Решение № 45 от 20.04.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Плевен, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РЕНИ В. Г. при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г. Търговско дело № 20254400900028 по описа за 2025 година

Депозирана е искова молба от ищеца ***, чрез пълномощник, против ответника *** със седалище гр.София, в която се твърди, че на 14.09.2020 г. с ответника са сключили договор, като са отдали под наем за срок от 5 години на ответника собствения на дружеството недвижим имот, а именно: УПИ, находящ се в гр.Плевен, ***, с площ от *** кв.м., съставляващ парцел ***, *** по плана на града, с идентификатор ***, заедно с построения в него Главен производствен корпус-Обособена част, стоманобетонна конструкция, с площ *** кв.м., представляващ сграда с идентификатор ***.1, находящи се в Плевен, ***.С наемателя са договорили наем за помещението в размер на 4 500 лв. без ДДС, като наема е следвало да се предплаща авансово, за всяко шестмесечие, в срок до 5 работни дни след получаване на данъчна фактура, като плащането е следвало да бъде извършено чрез банков превод по посочена в договора банкова сметка.Прави се искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 132 600 лв., представляваща сбора от общо 25 изискуеми неплатени наеми съгласно договор за наем от 14.09.2020 г. за периода от 01.09.2022 г. до 30.09.2024 г. съгласно фактури № *** г. и № *** г., за отдадения под наем недвижим имот; за сумата от 12 670 лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава 1 върху стойността на всяка една от издадените фактури за дължимия се наем, от датата на падежа до завеждане на настоящата искова молба, както следва: върху сумата от 3 000 лв. (неплатена част от наема по фактура № *** г.) за периода от 10.05.2022 г. до 12.02.2025 г. - претенция в размер на 1 035 лв.; върху сумата от 129 600 лв. ( наема по фактура № *** г. ) за периода от 20.06.2024 г. до 12.02.2025 г. - претенция в размер на 11 635 лв., ведно със законната лихва върху посочената по-горе главница 132 600 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и всички разноски по делото, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

За ответника *** със седалище гр.София процесуалният представител изразява становище да се отхвърлят в цялост предявените искове съобразно изложените от него възражения в отговора на исковата молба и допълнителния отговор на исковата молба, като подробни съображения са изложени и в приложената писмена защита и реплика.

Съдът намира за установено следното.

Ищецът *** със седалище гр.Плевен, чрез пълномощник, е предявил срещу ответника *** със седалище гр.София осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.228 от ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 132 600 лв., представляваща сбора от общо 25 изискуеми неплатени наеми съгласно договор за наем от 14.09.2020 г. за периода от 01.09.2022 г. до 30.09.2024 г. съгласно фактури № *** г. и № *** г., за отдадения под наем недвижим имот.

Ищецът е предявил срещу ответника осъдителен иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 670 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху стойността на всяка една от издадените фактури за дължимия се наем, от датата на падежа до завеждане на настоящата искова молба, както следва: върху сумата от 3 000 лв.

(неплатена част от наема по фактура № *** г.) за периода от 10.05.2022 г. до 12.02.2025 г. - претенция в размер на 1 035 лв.; върху сумата от 129 600 лв. ( наема по фактура № *** г.) за периода от 20.06.2024 г. до 12.02.2025 г. претенция в размер на 11 635 лв.; ведно със законната лихва върху посочената по-горе главница 132 600 лв., считано от 13.02.2025 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Не се оспорва от ответника, че между страните е сключен договор за наем 2 на 14.09.2020 г., по силата на който ищецът е отдал под наем на ответника собствения на дружеството недвижим имот, а именно: УПИ, находящ се в гр.Плевен, ***, с площ от *** кв.м., съставляващ парцел ***, *** по плана на града, с идентификатор ***, заедно с построения в него Главен производствен корпус-Обособена част, стоманобетонна конструкция, с площ *** кв.м., представляващ сграда с идентификатор ***.1, находящи се в Плевен, ***.

