Определение № 336 от 19.04.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 336 гр. София, 12.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20231800500177 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 32а ПВп.

„Н.К.“ ЕООД обжалва отказ на съдията по вписванията в СВп при РС – К. да извърши вписване в ИР на удостоверение по чл. 263в, ал. 1 ТЗ за вписване в ТР на преобразуване на търговско дружество чрез вливане на търговското дружество „К.К.” ЕООД в търговското дружество „Н.К.” ЕООД. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на определението, като се иска отмяната му и връщане на делото на съдията по вписванията с указания за извършване на вписването.

Съдът, като се запозна с делото и с доводите на жалбоподателя, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

Съображенията на съда са следните:

За да постанови определение за отказ, съдията по вписванията е приел, че от представеното удостоверение по чл. 263в, ал. 1 ТЗ не се установява датата на вписване на преобразуването в ТР. Тази дата според съдията по вписванията била определяща досежно представянето на други изискуеми по закон писмени доказателства - декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от собственика на имота, действаща в съответната календарна година. Освен това недвижимият имот, който преминавал в собственост на приемащото дружество, следвало да бъде идентифициран, а в приложения към заявлението договор за преобразуване на търговски дружества чрез вливане липсвало описание на недвижимия имот. На следващо място не била приложена декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК. Също така към заявлението за вписване било представено удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК, от чието съдържание било видно, че за имота са налице публични задължения в размер на 24643.97 лв.

1

Изводите на съдията по вписванията са неправилни.

Не е пречка за вписване на удостоверението по чл. 263в, ал. 1 ТЗ в ИР обстоятелството, че в удостоверението не е посочена датата на вписване в ТР на преобразуването. Съгласно чл. 263ж, ал. 1 ТЗ /както правилно е посочено и в самото определение/, преобразуването има действие от момента на вписването му в ТР. Вписването на удостоверението по чл. 263в, ал.

1 ТЗ в ИР се извършва след като правните последици на преобразуването /вкл. прекратяването на преобразуващото се дружество, универсалното правоприемство и съответно вещно-прехвърлителното действие на договора за преобразуване по отношение на правото на собственост върху недвижимите имоти, притежавани от преобразуващото се дружество/ вече са настъпили и има само оповестително действие. Затова от значение за вписването на удостоверението в ИР е само дали е извършено вписване в ТР на преобразуването, предхождащо заявлението за вписване на удостоверението в ИР. Следва да се има предвид освен това, че законът не е въвел изисквания за задължителни реквизити удостоверението по чл. 263в, ал. 1 ТЗ. Очевидно е, че за да изпълни функцията си, удостоверението следва да удостоверява по ясен начин извършено в ТР вписване на преобразуването, предхождащо заявлението за вписване на удостоверението в ИР. В случая това е надлежно удостоверено – представени са две удостоверения /за вписани обстоятелства по партидите и на двете дружества/, от които е видно, че към 04.01.2023 г. /т. е. към дата, предхождаща датата на подаване на заявлението за вписване в ИР на удостоверението/ е извършено вписване на преобразуването в ТР. Неправилен е изводът на съдията по вписванията, че вписването в ТР се удостоверява с удостоверение с отразени в него дата и час на извършените промени, като заявителят следвало да представи удостоверение с история по партидата на дружеството. Няма законово основание за такъв извод, а в случай, че съдията по вписванията за собствена яснота държи да знае датата на вписване в ТР на преобразуването, би могъл да я установи с обикновена справка в ТР /като се има предвид не само, че е налице такава техническа възможност за съдията по вписванията, но и съгласно чл. 23, ал.

6 ЗТРРЮЛНЦ е налице забрана, ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър/.

Точната дата на вписване на преобразуването в ТР наистина би била от значение, ако за вписването на удостоверението по чл. 263в, ал. 1 ТЗ в ИР бе необходимо представянето на други писмени доказателства, актуални към релевантната дата - декларация и данъчна оценка по чл. 264, ал. 1. Такива обаче не са необходими за извършване на вписването. ДОПК въвежда задължение за представянето им в случаите, когато се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включват се недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като 2 непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписва се ипотека или особен залог.

