Решение № 1369 от 25.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1369 гр. Варна, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110107788 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „М.П.М.” АД, ЕИК ...... с адрес: гр. С. ул. „Р.П.К.“ № 4, ет. 6, чрез процесуалния му представител – адв. М. Й., срещу Т. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П. № 16, ет. 3, ап. 8, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1922.21 лв., представляваща 16 бр. незаплатени вноски по главницата за периода 20.10.2020 г. – 20.01.2022 г. по сключения между страните Договор за потребителски кредит № М**********/19.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 882.75 лв., представляваща 16 бр. незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 20.10.2020 г. – 20.01.2022 г., както и сумата 184.27 лв., представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница за периода 21.10.2020 г. – 27.01.2021 г., които суми са предмет на заповед № 1800/24.03.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 3186/2022 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.

Предявени са и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 805.95 лв., представляваща 5 броя незаплатени вноски по главницата по процесния договор за кредит за периода 20.02.2022 г. – 20.06.2022 г., както и сумата 71.85 лв., представляваща 5 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 20.02.2022 г. – 20.06.2022 г.

В исковата си молба ищецът „М.П.М.” АД излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3186/2022 г. по описа на ВРС, ХLVI 1 състав, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ето защо счита, че има правен интерес от депозирането на настоящата искова молба за установяване на претендираните вземания. Твърди, че на 19.06.2020 г. ответникът Т. Ц. К. е кандидатствал за целеви потребителски кредит при ищеца, в резултат на което между страните на същата дата е сключен индивидуален договор за потребителски кредит. Въз основа на този договор на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 3000 лв. Съгласно чл. 11.4 от договора, общият размер на задължението, което кредитополучателят се е задължил да върне за срока на договора, е в размер на 4216.24 лв., при лихвен процент на кредита 35 % /чл. 9 от договора/ и ГПР – 41.16 % /чл. 10 от договора/. Посочва, че сумата в размер на 1216.24 лв. е договорената възнаградителна лихва. Срокът на кредита е 24 месеца, като падежът на плащане на последната месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план по чл. 11.5 от договора, е 20.06.2022 г. Поддържа, че страните са уговорили съгласно чл. 19.2 от договора, че при просрочие на дължима погасителна вноска потребителят ще дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието.

Излага, че ответникът е платил първите три месечни погасителни вноски, като по четвъртата има частично плащане в размер на 4.00 лв., отнесено за погасяване на дължимата договорна възнаградителна лихва. Твърди, че към настоящия момент вземанията по договора за кредит са изискуеми изцяло. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т. Ц. К., чрез назначения му особен представител – адв. М. П.. Поддържа становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Посочва, че няма посочени доказателства за отпускане на цялата сума по кредита, като оспорва размера на получената от ответника сума. Твърди, че определеният лихвен процент и годишния процент на разходите надхвърлят допустимите и морално оправданите, като са повече от половината от отпуснатия размер на кредита.

Счита за нищожна като противоречаща на добрите нрави клаузата относно уговорения размер на възнаградителната лихва. Оспорва размера на предявените искове и тяхната дължимост. Счита за недопустими осъдителните претенции за главница и възнаградителна лихва относно последната погасителна вноска с падеж 20.06.2022 г., доколкото падежът на същата е след датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2022 г., поради което моли производството по делото в тези части да бъде прекратено. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В проведеното по делото на 05.04.2023 г. открито съдебно заседание ищецът депозира нарочна молба, в която поддържа становището си.

Ответникът се представлява от назначения от съда особен представител – адв. М. П., която поддържа становище за неоснователност на претенциите. В предоставения срок представя писмена защита.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 3186/2022 г. по описа на ВРС, XLVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове, като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК във връзка с дадените указания от съда в тази връзка.

За основателността на претенциите е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване в процеса да установи наличието на валидна облигационна връзка по договор за кредит от 19.06.2020 г., сключен между страните; изпълнение на задълженията си по договора – усвояването на сумата по кредита от потребителя; изискуемостта на вземането за главница, както и неговия размер; изискуемостта на вземането за възнаградителна лихва и нейния размер; изискуемостта на претендираното обезщетение за забава и неговия размер.

Видно от представения договор за потребителски кредит № М**********/19.06.2020 г., подписан от страните, между същите е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което кредиторът-ищец се е задължил да предостави на потребителя-ответник потребителски кредит за лични нужди. Уговорено е, съгласно чл. 7 от договора, че размерът на кредита е 3000 лв.