Съгласно чл.1, ал.2 от договора за наем наемателят наема имотите, за да ги използва като склад.

Приложен е и приемо-предавателен протокол към договора за наем от 14.09.2020 г. от същата дата.

В тази насока съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че обектът е бил нает от него, за да се ползва за склад, в който да се съхранява селскостопанска продукция - зърно.

Според чл.7, т.1 от договора за наем наемателят се е задължил да заплаща наемната цена в сроковете и в размер, определен в договора.

Съгласно чл.3, ал.1 от същя наемателят заплаща на наемодателя месечна наемна цена в размер на 4 500 лв. без ДДС, като наемодателят предоставя на наемателя гратисен период от 1 месеца, в които наем не се дължи, през който период наемателят ще извърши ремонт на склада.

Според чл.4, ал.1 от договора наемателят заплаща месечната наемна цена авансово за всяко шестмесечие в срок до 5 работни дни след получаване наданъчна фактура от наемателя за съответното шестмесечие по посочената банкова сметка.

За дължимия се наем от ответника ищецът е издал 2 фактури: фактура № *** г. за дължимата от ответника наемна цена за месеците от април 2022 г. до септември 2022 г. в общ размер на 32 400 лв. и фактура № *** г. за дължимата от ответника наемна цена за периода м.октомври 2022 г. - м.декември 2022 г.; м.януари 2023 г. - м.декември 2023 г.; м.януари 2024 г. - м.септември 2024 г. в общ размер на 129 600 лв.

От първото заключение на ВЛ В., което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че по първата фактура от 26.04.2022 г. е извършено от ответника плащане в размер на 29 400 лв.Задължението към ищеца е в размер на 3 000 лв.

3

Относно втората фактура от 06.06.2024 г. ВЛ е посочило, че тя не е осчетоводена в счетоводството на ответника, на стойност 129 600 лв.

ВЛ В. в допълнителното си заключение, което съдът възприема като обективно и компетентно, е посочила, че втората фактура от 06.06.2024 г. не е включена в „дневниците за покупки“ и СД по ЗДДС на „Пи Ел Си Брокерс 10“ООД за данъчен период от м.06.2024 г. до м.07.2025 г.

Между страните съществува спор относно обстоятелството дали фактурата от 06.06.2024 г. е получена от ответника.

Съдът счита, че тя е изпратена чрез куриерскка пратка и получена от ответника на 13.06.2024 г., видно от приложеното известие за доставяне на товарителница № *** г. на „***.

От заключението на ВЛ инж.Т., което съдът възприемакато обективно и компетентно, се установява, че имейлът, приложен на стр.160 от делото, е изпратен от Vesto Konsult LTD и получен в пощенската кутия на ответника, като датата на изпращане е 06.06.2024 г. (датата на издаване на втората фактура на същата дата).

Прикаченият pdf файл представлява фактура № *** г.

Имейлът е получен от получателя в рамките на минута след неговото изпращане.Няма дани дали имейлът е прочетен/отворен.

В процесния случай съдът приема, че фактурата е изпратена на хартиен носител чрез куриер.

Би следвало да се приеме, че фактурата е получена –(дори имейлът да не е отворен), ако получателят плати по фактурата или я осчетоводи, но в процесния случай липсват тези предпоставки.

По първата фактура има частично плащане.

Втората фактура № *** г. (стр.7 от делото) е получена от ответника на 13.06.2024 г.

Тя е идентична с посочената в заключението на ВЛ № 925/06.06.2024 г.

От допълнителното заключение на ВЛ В. се установява, че дължимото обезщетение в размер на законната лихва по процесните фактури за срока на забава по фактура № *** г. от 10.05.2022 г. до 12.02.2025 г. и по фактура № *** г. от 20.06.2024 г. до 12.02.2025 г. е в размер на 12 721.58 лв.