В случая не е налице никоя от тези хипотези. Съгласно ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС /на което се позовава и жалбоподателят/, удостоверенията за вписване по чл. 263в, ал. 1 ТЗ и чл. 263г, ал. 1 ТЗ не са актове за прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 4, б. „а“ ПВп, нито са актове, които могат да бъдат приравнени на някои от описаните в чл. 4, б. „б - з“ ПВп актове. Те само удостоверяват настъпилото правоприемство, бидейки актове, за които вписването е предвидено със закон, по смисъла на чл. 4, б. „и“ ПВп. Няма основания за разщирително тълкуване на чл. 264, ал. 1 ДОПК, всички визирани хипотези в която касаят разпореждане с вещни права или учредяване на вещни тежести, а не универсално правоприемство – както в правата, така и в задълженията на разпореждащия се, каквото е налице при преобразуването на търговско дружество чрез вливане. Това е и логично изводимо от целта на установяването на посочените обстоятелства, съдържаща се в ал. 4 на чл. 264 ДОПК, според която когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат посочените в ал. 1 и ал. 2 публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 и ал. 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Целта на удостоверяването /и с декларацията, и с данъчната оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК/ е да се гарантира събирането на тези задължения, което, с напускането патримониума на длъжника на недвижимото му имущество или обременяването му с вещни тежести, би се оказало компрометирано, каквато опасност преобразуването на търговско дружество чрез вливане не предпоставя, доколкото и след преобразуването, със същото имущество ще продължи да отговаря за същите задължения приемащото дружество, съгласно чл. 263и, ал. 2 ТЗ /в този смисъл е цитираната от жалбоподателя съдебна практика, изведените изводи в която се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав/. Отделен въпрос е, че в случая публичният интерес да бъдат събрани задълженията, посочени в данъчната оценка, е защитен, тъй като е представено удостоверение от община К. /едноличен собственик на капитала и на преобразуващото се, и на приемащото дружество/, отдел „МДТ“ в качеството на орган по приходите, с което изрично е удостоверено, че за посочените задължения /които са към община К./ е допуснато отсрочено плащане и община К., отдел „МДТ“ в качеството на орган по приходите дава изрично съгласие за извършване на заявеното вписване с оглед капиталовата адекватност и наличните активи на приемащото дружество, които изцяло обезпечават задълженията.

Неоснователен е и изложеният в определението довод досежно липсата на идентификация на имота, преминаващ в собственост на приемащото дружество, в приложения към заявлението договор за преобразуване на търговски дружества. На първо място в тази връзка следва да се отбележи, че договорът за преобразуване в случая не е необходимо да се представя със заявлението за вписване на удостоверението по чл. 263в, ал.

1 ТЗ в ИР. При преобразуване чрез вливане и сливане този договор се представя само за вписване на преобразуването в ТР /доколкото, както се посочи, от вписването в ТР 3 преобразуването има действие и в случая е налице универсално правоприемство, поради което не е налице неяснота относно принадлежността на правото на собственост върху недвижимите имоти след преобразуването/. Договорът за преобразуване се представя при подаване на заявление за вписване в ИР, когато се иска вписване на удостоверение по чл.

263г, ал 1 ТЗ /вж. чл. 263и, ал. 6, изр. 2 ТЗ/ - за вписване в ТР на преобразуване чрез разделяне и отделяне /доколкото при разделянето и отделянето няма универсално правоприемство и само от съдържанието на договора за преобразуване може да се установи кой имот в чий патримониум остава след преобразуването; в случая съдията по вписванията в диспозитива на определението е отказал вписване на удостоверение по чл. 263г, ал. 1 ТЗ, но това очевидно е техническа грешка, поради което съдът не го коментира/. Както се посочи по-горе, относно удостоверението по чл. 263в, ал. 1 ТЗ законът не е въвел изискване за задължителни реквизити. Това удостоверение удостоверява осъществено към определен момент преобразуване на търговски дружества, в резултат на което е настъпило универсално правоприемство, като не може да се очаква в него да са описани недвижимите имоти, собственост на преобразуващото се дружество. Достатъчно е от представените със заявлението за вписване в ИР писмени доказателства имотът да може да бъде индивидуализиран, а в случая това е налице – описанието на имота се съдържа в представените скица, данъчна оценка, доклад на проверителя и най-вече в самото удостоверение по чл. 263в, ал. 1 ТЗ за вписани по партидата на преобразуващото се дружество обстоятелства.

С оглед изложеното определението за отказ да се извърши заявеното вписване следва да бъде отменено и делото да се върне на съдията по вписванията с указания да извърши вписването.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2 от 23.01.2023 г. на съдията по вписванията в СВп при РС – К., с което е отказано вписване по заявление с вх. рег. № 207/23.01.2023 г. по описа на същата СВп за вписване в ИР на удостоверение по чл. 263в, ал. 1 ТЗ за вписване в ТР на преобразуване на търговски дружества чрез вливане на търговското дружество „К.К.” ЕООД с ЕИК ********* в търговското дружество „Н.К.” ЕООД с ЕИК *********.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията в СВп при РС – К. с указание да извърши вписване по заявление с вх. рег. № 207/23.01.2023 г. по описа на същата СВп на удостоверение по чл. 263в, ал. 1 ТЗ за вписване в ТР на преобразуване на търговски дружества чрез вливане на търговското дружество „К.К.” ЕООД с ЕИК ********* в търговското дружество „Н.К.” ЕООД с ЕИК *********.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5