Решение № 411 от 27.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Пловдив, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20245300500479 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №70 от 04.01.2024г. на Пловдивски районен съд, III бр.с., постановено по гр.д.№9999/2023г., с което е изменен размерът на месечната издръжка, която Г. В. Д., ЕГН **********, е осъден да заплаща съгласно решение № 1143 от 25.03.2019 г., постановено по гр.д. № 9145/2018 г. на ПдРС, I бр.с., на непълнолетните си деца В. Г. Д. с ЕГН ********** и П.

Г. Д. с ЕГН ********** – действащи лично и със съгласието на своята майка А. П. П. с ЕГН **********, като същият е увеличен от 190 лв. на 600 лв. месечно за детето В. Д. и от 190 лв. на 500 лв. месечно за детето П. Д., начиная от депозиране на исковата молба пред съда – 07.07.2023 г. занапред, до навършване на пълнолетие на всяко от децата или настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане. Издръжката е определена да се заплаща до 10-то число на месеца, за който се отнася, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 500 лв. до пълния предявен такъв от 600 лв. месечно за детето П. Д.. С постановения съдебен акт Г. В. Д. е осъден да заплати сумата от 642,20 лв. разноски по делото, а по сметка на ПдРС сумата от 659,60 лв., дължими държавни такси в първоинстанционното производство.

Жалбоподателят Г. В. Д., чрез процесуалния му представител адв. М. К., обжалва постановеното решение на първоинстанционния съд, в частта, с която са уважени исковете за увеличение на месечната издръжка на 1 непълнолетните му деца В. Г. Д. и П. Г. Д. за разликата над 400 лв. до уважения размер от 600 лв. месечно за детето В. Д. и за разликата над 350 лв. до уважения размер от 500 лв. месечно за детето П. Д., като неправилно и необосновано от събраните доказателства в тяхната съвкупност, по съображения изложени в жалбата. Твърди се в жалбата, че така определената от съда месечна издръжка е прекомерна за задоволяване на нуждите на децата и не е съобразена с неговите възможности да заплаща по-висока такава, както и с представените по делото доказателства. Поддържа се от жалбоподателя, че посещението на двете деца на частни уроци и размера на заплащаните от тях суми са останали недоказани доколкото не били представени никакви писмени доказателства. Първоинстанционният съд не е отчел и задължението му към банкова институция за погасяване на кредит, заплащането на месечен наем за жилището, в което живее, нетния размер на получаваното трудово възнаграждение. Сочи се, че районният съд не е взел предвид и обстоятелството, че майката на децата полага труд в „ТЕРАТЕХ-55“ ЕООД – собственост на баща й П.П., което дружество, видно от обявения в Търговския регистър годишен финансов отчет, е реализирало през 2022 г. приход от 2 720 000 лв. Искането до съда е за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е увеличен размерът на дължимата издръжка на детето В. за разликата над 400 лева месечно и на детето П. за разликата над 350 лв. Претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Г. Д. с ЕГН ********** и П. Г. Д. с ЕГН ********** - непълнолетни, действащи лично и със съгласието на своята майка и законен представител А.

П. П., чрез процесуалния им представител адв. М. Н., в който оспорват жалбата и наведените с нея доводи, като неоснователни. Молят да се потвърди решението на първата инстанция като правилно и законосъобразно, кореспондиращо със събрания по делото доказателствен материал.

Претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, като с оглед задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС може да приложи императивна материалноправна норма, 2 дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, и не е ограничен от посоченото в жалбата, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на решението съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.150 във връзка с чл.143, ал.2 от Семейния кодекс за изменение на присъдена издръжка, дължима от родител на ненавършили пълнолетие деца.

От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства /удостоверения за раждане/, че ответникът Г. В. Д. е баща на ненавършилите пълнолетие деца В. Г. Д., роден на 15.08.2006 г. и П.

Г. Д., родена на 28.05.2009 г., като по силата на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 9145/2018 г. на ПдРС е бил осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на по 190 лв. С исковата молба е поискано увеличаване на издръжката от 190 лв. на 300 лв. месечно за всяко от децата. По реда на чл.

214, ал.1 ГПК е допуснато изменение чрез увеличение на размера на исковите претенции до сумата от 600 лв. месечно за всяко дете. С обжалваното решение съдът е уважил изцяло претенцията на детето В. Д., като е увеличил издръжката му на 600 лв. месечно, и е уважил частично претенцията на детето П. Д., като е увеличил издръжката й на 500 лв. месечно. В частта му, с която искът за изменение на издръжката на П. Д. е бил отхвърлен за разликата над 500 лв. до претендирания размер от 600 лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила. Не е спорно между страните също така, че майката А. П. П. има и трето родено дете на 8 год. от друго съжителство, за което полага грижи баща му.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.

Видно от приложения заверен препис от решението по гр.д.

