Присъда № 436 от 17.07.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда № 436 от 17.07.2025 г., постановена по НОХД № 1242/2025 год. по описа на СРС, НО, 99 състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Д П № 1010/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 27167/2023 г. по описа на СРП против А. Й. Д., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пред.1 и пред.2, вр. чл.194, ал.1 от НК – за това, че за времето от около 01:30 часа до около 11:00 часа на 18.06.2023 г. в гр. ***, от жилище, находящо се на ********, чрез използване на техническо средство ключ и моторно превозно средство - неустановен лек таксиметров автомобил, отнел чужди движими вещи - два броя телевизори марка ***, модел „****“, 55 инча, на стойност 1999,00 лева и модел „***“, 48 инча, на стойност 1529,10 лева, на обща стойност 3528,10 лева, от владението на собственика О. Г. О. - П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

По делото, в качеството й на граждански ищец, беше конституирана пострадалата О. Г. О. - П., която чрез повереника си предяви и беше приет за съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия в размер на 1999,00 лева, представляващи обезщетение за причинените й от престъплението и невъзстановени имуществени вреди.

Производството е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. След разясняване на правата и последиците по чл.372, ал.1 от НПК, подсъдимият Д. заяви, че желае предварително изслушване по чл.371 от НПК, като на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съдът като намери, че са налице предпоставките за това, допусна провеждането на съкратено съдебно следствие. След изслушване самопризнанията на подсъдимия и като констатира, че те се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, тъй като счита, че то е доказано по категоричен начин. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание около средния размер, предвиден в нормата на чл.195 от НК.

Процесуалният представител на гражданския ищец се придържа към становището на прокурора и моли да бъде уважен изцяло предявеният граждански иск срещу подсъдимия. Претендира и разноски за адвокатско възнаграждение.

Служебният защитник адв. И. иска на подсъдимия да бъде наложено едно справедливо наказание под средния размер, определен в чл. 195 от НК, като се вземе предвид неговото критично отношение към извършеното, 1 съгласието му да признае вината си и да вземе мерки да се поправи. Счита, че била справедлива присъда под 5 години, като се отложи изтърпяването на наказанието, с оглед младата възраст на лицето.

Подсъдимият

Д. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Признава се за виновен в извършването на посоченото престъпление. Солидаризира се с казаното от защитника и моли за справедлива присъда.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. Й. Д. е роден на **** г. в гр. ***. Същият е българин, български гражданин, неженен, безработен, със средно образование, с адрес: гр. ***, ж.к. „*******“, ул. „*****“ № 4, с ЕГН: **********.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият А. Д. е осъждан многократно, като е търпял и ефективни наказания лишаване от свобода.

На 17.06.2023 г., около 15:00 часа, свидетелят С. М. отседнал в апартамент в гр. ***, на ********, който бил наел за нощувка. Апартаментът бил собственост на пострадалата О. Г. О. - П., която от 01.06.2023 г. го отдавала под наем чрез фирма. На входната врата на жилищната кооперация била монтирана кутия - касичка с шифър, в която се съхранявали ключ от входната врата на входа на кооперацията и ключ от входната врата на апартамента. Фирмата, която отдавала апартамента под наем предоставяла код за шифъра на лицето, което следвало да наеме жилището. Свидетелят М. получил код за шифъра, отключил кутията - касичка, взел ключовете и се настанил в апартамента. Около 01:30 часа на 18.06.2023 г. свидетелят М. напуснал жилището, заключил входната му врата и оставил ключовете обратно в кутията - касичка. В апартамента на свидетелката П. имало монтирани два телевизора - марка ***, модел „****“, 55 инча и марка ***, модел „***“, 48 инча на стойки на стените.

За времето от 01:30 часа до около 11:00 часа на 18.06.2023 г. подсъдимият А. Д. и свидетелят Л. М. отишли на адреса на ********, където се намирал апартаментът на свидетелката П.. Подсъдимият Д. разбил кутията - касичка, която се намирала на входната врата на жилищната кооперация, взел оставените от свидетеля М. ключове, отключил с единия входната врата и влязъл в кооперацията. През това време свидетелят М. го чакал отвън.

Подсъдимият Д. се качил до апартамента на свидетелката П. и с другия ключ отключил входната му врата. Той влязъл в жилището, взел единия от телевизорите и слязъл долу. Подсъдимият Д. казал на свидетеля М. да повика такси и се върнал обратно в апартамента на свидетелката П.. Подсъдимият Д. взел и другия телевизор, след което слязъл долу при свидетеля М.. След това двамата се качили с двата телевизора в пристигналия лек таксиметров 2 автомобил и отишли в жилище в ж.к. „**“, в което временно пребивавали със свидетелите Е. А. и Г. К..

На 18.06.2023 г., около 11:00 часа, подсъдимият Д. и свидетелят М. посетили заложна къща „***“ в гр. ***, на бул. ******. Те носели телевизора марка ***, модел „***“, 48 инча, който бил увит в сив чаршаф. С телевизора имало и две дистанционни управления. По това време на работа в заложната къща била свидетелката В. И. - комисионер. Тя включила телевизора да работи, но поискала да й предоставят документ за собственост. Двамата не разполагали с такъв, поради което И. отказала да вземе телевизора.

