Решение № 12 от 13.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Бургас, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г.а Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора И. Г. И. като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601312 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК .

С Присъда № 22/03.07.2024 г., постановена по НОХД № 1043/ 2022 г., Районен съд – Несебър е признал подсъдимия С. Б. К. за виновен в това, че на 30.07.2018 г., около 20,50 часа, в град Обзор, Община Несебър, от павилион за дрехи на ул. „Р.“ № **, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Айфон 6“ 16 GB с Имей *****, на стойност 166,66 лева, от владението и без съгласието на М. И. А. от гр. Варна, с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл.

196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ от НК и чл. 54, ал. 1 от НК съдът му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и три месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим и му е възложил на основание чл. 189, ал. 3 от НК направените разноски в хода на досъдебното и съдебното производства – 67,90 лева по сметка на ОДМВР – Бургас и 160,21 лева по сметка на Районен съд – Несебър.

Против присъдата на Районен съд – Несебър с а подадени две въззивни жалби с идентично съдържание – от подсъдимия и неговия защитник, ведно с допълнение. В жалбите и допълнението към тях се съдържат оплаквания за нарушение на материалния закон и липса на необходимите законосъобразно 1 изготвени и проверени по предвидения ред в НПК доказателства и доказателствени следства, събрани в цялостния стадий на наказателното производство. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова, оправдателна присъда на основание чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334, т. 2 от НПК , с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. Направено е алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 от НПК – поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до съществено нарушаване на правата на страните в процеса – подсъдим и защитник.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас пледира, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, като не са допуснати нарушения при събирането и проверката на доказателства, а наложеното наказание съответства на обществената опасност на дееца, поради което предлага да бъде потвърдена, а жалбата оставена без уважение.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа аргументите, изложени в жалбите и допълнението. Поддържа искането за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на закона.

Подсъдимият К. твърди липса на доказателства за съпричастност на по отношение на вмененото му престъпление. Присъединява се към искането за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с изложеното във въззивните жалби и допълнението, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. от НПК, констатира следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от лица, имащи право и интерес да обжалват, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК.

В рамките на правомощията си по чл. 314 от НПК, и зпълнявайки задължението си за цялостна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивният съд трябва на първо място да прецени дали в хода на първоинстанционното съдебно производство са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така – дали те са съществени по своя характер и само в случай на липса на такива нарушения следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост, неправилност на присъдата и приложението на материалния закон. Посоченото правомощие за проверка относно спазването на процесуалния закон въззивната инстанция упражнява независимо дали е релевиран в жалбите довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – по силата на 2 законоустановеното служебно начало да проверява изцяло правилността на оспорения съдебен акт, независимо от основанията, които са посочили страните, инициирали въззивния контрол и независимо от техните устно изразени претенции пред въззивния съд.

Съобразно горното, БОС осъществи проверка във връзка с изпълнение задължението на решаващия съд по охрана процесуалните права на всички страни в производството и установи, че са налице съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, неотстраними от настоящата инстанция, налагащи отмяна на постановения съдебен акт и връщане делото на първоинстанционния съд.

Внимателният преглед на извършената от първоинстанционния съд процесуална дейност и изложените от него мотиви към присъдата разкриват неточно изпълнение на задълженията му като основна съдебна инстанция при решаване на настоящия спор. Допуснати са нарушения на процесуалните правила в съдебната фаза, обезпечаващи защитата на подсъдимия.

Видно от доказателствата по делото, подсъдимият С. Б. К. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ от НК – за това, че 30.07.2018 г., около 20,50 часа, в град Обзор, Община Несебър, от павилион за дрехи на ул.

„Р.“ № **, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Айфон 6“ 16 GB с Имей *****, на стойност 166,66 лева, от владението и без съгласието на М. И. А. от гр. Варна, с намерение противозаконно да го присвои.

При разглеждане на делото по общия ред, в съдебно заседание на 20.03.2023 г. НРС не е предоставил възможност на прокурора да изложи включените в обвинението обстоятелствата в съответствие с чл. 276, ал. 2 от НПК, а подсъдимият не е бил запитан дали разбира в какво е обвинен и не му е била дадена възможност да вземе отношение по обвинението, и ако желае да даде обяснения – чл. 276, ал. 3 и чл. 277, ал. 1 от НПК. Съдебният състав е пристъпил направо към разпит на вещото лице и е продължил с разпит на свидетелката Р. Г.а. Пропуснатите действия на съда, посочени по-горе като нарушения, в тяхната съвкупност са неотстраними от въззивния съд.

