Решение № 4198 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4198 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20251100512446 по описа за 2025 година

ЗА ДА ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕТО СИ И СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, СЪДЪТ

СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

Въззивният съд напълно споделя подробно и точно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд подробно е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а не вярва на другите. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях, на основание § 1а от ЗР на ЗЗДН, вр. чл. 272 ГПК.

Въззивниците не са доказали по безспорен начин твърденията си за извършен акт на домашно насилие от страна на въззиваемия на процесната дата, по време и място и по посочения начин.

Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователен е наведения довод в жалбата, че първоинстанционният съд не се е мотивирал своите изводи. Първоинстанционният съд подробно е мотивирал изводите си защо в случая представена от молителката Е. Р. Е. декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е достатъчно основание да се издаде заповед за защита от домашно насилие, както и правилно е приел, че декларацията на малолетното дете, чрез 1 неговия законен представител, следва да бъде изключена от доказателствената съвкупност по делото като негодно доказателствено средство и да не се взема предвид от съда при произнасянето му по съществото на спора.

Законосъобразно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН и предвидения в нея облекчен ред за доказване само въз основа на представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, но правилно е приел, че конкретният случай не попада в приложното поле на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, защото процесният твърдян акт на домашно насилие се сочи да е осъществен в присъствието на трето лице – свидетелката В.М.Р., сочена от молителите.

Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН касае само случаи, при които по делото няма събрани други доказателства за конкретни факти и обстоятелства. Затова са правилни мотивите на първостепенния съд, че релевантните по делото обстоятелства по делото подлежат на доказване с допустимите средства по ЗЗДН и ГПК.

В тази връзка, първоинстанционният съд прецизно е анализирал доказателствената съвкупност по делото, а именно представения по делото социален доклад от 08.11.2024 г. (в който са налице данни, че в хода на проведеното социално проучване е установен наличен родителски конфликт, като детето не е споделило пред социалните работници за конкретен инцидент, осъществен на 15.09.2024 г.). Данните от социалния доклад относно състоянието на детето не кореспондират с твърденията в молбата и показанията на свидетелката Р., че при процесния инцидент детето се разплакало, и след това то е плакало много нощи подред и дълго време е било разстроено.

При обсъждането на събраните по делото гласни доказателства (на свидетелите В.М.Р. – майка на първата молителка и баба на втората, и О.О.Й.

– доведен от ответника и без родство със страните) първостепенният съд напълно обосновано и в съответствие със задължителната съдебна практика е приел, че поради възможната заинтересованост, е необходимо нейните показания да бъдат преценени с оглед всички други данни по делото, но такива няма, които да ги подкрепят. Обратно, от показанията на свидетеля Й. е установено, че на 15.09.2024 г., в периода от около 19.00 часа до 22.00 часа (когато се твърди да е извършен акта на домашно насилие спрямо молителите) този свидетел, заедно с ответника Д. Д. и още три конкретно посочени лица са били на друго място, като конкретно е посочен адресът и поводът, при който е било това тяхно събиране, като ответникът през този интервал от време не е напускал адреса. Затова правилно първостепенният съд, с оглед разпоредбата на чл. 136 ГПК, не е кредитирал показанията на свидетелката Р., а е дал вяра на показанията на свидетеля Й., като достоверни.

По този начин ответникът е провел успешно необходимото насрещно доказване по делото.

Затова твърденият акт на домашно насилие спрямо Е. Р. Е. и малолетното дете Ю. Д. Д., представлявана от нейната майка и законен 2 представител Е. Е., е останал недоказан при условията на пълно и главно доказване, като молбите по чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗДДН правилно са отхвърлени и е отказано да се издаде заповед за съдебна защита в полза на молителките срещу ответника.

Без съмнение между родителите е налице напрежение и родителски конфликт, но производството по ЗЗДН не е начин за тяхното разрешаване.

Предвид горното, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Въззивният съд постанови въззивницата Е. Р. Е. да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса за жалбата й в размер на 6.39 евро.

Въззивницата Ю. Д. Д., като ненавършила пълнолетие, не дължи държавна такса по жалбата (арг. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН).

Страните претендират разноски в производството. С оглед изхода на делото на въззивниците не се следват разноски. Въззиваемият Д. Д. Д. претендира разноски от 1 000.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 27.10.2025 г. С оглед изхода на делото на същия се дължат разноски, но те следва да са в размер на 255.65 евро (равностойност на 500.00 лева), тъй като малолетната въззивница не дължи разноски по делото.

Така мотивиран и в името на народа, Софийският градски съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17722 от 03.10.2025 г. по гр. дело № 60042/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 139-ти състав.

ОС Ъ Ж Д А Е. Р. Е., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на 6.39 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Е. Р. Е. и на малолетното дете Ю. Д. Д., представлявана от нейната майка и законен представител Е. Р.

Е., за присъждане на разноски по делото.

ОСЪЖДА Е. Р. Е., ЕГН **********, да заплати на Д. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 255.65 евро (равностойност на 500.00 лева) разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4