Подсъдимият Д. и свидетелят М. продължили да водят преговори, като единият излизал и влизал отново в заложната къща. През това време на мястото дошъл и свидетелят К.. След като не могли да заложат телевизора подсъдимият Д. и свидетелят М. напуснали заложната къща, в която забравили едното дистанционно. Малко след тях в заложната къща влязъл свидетелят К., който поискал от свидетелката И. да вземе забравеното дистанционно, но тя казала, че нямало такова. Подсъдимият Д. и свидетелят М. тръгнали пеша по бул. „****“, като свидетелят М. носел телевизора на ръце. По пътя си те срещнали свидетелката А. Д. която познавали и която била гадже на подсъдимия Д. до преди около година. Свидетелят М. й казал, че си е загубил личната карта и я помолил да му услужи, като заложи телевизора със своята лична карта. Свидетелката Д. се съгласила. Спрели неустановен по делото лек таксиметров автомобил, в който се качили свидетелката Д. и подсъдимият Д., а свидетелят М. тръгнал пеша. Подсъдимият Д. и свидетелката Д. отишли в заложна къща „***“, която се намирала на бул. ****. Двамата влезли вътре и свидетелката Д. заложила телевизора за сумата от 500 лева. Комисионер в заложната къща бил свидетелят С. С.. Впоследствие с протокол за доброволно предаване свидетелят Славчев предал на разследващите инкриминирания телевизор марка ***, модел „***“, 48 инча, който по-късно бил върнат на пострадалата О. - П.. Другият телевизор не бил открит.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебнооценителна експертиза от заключението на която става ясно, че стойността на инкриминираните два телевизора е следната: телевизор марка ***, модел „****”, 55 инча, на стойност 1999,00 лева и телевизор марка ***, модел „***“, 48 инча, на стойност 1529,10 лева, или общата стойност на двата телевизора е 3528,10 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия Д., подкрепени от показанията на свидетелите О. О. – П., Д. Е., С. М., В. И., Г. К., С. С., А. Д. и Л. М., дадени на досъдебното производство; протоколи за разпознаване на лица; протокол за оглед на местопроизшествие; заключенията на изготвените в досъдебното производство оценителна, дактилоскопна и технически експертизи, както и от приложените по делото писмени доказателства, а именно: гаранционни карти, заложен билет и справка за съдимост на подсъдимия Д.. При постановяване на присъдата си съдът, въз основа на самопризнанията на подсъдимия и 3 доказателствата, събрани на досъдебното производство, прие за установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, без да събира доказателства за фактите, посочени в обстоятелствената му част.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С описаните по-горе действия подсъдимият А. Й. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пред.1 и пред.2, вр. чл.194, ал.1 от НК.

От обективна страна е налице деяние, засягащо обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта. Отнемането обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на фактическа власт върху вещта от страна на дееца. На инкриминираната дата 18.06.2023 г. в гр. ***, подсъдимият Д., от жилище, находящо се на ********, е отнел от владението на свидетелката О. О. – П., без нейно съгласие, процесните два телевизора, които са нейна собственост, като за извършване на деянието са били използвани техническо средство – ключ, който е спомогнал за проникване в жилището на пострадалата и моторно превозно средство – неустановен лек таксиметров автомобил, който е спомогнал за установяването на трайна фактическа власт върху отнетите вещи и транспортирането им до квартал „**“. Техническото средство ключ е помогнало на подсъдимия Д. да започне изпълнителното деяние като проникне в апартамента на пострадалата, а лекият автомобил е помогнал на извършителя да довърши престъплението и да се отдалечи от местоизвършването му с инкриминираните вещи. Касае се за обемисти вещи, които не са и толкова леки, поради което автомобилът действително е улеснил бързото им отнемане и установяването на трайно владение. Подсъдимият Д. е извършител на деянието, тъй като лично е осъществил действията по отнемането на вещите и установяването на трайна фактическа власт върху тях.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е искал противозаконно да присвои инкриминираните два телевизора. Съзнавал е, че те се владеят от друго лице и че няма съгласие от страна на това лице, фактическата власт да премине у дееца. Съзнавал е също, че използването на ключа и на лекия таксиметров автомобил го улеснява в отнемането на владението.

По наказанието:

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието. За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.

4

Съдът взе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство не толкова високата стойност на инкриминираните вещи, както и това, че единият телевизор все пак е бил върнат на пострадалата. От друга страна, като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете обремененото съдебно минало на подсъдимия и това, че са налице два квалифициращи признака по чл.195, ал.1 от НК. Единият признак определя квалификацията на деянието, но другия съдът намира за отегчаващо отговорността обстоятелство.

Престъплението е извършено не само чрез използване на техническо средство, но и чрез използване на моторно превозно средство. Направеното самопризнание пред съда не може да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като то е предпоставка за прилагане на чл.58а, ал.1 от НК. В случая не са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия Д. при условията на чл.55 от НК, тъй като изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, като не може да се обоснове несъразмерност между извършеното престъпление и предвиденото в закона наказание. Освен това са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства.