Решение № 225 от 14.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100510825 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №14208/18.07.2024г., постановено по гр.дело №12464/2024г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в, Столична община е осъдена да заплати на ЗАД„Армеец"АД с ЕИК:121076907 сумата от 15106,05 лева- регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахованото при ищеца МПС „Ауди Q5“ с ДК№**** от настъпило събитие на 14.08.2018г. в гр. София, на ул.****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 06.03.2024г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5022,21 лева- обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 06.03.2021г. до 29.02.2024г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1106 лева разноски по делото.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Столична община. Жалбоподателят поддържа, че изпълнявал задълженията си по текущо поддържане на дървесната растителност в съответствие с нормативната уредба. Дейностите по поддържане в зоната на местопроизшествието за този период били изпълнявани въз основа на договор от 29.07.2016г. с трето за спора лице, след конкурс по ЗОП. За процесния адрес и дърво от вида „бреза“ нямало издадено разрешително от страна на дирекция „Зелена система“ по реда и условията на чл.45 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община, които да удостоверяват необходимост от манипулации. Твърди, че в относимите към казуса 1 нормативни актове не се съдържат точни дефиниции и регламенти за правилното отглеждане на дървесни насаждения в градска среда. Твърди също така, че причинените вреди и изплатеното във връзка с тях обезщетение от ищеца, не са безспорно доказани.

Представеният по делото протоколът за ПТП не касаел процесния автомобил, съставен бил от служител на ОПП- СДВР, без същият да е бил свидетел на самото ПТП и не отразявал релевантно фактическата обстановка. Излага съображения, че дървесната растителност е жива (вегетативна) материя, която притежава определен живот, който не може да бъде определен или фиксиран с точност в нормативни граници, тъй като релефа, климата и всички фактори на околната среда, оказват значителна роля за продължителността на живот на отделните дървесни видове. Подчертава липса на виновно поведение от страна на ответника Столична община в лицето на нейните служители, поради което твърди и липса на причинна връзка с нанесените щети. Моли решението на СРС да бъде отменено, а предявените искове– отхвърлени. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В представения в срок отговор на въззивната жалба ищецът по делото и ответник по жалбата ЗАД„Армеец"АД твърди, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Следователно, за да бъде уважен предявения регресен иск, е необходимо да се установят следните факти и обстоятелства: валиден договор за имуществено застраховане, в срока на действието на който и вследствие 2 виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

В случая се оспорва наличието на валиден договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на автомобила, а и това обстоятелство е установено от представените по делото писмени доказателства.

Не се спори по делото относно мястото на настъпване на процесното събитие- на улица в рамките на Столична община. Както е посочил и първоинстанционния съд, съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОС, вр.пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, ответникът е длъжен да стопанисва и поддържане в изправност повереното му имущество, включително общински пътища, булеварди, площади, обществени паркинги и зелените площи за обществено ползване.

Съгласно чл.61 от ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Планирането, изграждането, поддържането, опазването и развитието на зелената система на СО са уредени в Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО и съгласно чл.44, ал.1 от същата се забранява отсичане или изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността им, с изключение на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура.

Следователно настъпването на процесното събитие е в резултат именно на бездействието на служителите на ответника. Превъзлагането на горепосочените дейности на трето за спора лице от ответника, е ирелевантно и би могло да бъде взето предвид при разглеждане на евентуална претенция от ответника срещу това трето лице.

Настъпването на вредите, техния размер и причинно- следствената връзка с процесното събитие са безпротиворечиво установени при условията на пълно и главно доказване както от представените по делото писмени доказателства, така и от показанията на разпитания свидетел и от заключението на вещото лице по САТЕ. Възражението на ответника относно кредитирането на свидетелските показания е неоснователно- свидетелят не може да се счита заинтересован, доколкото не се касае за претенция, предявена от пострадалия срещу ответника, а от застрахователното дружество, изплатило обезщетение на пострадалия. От друга страна показанията на свидетеля напълно кореспондират с представените писмени доказателства и заключенията на техническата експертиза.

Изложените от жалбоподателя разсъждения на тема дървесна растителност и природа са ирелевантни за спора.

Безспорно е установена датата на отправяне на регресна покана от ищеца до ответника, поради което е основателна и претенцията за мораторна лихва.

По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено изцяло като правилно.

3

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивната инстанция в размер на 100 лева /51,12918 евро/ предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение

№14208/18.07.2024г.,

№12464/2024г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в. постановено по гр.дело

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК:000696327, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“№33 да заплати на ЗАД„Армеец"АД с ЕИК:121076907 сумата от 100 /сто/ лева, равняващи се на 51,12918 евро съгласно чл.12, ал.1 от ЗВЕРБ, вр.чл.4 от Регламент (ЕО) №1103/97 - юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4