Незапознаването на подсъдимия с обстоятелствата, включени в обвинението, липсата на заявление от негова страна, че разбира в какво е обвинен и становище дали желае да даде обяснения по обвинението сега или впоследствие, сериозно засяга правото му на на защита. Основно място в системата на процесуалните гаранции за правото на защита, заема разпоредбата на чл. 55 от НПК, според която подсъдимият, освен да научи в какво се обвинява, има право да даде обяснения по обвинението. По този начин за първи път предаденото на съд лице изразява отношението си към повдигнатото му обвинение пред съда, тъй като съдебното следствие стартира чрез извършване на тези действия. Практически липсва цял институт на наказателния процес, поставящ началото на съдебното дирене, свързан 3 изначално с упражняване на правото на защита на подсъдимия – да бъде запознат с обвинението в централната фаза на процеса – съдебната, което при дела от общ характер понастоящем се осъществява не само с доклада на председателя, но най-вече с излагане на обстоятелствата, включени в обвинението от прокурора /ДВ брой 7/2019г./. Допуснатите процесуални нарушения от Районен съд – Несебър се явяват съществени от категорията на визираните в чл. 348, ал. 3 от НПК и са неотстраними от въззивния съд. При неспазване на императивните разпоредби на чл. 276, ал. 2-ал. 3 и чл. 277, ал. 1 от НПК правото на защита на подсъдимия в случая е било ограничено до степен, несъвместима с гаранциите по чл. 6 от ЕКПЧ. За да е налице проведен справедлив процес, отговарящ на изискванията по чл. 6 от ЕКПЧ, трябва да има първоинстанционен съд, пред който подсъдимият има право да иска да бъде изслушан, както и да му се предостави възможност да изложи устно своите защитни доводи. Това, че е бил поканен да даде обяснения преди приключване на съдебното следствие, не санира пропуска на съда и допуснатите съществени нарушения, довели ограничаване правото му на защита. Предвид гореизложеното, на основание чл. 335, ал. 2 от НПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за отстраняване на посочените отстраними съществени нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия – чл. 348, ал. 3, т.

1 от НПК.

Отделно от гореизложеното, при проверката във връзка с изпълнение задължението на решаващия съд по охрана на процесуалните права на всички страни в производството, въззивният съд констатира, че атакуваната присъда е постановена и при други съществени отстраними нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати в първоинстанционната съдебна фаза на процеса – в съдебно заседание на 14.05.2024 г. НРС е дал ход на делото и е провел съдебно следствие с разпит на свидетеля Павлин Г., но в отсъствие на подсъдимия и упълномощения му защитник, въпреки депозираната от защитника молба за отлагане на делото за друга дата по ууважителни причини, обективирани в приложени писмени доказателства за служебен ангажимент по същото време по други две дела по описа на Окръжен съд – Плевен. Това действие на съда се явява в противовес на чл. 94, ал. 1, т. 8 и чл.

269, ал. 3, т. 4, буква „в“ от НПК и също води до ограничаване процесуалните права на подсъдимия – чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК .

Друго допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е видно от приложения протокол от проведеното заседание пред първоинстанционния съд на 20.03.2023 г. – НРС е провел разпит на вещото лице, изготвило в досъдебното производство оценителната експертиза по отношение на предмета на престъплението. Преди изслушване на експерта, неговото заключение не е прочетено, а последващо липсва протоколно определение – акт на съда по приемането и приобщаването на заключението към доказателствения материал по делото.

Следващо допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е 4 видно от приложения протокол от проведеното заседание пред първоинстанционния съд на 25.03.2024 г. – НРС е провел съдебно следствие, в хода на което е разпитал чрез видеоконферентна връзка по Вайбър двама свидетели – Л. Г.а и И. Г., пребиваващи извън пределите на РБългария.

Разпитът им чрез образ и звук от управляваното от двамата свидетели устройство с телефонен номер ******* и находящото се в съдебната зала техническо устройство е проведен едновременно. Така протоколирани, действията на първоинстанционния съд сочат на нарушения на процесуалните правила, които са съществени. Съгласно чл. 139, ал. 7 от НПК, разпит на свидетел извън страната може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция в съответствие с разпоредбите на НПК. На първо място, НРС не се е съобразил с изискванита на разпоредбите на Глава 36, раздел ІІІ от НПК за събиране на доказателства по линия на международното сътрудничество, а на второ място не е спазил процедурата за поотделно и последователно провеждане на разпит на свидетели, регламентирана в чл. 273, ал. 1 от НПК – „Свидетелите се отстраняват от съдебната зала до разпита им, с изключение на тези, които участват в производството като частни обвинители, граждански ищци и граждански ответници.“

Въпреки че доказателствените материали с участието на свидетелите П.

Г., Л. Г.а и И. Г. са незаконосъобразно приобщени по делото, НРС е обективирал в мотивите към присъдата си аналитична дейност въз основа на тях. Тези гласни доказателствени средства стоят извън процесуалните изисквания, респективно са негодни да обосноват фактическите изводи, до които е достигнал първоинстанционния съд в мотивите си. В тази връзка следва да се отбележи, че с допускането и обсъждането на тези свидетелски показания, НРС заобикаля императивната процесуална разпоредба на чл. 105, ал. 2 от НПК, изключваща доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда на НПК.