полза на Д. Р. Д. недвижим имот в размер на една втора.

Направено е и искане ищецът да бъде овластен от името на длъжника да приеме наследството по опис, като преюдициално условие за упражняване на правото за възстановяване на запазена част,както и да се извърши опис на движими вещи,останали от наследодателя на длъжника в апартамента му в гр.***.

Правни съображения

2

Жалбоподателят е активно легитимирана страна да предяви настоящата частна въззивна жалба,тъй-като е носител на това субективно процесуално право,предвид разпоредените негативни за правната му сфера последици с атакуваното определение на Районен съд-Хасково–прекратяване на образувано по предявена от негова страна искова молба гражданско дело.

Основната претенция се обосновава с хипотезата на чл.134 ал. I от ЗЗД вр . с чл.30 от ЗН. И. Х. твърди,че като кредитор на ответника Р. Г. има право да упражни неговите имуществени права,породени в качеството му на наследник с право на запазена част от наследството на починалия му баща,накърнена посредством извършено дарение от последния на недвижим имот в полза на внучка си и дъщеря на ищеца,поради бездействие,което сочи накърнява удовлетворяване на налично негово право.

Конститутивния иск по чл.134 ал. I от ЗЗД в случая сам по себе си е обоснован в процесуален аспект като легитимирани страни от изложените в исковата молба обстоятелства.Правото обаче,което Х. иска да упражни от името на длъжника по този исков път предпоставя допълнителна положителна процесуална предпоставка за процесуалната му допустимост.Същият иска постигане целите на чл.134 ал.I от ЗЗД чрез суброгиране в правата на Р. Г. по чл.30 от ЗН като наследник по закон със запазена част,твърдейки,че е накърнена чрез дарение от наследодателят му в полза лице,което не е призовано да наследява.Изложените обстоятелства в исковата молба сочат,че има осъществен дарствен акт на недвижим имот от страна на бащата на ответника Г. - Д.Г. Д. в полза на внучка си и дъщеря на Г.- Д. Д..Отделно от това Р. Г. се отказал и от наследството от баща си.Този акт и бездействието по отношение наличната запазена част от наследството на Д. според ищецът сочели ,че са извършени от ответника с цел неговото увреждане като кредитор.Следва да се съобрази по делото и че няма данни Д. да се е разпоредил с цялото си имущество чрез дарението на недвижимостта,което предпоставя и наличие на друго негово имущество,оставено като наследство след смъртта му.

Упражнението на правото по чл.30 от ЗН предпоставя особено изискване,ако е насочено спрямо надарено лице,което не е призовано към наследяване.В случая ответник по евентуалния иск на Р. Г. относно възстановяване на запазената му част би било лицето Д. Д.,която като внучка на наследодателят Д.Д. и неин дарител, не е призована към наследяването му в момента на смъртта му и открИ.е на наследството.В този случай приемането на наследството по опис от страна на призования да наследява Р. Г. е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част,съобразно Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК.Същото решение изрично визира,че „изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания …“ В производството няма представени доказателства за приемане на наследството на Д.Д. по опис от страна на призования да го наследи Р. Г.,наследник със запазена част по закон по какъвто и да е начин.Следователно един иск на Р. Г. по чл.30 от ЗН против надарената Д. Д. би бил предявен при липсата на предпоставка за това.

3

Искът по чл.134 ал.I от ЗЗД обхваща суброгация в имуществените права на длъжника от страна на кредитора,за да може последния да замени бездействието по упражняването им от длъжника,което заплашва удовлетворението на вземането.Предмет на този иск е изцяло идентичното право,което бездействащото лице по чл.134 от ЗЗД има към своя длъжник.Единствената разлика е качеството на ищеца-кредитор на носителя на неупражненото право,което винаги остава едно и също.Ето защо и при предявяване на този иск от Х. ще важат всички предпоставки за предявяване на претенцията по чл.30 от ЗН от Р. Г. против надареното лице,вкл. и тази относно приемането на наследството по опис,като в тази насока няма и разграничение в самото тълкувателно решение.Следователно претенцията по чл.134 от ЗЗД се явява без положителна процесуална предпоставка и правилно е приета от първата инстанция нейната недопустимост,която обуславя и прекратяване на исковото производство.

Следва да се посочи,че соченото тълкувателно решение е постановено след постановяването на Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС,поради което същото в частта си относно изискването за приемане на наследството по опис от страна на ищеца по чл.30 от НК - наследник със запазена част, доразвива и конкретизира дадените в постановлението разрешения,в частност и тези в неговата т.3Б в насока изискването за приемане наследството по опис при предявяване на иска по чл.30 от ЗН както от наследник със запазена част,така и от негов кредитор по реда на чл.134 от ЗЗД,когато ответник е заветник или надарен, който не е призован към наследяване.

Приемането на наследството - изрично или чрез конклудентни действия, или по опис, както и отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления, които имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване. Същите предвид това не могат да бъдат актове на процесуални представители на имащия право на това, както и о т кредиторите на призования наследник не могат да бъдат овластени по реда на чл.134 ал.III от ЗЗД да приемат наследството.

Кредиторът на длъжник, който е призован към наследяване и бездейства, разполага с възможността да поиска от районния съд, по реда на чл. 51 от ЗН, да бъде определен срок, в който призования към наследяване да заяви приема ли наследството или се отказва от него. От друга страна при вече извършен отказ от наследството е налично правото на кредитора по чл.56 от ЗН.

Ето защо ще следва да се приеме,че представената частна жалба е неоснователна,а атакуваното с нея определение на РС-Хасково е правилно и законосъобразно,което предпоставя и потвърждаването му.

Водим от изложеното и на основание чл.278 и чл.274 ал.III т.1 от ГПК Окръжен съд-Хасково

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2278/15.ХII.2024 г. постановено по гражданско дело №2895/2024 г. на Районен съд-Хасково.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може за се обжалва пред ВКС на РБ в седмичен 4 срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5