4

Обезщетението за забава по фактурата от 26.04.2022 г. за периода от 10.05.2022 г. до 12.02.2025 г. е в размер на 1 037.06 лв., а по фактурата от 06.06.2024 г. за периода от 20.06.2024 г. до 12.02.2025 г. е в размер на 11 684.52 лв.

Както се посочи, че съдът счита, че фактурата от 06.06.2024 г. е получена от ответника на хартиен носител на 13.06.2024 г., а заплащането е в срок от 5 работни дни след получаването й.

Освен това тази фактура включва наем за периода м.октомври 2022 г. м.06.2024 г., като задължението за заплащането на месечната наемна цена, което съдът приема, че е първо число на месеца, е изтекло към датата на издаването й на 06.06.2024 г.

Според чл.3, ал.2 от договора от 14.09.2020 г. задължението на наемателя за заплащане на месечната наемна цена по ал.1 започва от 01.10.2020 г., т.е. за този горепосочен период не се касае за авансово заплащане на наемната цена съгласно чл.4, ал.1 от договора, за да се свързва с получаването на данъчна фактура, т.е. съдът счита, че задължението е следвало да бъде изпълнено при ползване на наетото помещение за съответния месец от наемателя.

За периода от м.юли 2024 г. - м.септември 2024 г., включено във фактурата, може да се допусне, че се прилага чл.4, ал.1 от договора, като се касае за авансово заплащане на месечната наемна цена за това шестмесечие, но както се посочи по-горе, съдът счита, че фактура № *** г. е получена от ответника на 13.06.2024 г.

По първата фактура има частично плащане.

Ответникът прави възражение, че е било невъзможно наетото помещение да се ползва по предназначението му, за което е било наето.

В чл.3, ал.1 от договора за наем е било предвидено извършването на ремонт на склада от наемателя, с гратисен период от 1 месец, в който наем не се дължи.

Такъв ремонт на покрива на халето е извършен и той е първи по ред, за да може отдаденото помещение под наем да се ползва по предназначението си като склад.

Неоснователно се сочи от ответника, че в процеса на първоначалното получаване на наетия обект е установен и друг дефект - липса на захранване с 5 електрическа енергия на обекта, а третото лице от съседен поземлен имот, което е захранвало обекта чрез кабел, е спирал поддаването по негово усмотрение, без да се съобразява с нуждите на ответника - наемател и търговската му дейност на терен.

От приложеното писмо на ЕРМ Запад от 23.09.2025 г. се установява, че ищецът не е подавал искане за присъединяване на обект към разпределителната мрежа и няма сключен договор за присъединяване с ЕРМ Запад ЕАД.Не са били открити данни за наличие на партида, не е открит и контролен електромер.

От показанията на свидетеля Ц. се установява, че е съсед със склада на ищеца.Първо *** са държали шишета, после друга фирма е съхранявала слънчоглед и жито - от 5-6 години.През това време складът се е ползвал за съхранение на селскостопанска продукция.В този склад не е имало електрозахранване.Доколкото знае от И. той се е обаждал на П.Д. и той го е пускал.

От показанията на свидетеля Д. се установява, че той стопанисва имот срещу този на ищеца.Давал е ток на г-н Б. временно, когато го е помолил и когато е искал с един кабел.Консумацията на ток е малка, давал е ток по съседски на добра воля.

От показанията на свидетеля Й. се установява, че обдухването се е случвало с ток, но тъй като не е имало постоянно, се е наложило машинно с фадромата да обръщат продукцията, за да не се запарва.

Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни, тъй като съответстват на събраните по делото доказателства.

Относно доводите на ищеца, то е възможно наемател да направи искане за захранване с електрическа енергия, тъй като в процесния случай не може да се прехвърли съществуваща партида на негово име, с оглед на дейсдтващата Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, като следва да се направи искане за проучване, а необходимите документи са и договор за наем, съгласие от собственика, документ за собственост на наемодателя, като след получаване на положително становище за проучването се сключва договор за присъединяване.