Решение № 377 от 31.12.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 1281/2024
- Вид
- Решение № 377
- Подписан
- 31.12.2024
- В сила
- 24.01.2025
- Състав
- Христина Янева Костадинова - Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 147, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 181, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 377 гр. Сливен, 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. С.а като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20242230201281 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от С. Д. А., ЕГН ********** против НП № 24-0804-003903/14.05.2024г. на началник група в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“, в частта с която на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, надлежно упълномощен, който поддържа жалбата против процесното НП, като счита, че в обжалваната част то е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо, с което на осн. чл. 60 от ЗАНН е изпратил на съда административнонаказателната преписка, е изложено становище от негова страна, в което моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и излага съображенията си за това. Прави възражение за 1 прекомерност на адвокатското претендирано такова. възнаграждение в случай, че бъде
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 24.04.2024г. в с. Гавраилово, общ. С., по ул. „Георги Кирков“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № СН 0519АТ. В 22.40ч. бил спрян за проверка от полицейски служители при ОДМВР-Сливен-свидетелите М. и В., при която се установило, че управляваният от него автомобил бил собственост на Р.А.Щ., като ППС не било представено на технически преглед, освен това жалбоподателят не носел СУМПС.
Свидетелят М. М. съставил на жалбоподателя АУАН серия GA № 1237655/24.04.2024г. като констатираните нарушения били квалифицирани като нарушения по чл. 147, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля В.. На датата на съставянето му АУАН бил връчен на нарушителя и подписан от него, като в АУАН било вписано, че нарушителят няма възражения по акта. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН .
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП , на осн. чл. 185 от ЗДвП било наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв., за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , на осн. чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 1 от ЗДвП било наложено административно наказание "глоба" в размер на 10 лв. В него било посочено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението.
Видно от разписката, процесното НП било получено от жалбоподателя на 01.10.2024г., като на 14.10.2024г. била подадена жалба против него, в частта с която на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
В останалата част наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в 2 сила, видно от приложената по делото справка за нарушител/водач.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото. Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по надлежния ред.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество същата е основателна.
АУАН и НП са издадени от компетентните органи. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават административнонаказателното производство или да нарушават правата на нарушителя.
Отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП , за това, че като водач управлявал ППС, което не е било представено на технически преглед. В случая не е спорно обстоятелството, посочено в АУАН и в НП, че не е собственик на управлявания от него автомобил. В хода на устните прения процесуалният представител на жалбоподателя пледира, че последният, т.к. не е собственик на управлявания от него автомобил, не може да бъде субект на нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и спрямо него не може да намери приложение санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
Специалният състав на чл. 181, т. 1 от ЗДвП предвижда, че
3 административнонаказателна отговорност се носи от собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед.
В случая, безспорно жалбоподателят не е собственик на управлявания от него автомобил, поради това за него не съществува задължение да го представя за технически преглед. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач, който не е собственик на превозното средство, да го представя за проверка на техническата му изправност, е недопустимо да му се налага административно наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП . Осъществяването на административнонаказателната отговорност по този ред е субсидиарно, т. е. разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП се прилага, само когато за съответното нарушение няма изрично установена санкционна норма, каквато в случая е налице – чл. 181, т. 1 от ЗДвП. Лицето, посочено като нарушител в акта и в НП, не отговаря на изискването да бъде извършител на административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП , доколкото не е собственик на управляваното от него МПС.
Поради изложеното съдът намира, че НП в тази си част следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. В този смисъл е установената съдебна практика: Решение № 2339/02.07.2024г. по КАНД № 369/2024г. по описа на АС-Плевен; Решение № 5201/11.06.2024г. по КАНД № 707/2024г. по описа на АС-Пловдив; Решение № 9105/25.10.2024г. по КАНД № 1323/2024г. по описа на АС-Пловдив; Решение № 1203/9.04.2024г. на АС - Русе по КАНД № 136/2024г.; Решение № 7510/19.07.2024 г. на АС - Варна по КАНД № 1107/2024г.
Пълномощникът на жалбоподателя е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 63д от ЗАНН същите следва да му бъдат присъдени.
Във връзка с възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, т.к. то е определено в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-003903/14.05.2024г. на началник група в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“, в частта, с която на С. Д. А., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., Община С., ул. М.К. №...., на осн. чл. 185 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева, за извършено нарушение по чл. 147, ал.
1 от Закона за движение по пътищата, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Сливен да заплати на С. Д. А., ЕГН **********, разноски в размер на 200 лв. (двеста лева), представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5