Решение № 260018 от 12.02.2021, Районен съд - Велинград

Р Е Ш

Е Н И Е № . . . . гр. Велинград, 12.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 57 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно осн. чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к Люлин 10, бул. Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника юриск.Б.Р., срещу И.Г. Ш., ЕГН**********

***.

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл. 422 от ГПК, вр.чл.

79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - за признаване за установено в отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 1452,00лв., представляващи главница; 365,82лв., представляващи договорна лихва за периода от 20.05.2017г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.10.2018г. /падеж на последна погасителна вноска/; 308,84лв., представляващи обезщетение за забава: считано от 21.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва: от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението.

Ищеца твърди, че на 17.11.2017г. е подписано

Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № СКЕХ-14744298 от дата 19.04.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и И.Г.Ш. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Приложение № 1 от 17.11.2017 г., представлявало неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, като е представено такова само с данните на длъжника И.Г.Ш., тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал.

2 от 33/1Д/ и книжата по делото не се представят само на съда.

Съгласно договора за цесия от 27.07.2017г.,

„Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което „Агенция за събиране на вземания" ЕАД имала изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В изпълнение на изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/СКЕХ-14744298 от 24.11.2017 г., с известие за доставяне чрез Български пощи. Писмото се върнало в цялост. До ответника било изпратено второ уведомление за извършената цесия, от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." клон България с изх. № УПЦ-С-БНП/СРЕХ- 14744298 от 02.01.2020 г., с обратна разписка чрез куриер. Видно от обратна разписка към товарителница № 68713145 - уведомлението било получено лично от ответника.

И към настоящата искова молба представят и молят да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената цесия от страна на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" с изх. № УПЦ-С-БНП/СРЕХ-14744298 от 02.01.2020 г. В тази връзка ищеца се позовава на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/ 16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.

99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, се иска съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.

Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011 г. на ВНС по гр.дело 867/20112., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004 г. на ВНС по гр.дело 788/2013 г., ТК. В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и съдът назначи на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника особен представител и последният възрази относно редовността на уведомяването за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба, моля да имате предвид следното: установената фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК е приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай законът приема връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване на книжата, съдът приема, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно представителство за назначения адвокат и до назначаването му се стига, след като съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно. Т. е. връчването на исковата молба и книжата към нея предхождат назначаването на особения представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от особения представител не засягат редовността на връчването на ответника.

В подкрепа на гореизложеното са Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 на РС Сандански и Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 на РС Варна. С оглед гореизложеното съдът приема, че с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал. 2 и тя предхожда назначаването на особен представител на ответника, съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата от особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата към нея. В този смисъл е Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Варна.

Нещо повече, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на кредитора, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник. Горното становище било залегнало в мотивите на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., I т.о., ТИ на ВИС.

На 19.04.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл

Файненс" ЕАД, като Кредитор и И.Г.Ш. като Кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит с СКЕХ-14744298, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 1452,00 лв.

Предоставянето на посочената по-горе сума съставлявало изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създавало задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него. При което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 1817,82 лв. Така размера на договорната лихва по кредита бил 365,82лв.

На основание сключения между страните договор,

Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.10.2018 г., на 18 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 100,99 лв., при първа погасителна вноска 20.05.2017 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора изтекъл на 20.10.2018 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 21.05.2017г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 308,84 лева, която сума е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.

Предвид изложеното за «Агенция за събиране на вземания» ЕАД, ЕИК ********* възникнал правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред с оглед на което претендирал от длъжника И.Г.Ш., като Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № СКЕХ-14744298, сключен на 19.04.2017 г. да заплати сума в общ размер на 2126,66 лв., от които главница 1452,00 лв., договорна лихва 365,82 лв. и законна лихва за забава в размер на 308,84 лв. Поради това и било входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу И.Г.Ш., в деловодството на Районен съд - Велинград. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 455/2019 г. била издадена заповед за изпълнение.

Разпечатката съдържа 28 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3db8ad13-fd7e-4459-8424-3f553079803f