Определение № 1114 от 17.04.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1114 гр. Бургас, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500613 по описа за 2026 година

Производството е по реда на е по реда на чл.538, ал.2, вр.чл.278 ГПК, вр.чл130, ал.3 СК и е образувано по частната жалба на М. Д. Я. - О., от ***, в качеството й на родител и законен представител на непълнолетния си син А. И. О., ЕГН **********, срещу решение № 594 от 11.03.2026 г. по ч.гр.д.20262120101088/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата за разрешаване на разпореждане с имущество на непълнолетния А. И. О., чрез закупуване на два недвижими имота и учредяване на пожизнено право на ползване върху тях в полза на майката М. Д. Я. - О..

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно.

По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на съда, че разпореждането с парите от сметката на детето не би било в негов интерес, тъй като покупката би изчерпала всички налични парични средства на детето, превръщайки ликвидното имущество в неликвиден актив, което създава повишен имуществен риск и не гарантира финансовата му стабилност; както и, че учредяването на пожизнено право на ползване в полза на майката представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 от СК, което е нищожно. Оспорени са и изводите на съда за наличие на конфликт на интереси, тъй като майката е законен представител на дружеството-продавач и на детето-купувач, което поставя под съмнение икономическата обоснованост на сделката.

Твърди се още, че неправилно съдът е приложил чл.130, ал.4 от СК, тъй като тази разпоредба касае дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения, а в случая се касае за учредяване на право на ползване върху придобиваните имоти. Излагат се твърдения, че голата собственост запазва своята стойност и може да бъде предмет на разпореждане, макар и с тежест не само не е в разрез с интересите на детето, но в случая дори може да бъде в интерес на детето, тъй като осигурява траен актив и стабилна жилищна среда, предпазва средствата от инфлация; осигурява бъдещ дом при нужда на детето; доколкото жилищата могат да бъдат отдавани под наем, доходите от тях, могат да служат за задоволяване на нуждите на детето от образование; учредяването на правото на ползване не накърнява имуществените интереси на детето, доколкото собствеността остава изцяло в патримониума му и майка му няма жилищна нужда да живее в апартаментите, а поскоро би намалило риска от лекомислена продажба на имотите от сина до навършване на една по осъзната възраст.

Оспорен е изводът на съда за наличие в случая на "очевиден конфликт на интереси" поради факта, че майката е представител на дружеството-продавач и на детето1 купувач. Твърди се, че в случая дружеството е търговец, а сделката е по пазарни условия, даже на по ниска цена от пазарните, което е видно от представения предварителен договор.

На последно място се посочва, че строител и собственик на комплекса Ахелой палас в гр.Ахелой (в който са двата имота) е търговско дружество, в което акционери са Д. Д. Я. и М. Д. Я. О. - съответно дядо и майка на детето. Посочва се, че желанието на майката е синът й да придобие собственост върху двете жилища и да вложи средствата си в недвижими имоти, от които за в бъдеще да реализира допълнителни доходи или да живее там, а не при навършване на пълнолетие за похарчи средствата лекомислено и безцелно, като не осигури бъдещо си.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови изцяло уважаване на молбата.

Заявено е искания за насрочване на делото в открито съдебно заседание за изслушване на майката, което настоящият състав намира за неоснователно, тъй като не би довело до попълване на делото с нови релевантни доказателства.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на молителите и събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молбата, подадена от непълнолетния А. И. О., действащ лично и със съгласието на неговата майка и законен представител М. Д. Я. - О., за даване от РС Бургас на разрешение, на основание чл.130, ал.3 от СК, по силата на което майката М. Д. Я. - О., в качеството й на майка и законен представител на непълнолетния А. И. О., да изтегли от личните банкови сметки на сина си в “Пощенска банка” и спестовна банкова сметка в “Алиан Банк България” АД, сумата от общо 180 000 евро, с която да заплати продажната цена на следните два недвижими имота, а именно: апартамент № ***, с площ от 148 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда по КККР на гр.Ахелой, с идентификатор на обекта:

***, с административен адрес на имота ***, с предназначение на обекта:

Жилище, апартамент, и апартамент № ***, с площ от 99.00 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта: ***, с административен адрес на имота ***, с предназначение на обекта: Жилище, апартамент; както и да разреши на непълнолетния А. И. О., действащ лично и със съгласието на неговата майка и законен представител М. Д. Я., след придобиване на имота, да учреди пожизнено право на ползване върху посочените недвижими имоти, в полза на майката М. Д. Я. - О..