№9145/2018г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което е бил определен предходния размер на издръжката, съдът е приел, че за задоволяване на нуждите на всяко от двете деца са необходими по 350 лв. месечно, от които бащата Г. В. Д. следва да поеме 190 лв., а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане. Прието е, че макар и безработен и без постоянни доходи, ответникът е с образование и професионален опит, които му позволяват да се реализира на трудовия пазар.

Съгласно постъпилата справка от ТД на НАП - Пловдив майката няма регистрация като едноличен търговец и като самоосигуряващо се лице, и 3 няма участие в търговски дружества. За периода 01.01.2021 г. – 31.08.2023 г.

А. П. е била в трудово правоотношение с „ТЕРАТЕХ-55“ ЕООД /до месец юли 2022 г./, а след това с „ПЕТКО-2015“ ЕООД /от месец юли 2022 г. до месец юли 2023 г./. За месец юли 2023 г., когато е подадена и исковата молба, осигурителният й доход е бил в размер на 780 лв. Има данни за декларирано движимо имущество – 1 бр. МПС.

От постъпилата справка от ТД на НАП - Пловдив се установява също, че бащата фигурира като едноличен собственик, представляващ и управляващ дружество „АГРОВИПСТИЛ“ ЕООД. Няма регистрация като едноличен търговец. Считано от 17.11.2021 г. бащата е в трудово правоотношение с „БУЛМИНТ СЕКЮРИТИ“ ЕООД при основна заплата в размер на 1676 лв.

Приложена е и справка за осигуряването му в периода 01.01.2021 г. – 31.08.2023 г., видно от която през 2023 г. /от месец януари до месец юли включително/ осигурителният му доход е бил в размер на около 2500 лв. месечно. Няма данни бащата да е получавал доходи по извънтрудови правоотношения за 2021 г. и 2022 г. Има данни за декларирано движимо имущество – 1 бр. МПС и недвижимо такова - земя.

В производството пред първата инстанция е приет социален доклад, изготвен от ДСП – Пловдив, от който се установява, че основни грижи за децата В. и П. полага тяхната майка. Според доклада майката полага адекватни грижи за децата предвид възрастта им – посрещнати са здравните, емоционалните и образователните им потребности. Непълнолетните получават обич и внимание от майка си. Майката и двете й деца живеят в собствен апартамент, състоящ се от две спални, хол с кухня и санитарен възел. Обзаведено е с необходимите мебели и уреди за домакинството. Спазва се добра хигиена. Майката работи като продавач-консултант във фирма „Петко-2015“ ЕООД, с работно време от 08,00 до 18,00 часа. В доклада се сочи също, че по данни от майката, бащата вижда децата около два пъти в годината, а през останалото време разговарят по телефона. Бащата съобщава, че живее в апартамент под наем, за който заплаща месечно 400 лв. Жилището се състои от една стая и санитарен възел. Закупил е ново жилище с ипотечен кредит, което е в процес на строеж. Изплащал и потребителски кредит.

По делото са представени договор за наем от 13.04.2022 г. и анекс към него от 12.04.2023 г., сключени между „СКЕН ТРЕЙДЪРС“ ООД (наемодател) и бащата Г. В. Д. (наемател), по силата на който наемодателят отдава на наемателя за временно и възмездно ползване апартамент № 25, вх.

Б, ет.6, находящ се на ул. ***, при месечна наемна цена от 392 лв.

Представени са договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот от 15.08.2023 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и бащата Г. Д., нотариален акт за дарение на недвижим имот от 27.06.2011 г., от който се установява, че след прекратяване на брака родителите са дарили на двете им деца В. и П. семейното жилище и гараж в гр. Пловдив, район „Южен“, ул. ***. Приложени са амбулаторни листове и 4 етапни епикризи, от които се установява, че на двете деца е поставена диагноза „акне вулгарис“, като В. страда и от прогресиращо опадване на косата.

За изясняване на делото от фактическа страна са снети показанията на св. М.А. П. и св. Н. Г. Д..

От показанията на свидетелката М.А. П. – баба на ищците по майчина линия, се установява, че по-малкото дете П. била на възраст от една година, когато родителите й се развели. Децата живеят със своята майка в семейното жилище. От друг мъж майката е родила трето дете, което е ученик във втори клас. Майката е разделена с бащата на третото си дете, но продължават да работят заедно. Ищецът В. има разходи за частни уроци по математика в размер на 30 лв., химия - 70 лв. и биология - 60 лв., защото иска да следва висше образование по специалност „медицина“. Ищцата П. има разходи за частни уроци по математика в размер на 30 лв., френски език – 45 лв. и всяка събота посещава психолог, за което заплаща по 50 лв. И двамата имат отличен успех в училище. През 2023 г. бащата не е виждал П., а В. - за около един час след образуване на делото. Свидетелката посочва, че бащата заплаща издръжка редовно, но не е закупувал дрехи или учебни помагала.

Досежно доходите и имуществото на ответника свидетелката сочи, че той е бил охранител в дискотека, гледал е куче в Румъния, два пъти е ходил в Англия, живеел при майка си, но впоследствие свидетелката разбрала от внука си В., че ответникът си е купил жилище.