Решение № 208 от 27.02.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000502506 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3344/06.06.2024 г. по гр. д. №13343/2021 г. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени: предявените от Х. А. Б., ЕГН **********, срещу Е. Д. Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл.

26, ал.1, пр.1( противоречие със закона), пр.2 (заобикаляне на закона), пр.3 (противоречие с добрите нрави) и ал.2, пр. 2 (липса на съгласие) ЗЗД за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 131, том V, рег. №7913, дело № 739/2003 г. от 19.11.2003 г. на нотариус В. И. с рег. № *** и район на действие гр. София, с който ищеца е прехвърлил на ответника собствеността върху апартамент № 146, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, бл.*, вх. *, ет.*; предявения при условията на евентуалност от Х. А. Б. срещу Е. Д. Г. иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 131, том V, рег. №7913, дело № 739/2003 г. от 19.11.2003 г. на нотариус В. И. с рег. № *** и район на действие гр. София, с който ищеца е прехвърлил на ответника собствеността върху апартамент № 146, находящ се в гр. ***, ж.к.

***, бл.*, вх. *, ет.*; предявения от Х. А. Б. срещу И. В. В., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се установи по отношение на ответника, че ищеца е собственик на апартамент № 146, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, бл.*, вх. *, ет.*; предявения от Х. А. Б. срещу М.

Н. В., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС с искане да се признае, че ищецът е собственик на апартамент № 146, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, бл.*, вх. *, ет.* и да се осъди ответникът да предаде владението над имота; предявения от Х. А. Б. срещу М. Н. В. и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. чл. 167, ал. 3 1

ЗЗД за обявяване нищожността на договор за учредяване на ипотека върху апартамент № 146, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, бл.*, вх. *, ет.*, обективиран в нотариален акт от 02.07.2008 т. № 168, том VII, рег. № 15969, дело № 1283/2008 г. на нотариус В. Б. с рег. № *** на Нот. Камара и район на действие гр. ***.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство Х. А. Б., действащ чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че от представените от ищеца доказателства и от събраните по делото свидетелски показания може да се заключи, че предявените искове са доказани. Оспорват се като необосновани изводите в обратна посока на първоинстанционния съд. Поддържат се и се възпроизвеждат фактическите твърдения, отразени и в исковата молба, относно обстоятелствата, при които и поради които е сключен процесния договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 131, том V, рег. №7913, дело № 739/2003 г. от 19.11.2003 г. на нотариус В. И.. Изтъква се съображения, че този договор е нищожен, респективно унищожаем поради извършена от Е. Д. Г. измама по отношение на ищеца. Моли се решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски в двете съдебни инстанции.

В установения от закона срок, въззиваемата и ответница в първоинстанционното производство – Е. Д. Г., действаща чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. С него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно за законосъобразност на съдебното решението на първата инстанция.

Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В установения от закона срок, другата въззиваемата и ответница в първоинстанционното производство – И. В. В., действаща чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. С него се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба, респективно за законосъобразност на съдебното решението на първата инстанция.

Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В установения от закона срок, следващата въззиваемата и ответница в първоинстанционното производство – М. Н. В., действаща чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. С него се излагат аргументи за неоснователност на въззивната жалба, респективно за законосъобразност на съдебното решението на първата инстанция.

Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 вр. чл. чл. 167, ал. 3 ЗЗД – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. С него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно за законосъобразност на съдебното решението на първата инстанция. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с множество обективно и субективно съединени искове, предявени на 04.11.2021 г. Ищецът Х. А. Б. е предявил срещу Е. Д. Т. искове с правно основание чл. 26, пр. 1, евентуално пр. 2, евентуално пр. 3, евентуално ал. 2, пр. 2 ЗЗД за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 19.11.2003 г. между него и Е. Д. Т., обективиран в нотариален акт № 131, том V, рег. № 7913, дело № 739/2003 г. на нотариус В. И. с рег. № ***, евентуално съединени с иск искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на същия договор поради измама. Освен това срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и М. Н. В. е предявил с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за учредяване на ипотека от 02.07.2008 г., обективиран в нотариален акт № 167, том VII, рег. № 15968, дело 1282/2008 г. на нотариус В. Б. с рег. № ***. Също така срещу ответницата М. Н. В. е предявен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС относно апартамент № 146, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. 5, вх. Е, ет. 1, а срещу ответницата И. В. В. е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на правото на собственост на ищеца върху същия апартамент.

От приетите в съдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните, а се установява и от представения нотариален акт № 17, том LLLXIX, дело № 34339/1993 г., че ищецът е придобил собствеността над апартамент № 146, находящ се в гр. ***, ж.к.

