Определение № 11025 от 01.05.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11025 гр. С., 01.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110159069 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., Столична община, р-н Л., ж.к. (АДРЕС), представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез юрисконсулт М.Г., срещу ВЛ. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., п.к **** , ул. (АДРЕС).

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок същият е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска както по основание, така и по размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима и като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения :

Ищецът твърди, че на 19.07.2019 г. по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/ вземането на (ФИРМА) АД е прехвърлено на ищеца заедно с всички обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди, че ответникът – длъжник бил уведомен за станалата цесия с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АТФ/111479 от дата 05.08.2019 г., което било изпратено с известие за доставяне от страна на ищцовото дружество, в качеството му на пълномощник на цедента. Сочи, че (ФИРМА) АД е упълномощило ищеца в качеството си на цесионер от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Излага твърдения, че горепосоченото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД и прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

1

Твърди, че на 08.01.2016 г. между (ФИРМА) АД и ответника е сключен договор за потребителски кредит с №111479, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на ответника – Кредитополучател потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешени лимит, като ответникът се е задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне уговорената лихва за ползване на кредита. Сочи, че между цедентът и ответника е сключен договор за потребителски кредит на основание Предложение за сключване на договор за потребителски кредит отправено от Кредитополучателя към Кредитодателя и Стандартен Европейски формуляр, който бил предоставен предварително на ответника, в който били посочени индивидуалните условия на потребителския кредит.

Излага твърдения, че съгласно условията на договора за потребителски кредит, Кредитополучателят може многократно да усвоява суми по кредита, на отделни траншове, като необходимо условие за усвояване на следващ транш било по кредита Кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен предходен транш по кредита. Счита, че с това предоставяне в собственост на сума по съответния транш от страна на Кредитодателя, той бил изпълнил задължението си на предостави кредит на Кредитополучателя. Излага твърдения, че с подписването ответникът се е задължил да върне на Кредитодателя общата стойност на плащанията по кредита, която е в размер на 1977,12 лв. Така договорната лихва по кредита се равнявала на 377,12 лв. Съгласно погасителния план ответникът се е задължил да върне кредита в срок до 02.01.2017 г. на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 164, 76 лв. всяка като падежът на първата погасителна вноска бил на 07.02.2016 г., а падежът на последната погасителна вноска бил 02.01.2017 г. счита, че срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска - 02.01.2017 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Излага твърдения, че съгласно т.7.1. от договора за потребителски кредит при забава на което и да е парично задължение Кредитополучателят дължи законна лихва за забава върху неплатената главница за времето на забавата. На това основание била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва, за периода от 08.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер от 217, 42 лв. Доколкото ответникът не е заплатил дължимия паричен заем, за ищецът възниква правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за което е образувано ч.гр.д. №12785/2021 г., 143 с-в по описа на Софийски районен съд.

При горното се иска от съда да се постанови решение, с което да се признае за установено в правоотношенията между (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., Столична община, р-н Л., ж.к. (АДРЕС), представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез юрисконсулт М.Г., и ВЛ. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., п.к **** , ул.

(АДРЕС), че съществува вземане на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., Столична община, р-н Л., ж.к. (АДРЕС), представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез юрисконсулт М.Г. и ВЛ. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., п.к **** , ул. (АДРЕС) дължи на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., Столична община, р-н Л., ж.к. (АДРЕС), представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез юрисконсулт М.Г., сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 17.3.2021 година по ч.гр.дело № 12785/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 1489,91 лв. – главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 4.3.2021 година до окончателното изплащане, сумата от 322,45 лв., представляваща договорна лихва, дължима за периода от 07.03.2016 г. до 2

02.01.2017 г. – падеж на последната погасителна вноска; сумата от 217, 42 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 08.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 4.3.2021 година.

Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца за заповедното и исковото производство.

С отговора на исковата молба се оспорват претенциите по основание и размер.

Оспорват се твърденията на ищеца за уведомяването му с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АТФ/111479 от 05.08.2019 г. Излагат се твърдения, че такова уведомление не е било получавано от него. Сочи се, че връчването на уведомления за цесия чрез процесуален представител на ответника заедно с исковата молба било ненадлежно, защото в правата по пълномощното за процесуално представителство такива липсвали.

Ответникът оспорва претенцията на ищеца за сумата от 217, 42 лева посочена в петитума на исковата молба, както по основание, така и по размер поради липсата на обосновка какъв е нейният характер – лихва, неустойка или друго.

Сочи се с отговора на исковата молба, че ответникът не е давал съгласието си да бъде прехвърляно задължението му на друг кредитор, както и че не се е съгласявал данните му да бъдат предавани на трето лице, което по същество било липса на право на цесионера да обработва личните данни на длъжника. Счита за неравноправни клаузите на чл. 6.2.2 и чл. 6.3, както и 6.5. и 6.6. на Договора за потребителски кредит.

Ответникът твърди, че договорът за кредит не отговаря на ЗПК, както и че липсвал погасителен план, както че такъв договор от негова страна не е подписван.

Излага се становище, че договорът за кредит бил недействителен, поради липса на данни и обстоятелства обективиращи представителната власт на лицето подписало договора от името на кредитора. Нямало и данни да е представено пълномощно, което да обективира представителната власт в полза на лице с имена Пламен Райчов Рангелов.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови претенции по реда на чл. 422 от ГПК:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената сума по договор за потребителски кредит за процесния периода - правната квалификация е чл. 422 от ГПК, връзка с чл.240, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит, вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти :

За ищеца

3

По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството на Кредитополучател, както и с оглед възраженията на ответника да установи, че същият е страна по договора за кредит, както и че е бил надлежно уведомен за извършената цесия.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива и приобщаване на заповедното производство – съдът счита, че същите са относими следва да бъдат допуснати от съда.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства, както и приобщава ч.гр.дело № 12785/2020 година по описа на Софийски районен съд.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото , така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Указва на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С241/98 до С-244/98), като служебно ще преценява неравноправния характер на договорните клаузи по неравноправността на клаузите на процесня договор и приложимите към него Общи условия - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ по искането за допускане и назначаване на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при 4 извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация. Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.