В молбата е посочено, че покупката се извършва изцяло в интерес на детето, тъй като посредством сделката паричните средства ще се трансформират в траен имуществен актив - недвижим имот и предвид инфлационните процеси, стойността на паричните средства ще се съхрани. Посочено е още, че закупените жилища ще могат и да се отдаван под наем, като по този начин ще бъдат един сигурен допълнителен приход за детето в бъдеще.

Към молбата са приложение множество писмени доказателства, между които и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.02.2026г., сключен между “МИДИЯ ПРОПЪРТИ” ЕАД, ЕИК: 201580483, представлявано от М. Д. Я. - О., и М.

Д. Я. - О., действаща в качеството й на родител и законен представител на непълнолетния си син А. И. О..

Молбата е с правно основание чл.130, ал.3 от СК.

С писмено становище от ДСП-Бургас е посочено, че в представения по делото предварителен договор не е посочен начин на плащане на договорената цена, която е в голям размер и следва да бъде преведена по сметка на дружеството-продавач, за да се гарантира целевото разходване на средствата; както и че след учредяване на пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имотите, за детето ще остане само “голата” собственост, което изключва възможността същото да получава допълнителен доход чрез отдаването на имотите под наем, което и разколебава твърдението, че се обезпечават имуществените интереси на детето.

С обжалваното решение БРС е оставил молбата без уважение. Съдът е приел, че с изтеглянето на посочената сума от банковите сметки на детето биха се изчерпили всички налични парични средства на детето, което би довело до пълно преобразуване на 2 ликвидното имущество на детето в неликвиден актив, и би затруднило детето при покриване на евентуалните му бъдещи нужди, свързани с неговото образование, издръжка, здравеопазване и развитие. Съдът е посочил още, че искането върху придобитите имоти да бъде учредено безвъзмездно право на ползване в полза на майката би лишило детето от всяка възможност да ползва вещта, вкл.да получава плодовете от нея, както и да я владее (осъществява фактическа власт), което съдът е преценил като отказ от права по отношение на негов недвижим имот, което е недопустимо, тъй като то би било в разрез със социалната нужда от жилищна и икономическа обезпеченост.

При извършената служебна проверка съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Разпоредбата на чл.130, ал.3 СК предвижда извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, движими вещи чрез формална сделка, влогове и ценни книги, принадлежащи на детето, да се допуска само с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, при условие, че разпореждането не противоречи на интереса на детето.

Преценката за даване на разрешението следва да бъде извършена от съда с оглед интересите на детето от извършването на конкретното разпореждане, изхождайки от обстоятелството дали и до каква степен това разпореждане е свързано с удовлетворяване на нуждите му.

Преценката следва да бъде извършвана с оглед особеностите на конкретния случай както по отношение на нуждите, за удовлетворяването на които се поддържа, че е необходимо извършването на разпореждането, така и с оглед особеностите на разпореждането с имущество, което се иска да бъде разрешено, но винаги при отчитане интереса на детето, който трябва да е безусловно и по категоричен начин установен.

Разпореждане с влог на дете може да бъде разрешено, ако сумата е необходима за удовлетворяване на негови преки нужди или за плащания в негов интерес.

В конкретния случай се установява, че сумата, която се иска да бъде изтеглена от сметките на детето, покрива почти изцяло наличността в тези банкови сметки, т.е.при разрешение за изтеглянето й и влагането й за закупуване на двата недвижими имота, детето би останало без налични бързо ликвидни средства за покриване на нуждите му, вкл.за образование.

Дори в молбата не се твърди, сумата, която се иска да бъде изтеглена, да е необходима за задоволяване на преки нужди на детето.

Настоящият състав не споделя твърдението в молбата и в жалбата, че сделката би била в интерес на детето, тъй като от една страна предвид инфлационните процеси в страна стойността на паричните средства би се запазила с влагането им в придобиване на недвижим имот, а от друга страна тези имоти освен за задоволяване на жилищните нужди на детето биха могли дори да носят доход от отдаването им под наем. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че с искането при закупуването на имотите върху тях да бъде учредено право на ползване в полза на майката за срока на нейния живот, за детето остава само „голата собственост“ върху имотите, което би го затруднила както при разпореждане с имотите в бъдеще (което по признание на майката е една от причините да се иска да и бъде учредено право на ползване), така и дори при отдаването им под наем в случай на възникнало в бъдеще неразбирателство между майката и нейния син.

По изложените съображения съдът намира, че в интерес на детето е сумите в двете банкови сметки да се запазят за бъдещо образование или други важни житейски събития, а не да се изтеглят почти изцяло, за да се вложат в закупуването на два имота в гр.Ахелой, при това – с учредяване върху тях на пожизнено право на ползване на майката.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 594 от 11.03.2026 г. по ч.гр.д.20262120101088/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4