От представеното доказателство – платежно нареждане за кредитен превод от 22.06.2020 г., се установява, че сумата по кредита е усвоена изцяло от кредитополучателя по посочена от него банкова сметка.

В този смисъл е и приетото без възражение от страните заключение на вещото лице Е. Т., което съдът цени изцяло като компетентно и обективно изготвено.

Съгласно чл. 6 от договора, срокът на договора за кредит е 24 месеца. Падежът на последната 24-та вноска, видно и от приложения погасителен план, е 20.06.2022 г., тоест към настоящия момент вземанията по процесното облигационно правоотношение са изцяло изискуеми.

От ССчЕ се установява, че ответникът е извършвал частични плащания по договора за кредит, което се признава и от ищеца в исковата молба, което още веднъж потвърждава обстоятелствата за валидно възникнала облигационна връзка между страните и усвояването на сумата по кредита.

В чл. 9 от договора е уговорено, че годишният лихвен процент /ГЛП/, с който се олихвява предоставения кредит, е фиксиран в размер на 35 %. Годишният процент на разходите /ГПР/ на кредита е в размер на 41.16 % /чл. 10/.

От страна на особения представител на ответника е направено възражение за недействителност на клаузата относно размера на ГЛП, което съдът приема за неоснователно по следните съображения.

3

Възнаградителната лихва представлява цената на предоставяната от кредитора услуга.

В този смисъл следва да се посочи, че уговореният годишен процент на разходите не противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която г одишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Ето защо следва да се приеме, че възражението в тази насока е неоснователно. В случая уговореният процент на разходите не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В този смисъл и уговарянето на ГЛП в размер на 35 % не може да се приеме за прекомерен и съответно противоречащ на добрите нрави.

В тази връзка е и отговорът на въпрос № 5 към заключението по ССчЕ, а именно: че ГПР е формиран от главницата 3000 лв., при ГЛП от 35% и погасяване за срок от 24 месеца и така ГПР се равнява на 41.16 %, който съответства на изискванията на Закона за потребителския кредит.

В приложения към договор погасителен план ясно е посочен падежът на всяка конкретна месечна вноска и съответно с плащането й каква част от същата се отнася за погасяване на главницата по кредита и каква част за възнаградителната лихва.

Неоснователни са и възраженията относно незаконност и недопустимост на претендираното обезщетение за забава върху главницата. Съдът не споделя вижданията на особения представител, че същото представлява втора лихва върху главницата.

Дължимостта на това обезщетение произтича от разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Тоест, двете претенции – за възнаградителна и за мораторна лихва имат различно основание и претендирането им едновременно не е недобросъвестно или неправомерно.

Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В конкретния случай, всяка погасителна вноска има и конкретен падеж, като при неплащане на дължимата главница по вноската длъжникът изпада в забава, считано от деня, следващ падежа на съответната вноска.

Специфично в настоящото производство е обстоятелството, че е издадена заповед за изпълнение в полза на заявителя за падежиралите суми по главницата по кредита и възнаградителната лихва /16 бр. погасителни вноски/ за периода 20.10.2020 г. – 20.01.2022 г.

В настоящото производство предмет на разглеждане са и предявените искове за останалата част от изцяло падежиралия кредит – за главница и възнаградителна лихва.

Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Осъдителните претенции за главница и възнаградителна лихва касаят всички 4 останали 5 броя вноски, включително и тази с падеж 20.06.2022. Исковата молба е изпратена по куриер на 17.06.2022 г. и е постъпила в съда на 20.06.2022 г. Исковете в тази им част не са недопустими, както поддържа особения представител на ответника, а релевантното при преценката за тяхната основателност е дали вземанията са изискуеми по смисъла и на цитираната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК. В случая те са именно такива, доколкото падежът на последната погасителна вноска съвпада с момента на постъпване на исковата молба в съда – 20.06.2022 г.

В заключение следва да се отбележи, че са налице всички необходими предпоставки за основателност на предявените установителни и осъдителни претенции.

За установяване на размера на установителните искове съдът цени заключението на вещото лице Е. Т., съгласно което общата стойност на дълга към 27.01.2022 г. е, както следва: за главница – 1922.21 лв., за договорна лихва – 882.75 лв., за лихва за забава – 116.05 лв.

В този смисъл претенциите с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК относно главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит следва да бъдат уважени изцяло /заявените размери за неплатените вноски за периода 20.10.2020 г. – 20.01.2022 г. съвпадат с установените от вещото лице/. Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.03.2022 г. до окончателното й изплащане.