„***“, бл. 5, вх. Е, ет. 1, състоящ се от три стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с площ от 108,75 кв. м., при съседи изток - фасада, запад-фасада, север - ап.145 и стълбище, юг-фасада, заедно с избено помещение № 3, с площ от 3,83 кв.м., при съседи: изток-коридор, запад-фасада, север-мазе на ап. № 147, юг - мазе на ап. 145, заедно с 4,184 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Не се спори между страните, а е видно и от представения нотариален акт № 131, том V, рег. №7913, дело № 739/2003 г. от 19.11.2003 г. на нотариус В. И. с рег. № *** и район на действие гр. София, че ищецът е продал на Е. Д.

Т. на 19.11.2003 г. описания горе недвижим имот срещу сумата от 15 000 лв., при данъчна оценка в размер на 26 884,40 лв. към момента на сключване на сделката като е посочено, че продажната цена е изцяло изплатена.

Не се спори и се установява от представения нотариален акт № 53, том IV, рег. № 8255, дело № 555/2006 г. на нотариус В. И. с рег. № *** и район на действие гр. София, че на 04.08.2006 г. Е. Д. Т. е продала описания горе имот на И. В.В. за сумата от 33 650,10 лв., като в нотариалния акт е декларирано, че 3 цената е изцяло изплатена на продавача.

Не се спори и е видно от представения нотариален акт № 167, том VII, рег. № 15968 дело 1282/2008 г. на нотариус В. Б. с рег. № *** и район на действие гр. София, че на 02.07.2008 г. И. В. В. е продала описания недвижим имот на М. Н. В. за сумата от 20 006 евро, която сума е изплатена на продавача чрез кредит, отпуснат от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД след вписване на акта в служба по вписванията при СРС и вписване на договорна ипотека в полза на банката върху имота. В тази връзка е видно от нотариален акт от 02.07.2008, № 168, том VII, рег. № 15969, дело № 1283/2008 г. на нотариус В. Б. с рег. № *** и район на действие гр. София, че М. Н. В. е учредила в полза на тази банка ипотека върху процесния имот за обезпечаване на вземане по договор за банков кредит № HL37348/02.07.2008 г. с кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на 50 000 евро по курс „Купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояването на кредита. Между купувача М. Н. В. и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД на 02.07.2008 г. е сключен и договор за кредит за покупка на недвижим имот, видно от приетия като доказателство договор № HL 37348 от 02.07.2008 г.

Видно е от писмо №11324/08 от 05.01.2010 г. по описа на Софийска градска прокуратура, че на Софийска районна прокуратура е изпратен по компетентност сигнал на Х. А. Б., в който се съдържат твърдения за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. От писмо на прокурор при Софийска районна прокуратура от 25.02.2022 г. до И. В. В. става ясно, че преписка №206/2010 г. по описа на СРП е образувана по сигнал на Х. А. Б., в който се съдържат твърдения за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

Проверката по преписката е завършила с постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 17.062010 г., като материалите по преписката унищожени съгласно акт за унищожаване от 05.06.2017 г.

Видно е от протокол за въвод във владение от 31.05.2010 г., че ответницата М. Н. В. е въведена на посочената дата във владение на процесния апартамент от ЧСИ съгласно издаден изпълнителен лист от 19.03.20210 г. срещу длъжника И. В. В.. Този изпълнителен лист е издаден на основание чл. 418, ал. 2 ГПК въз основа на разпореждане по гр. д. №8651/2010 г. на СРС за права, произтичащи от нотариален акт № 167, том VII, рег. № 15968 дело 1282/2008 г. на нотариус В. Б. с рег. № ***. По време на въвода във валадение, видно от посочения протокол, в апартамента е намерен Х. А. Б., чийто движими вещи са извадени от имота. Протоколът за въвод във владение от 31.05.2010 г. е подписан с възражение от страна на Х. А. Б., че е бил въвлечен в престъпна схема от страна на работодателя на М. Н. В.. В тази връзка от ищеца е подадена жалба от 31.05.2010 г. до ЧСИ С. Я., в която се заявява, че той владее имота на собствено правно основание и че е изплатил на заложната къща на бай П. в кв. *** над 100 000 евро. В жалбата се поддържа също, че И. В. В. никога не е живяла в апартамента, като организирана престъпна група е продала жилището му няколко пъти.

В първоинстанционното производство са приети като доказателства копия от хартиени квадратни документи, вероятно картончета, в които е положен печат на „Г-7“ ЕООД, както следва: №***, в който е изписан текст „до 07.01.2005“ и „4542“. Следващ картон с дата 25.04.2005 г. и изписани „3590 евро, 1510, 1000,6100, +3000 лв. едно под друго, от което е видно, че са събирани някакви суми и текст „платени лихви на 28.04.