Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 84 от 10.02.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 73/2025
Вид
Определение № 84
Подписан
10.02.2025
В сила
10.06.2025
Състав
Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 229, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60б · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 60б, ал. 1 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 60б, ал. 4 · Закон за банковата несъстоятелност

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. София, 10.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Н.а

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско дело № 20251001000073 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по: частна жалба от 10.06.2024 г. на ищците синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ срещу определението от 30.05.2024 г. по т. д. № 732/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-14 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено исковото производство; частна жалба от 2.08.2024 г. на ищците синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ срещу определението от 18.07.2024 г. по т. д. № 732/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-14 състав, с което е оставено без уважение искането по чл.

248 ГПК за изменение на определението от 30.05.2024 г. в частта за разноските.

В жалбата срещу определението от 30.05.2024 г. се поддържа, че неправилно съдът е приел, че предявеният иск по чл. 60б, ал. 1 ЗБН е недопустим поради обявяване на разпоредбата за противоконституционна с РКС № 8/27.05.2021 г. Твърди се, че това обстоятелство не е относимо към допустимостта на иска, а към неговата основателност.

Сочи се, че всички процесуални предпоставки за допустимостта на иска били налице.

В частната жалба по чл. 248 ГПК се поддържа, че неправилно „КТБ“ АД е осъдена да заплати държавна такса по предявения иск. Сочи се, че РКС има действие занапред, а исковата молба е подадена преди неговото влизане в сила, а дори и преди подаване на искането до КС, поради което ищецът не е могъл да предположи, че разпоредбата ще бъде обявена за противоконституционна към момента на завеждане на иска. Твърди се, че присъждането на такса в тежест на ищеца в тази ситуация не било справедливо, тъй като искът е бил допустим към момента на предявяването му.

1

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваните съдебни актове.

Ответниците „КиК – Дизайн“ ООД, „Фокс Къмпани“ ЕООД и „Ню Лайт Хаус“ ЕООД, редовно уведомени, не вземат становище по частните жалби.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частните жалби, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ с искова молба от 23.04.2020 г., с която на осн. чл. 60б, ал. 1 ЗБН срещу „КиК – Дизайн“ ООД, „Фокс Къмпани“ ЕООД и „Ню Лайт Хаус“ ЕООД са били предявени искове за обявяване на недействителността по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността на: 1) договор за прехвърляне на вземания от 31.11.2011 г., с което „КТБ“ АД е прехвърлила на „КиК – Дизайн“ ООД вземания към „Корабостроителница Русе“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 27.03.2009 г.;

2) договор за прехвърляне на вземания от 31.07.2015 г., с който „КиК – Дизайн“ ООД е прехвърлил на „Фокс Къмпани“ ЕООД вземанията към „Корабостроителница Русе“ АД, придобити с договора за цесия от 31.11.2011 г.; и 3) договор за прехвърляне на вземания от 13.01.2016 г., с който „Фокс Къмпани“ ЕООД е прехвърлил на „Ню Лайт Хаус“ ЕООД същите вземания към „Корабостроителница Русе“ АД.

С определение от 7.12.2020 г. делото е спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до приключването на конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд.

С обжалваното определение от 30.05.2024 г. съдът е върнал исковата молба, като е приел исковете за недопустими. Прието е, че това следва от обявяването за противоконституционни на разпоредбите на чл. 60б, ал. 1 – 3 ЗБН с решение № 8/27.05.2021 г. по к.д. № 9/2020 г. на КС (ДВ, бр. 48/8.06.2021 г.) в сила от 12.06.2021 г., предвид действието на решението на КС съобразно постановките на тълкувателно решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на КС. Със същото определение на осн. чл. 60б, ал. 4 ЗБН е осъдена „КТБ“ АД да заплати държавна такса в размер на 436 548,40 лв. Определението е връчено на ищеца на 3.06.2024 г.

С молба от 10.06.2024 г. ищците – синдици са поискали изменение на определението от 30.05.2024 г. в частта за разноските, като са възразили срещу възложената държавна такса.

Заявено е, че доколкото към момента на подаване на исковата молба исковете са били допустими, а решението на КС има действие занапред, то и таксата не следва да се възлага.

С обжалваното определение от 18.07.2024 г. съдът е оставил без уважение искането по чл.

248 ГПК. Приел е, че по арг. от чл. 60б, ал. 4 ЗБН таксата следва да се събере при приключване на производството, а ако то е приключило с прекратяване, тя следва да се възложи на ищеца.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и са допустими. Разгледани 2 по същество са неоснователни.

По частната жалба срещу прекратяването на производството

Предмет на исковата молба са конститутивни искове по чл. 60б, ал. 1 ЗБН – за обявяване на относителната недействителност на атакуваните договори за цесии.

Конститутивните искове са допустими само в предвидените в закон случаи – чл. 124, ал. 3 ГПК. Поради това допустимостта на такъв иск зависи от наличието на действаща законова разпоредба, която да предвижда подобен иск, което е положителна процесуална предпоставка за допустимостта му. Това условие следва да е налице не само към момента на предявяване на съответния иск, но и през цялата висящност на исковото производство.

Поради това последващото отпадане на правното действие на съответната законова разпоредба, предвиждаща такъв иск, по правило води до отпадане и на процесуална предпоставка за допустимостта на иска, освен ако не е предвидено т.нар. преживяване на отменения закон. В случая с обявяване за противоконституционна на разпоредбата на чл.

60б, ал. 1 ЗБН с решение № 8/27.05.2021 г. по к.д. № 9/2020 г. на КС нейното правно действие отпада, тъй като макар да не се счита за формално отменена, тя престава да се прилага и да бъде част от правния ред. Решението на КС се прилага за всички правоотношения, които са предмет на висящи съдебни производства /РКС № 3/28.04.2020 г./, т.е. по тези производства са неприложими обявените за противоконституционни разпоредби.

Поради това възможността за предявяване на конститутивни искове по чл. 60б ЗБН се счита за отпаднала, което води до последващо отпадане на процесуална предпоставка за тяхната допустимост. Ето защо, макар и предявени в по-ранен момент, настоящите искове стават недопустими, което води до прекратяване на исковото производство.

С оглед на изложеното обжалваното определение от 30.05.2024 г. следва да се потвърди.

По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК

С определението от 18.07.2024 г. на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ е възложено заплащането на държавна такса в размер на 436 548,40 лв. Определението е правилно.

Съобразно чл. 60б, ал. 4 ЗБН /която не е обявена за противоконституционна/ по иска по ал. 3 и в производството по обжалване не се събира предварително държавна такса от синдика, временния синдик или фонда, но ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността. Същото правило следва да се приложи и при прекратяване на исковото производство, доколкото и в тази хипотеза ищецът понася разноските /арг. и от чл. 78, ал. 4 ГПК/. Поради това при прекратяване на производство по чл. 60б ЗБН дължимата за производството такса следва да се възложи на банката в несъстоятелност.

Ирелевантно за дължимостта на таксата е обстоятелството по каква причина е прекратено производството, и по-конкретно – дали това е станало поради последващо отпадане на 3 процесуална предпоставка, която е била налице при предявяване на иска. Поради това е без значение, че прекратяването на настоящото производство е вследствие на последващото РКС № 8/27.05.2021 г.

С оглед на изложеното и тази частна жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея определение – да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 30.05.2024 г. по т. д. № 732/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-14 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено исковото производство.

ПОТВЪРЖДАВА определението от 18.07.2024 г. по т. д. № 732/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-14 състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

Съобщението да се изпрати на актуалния адрес на „КТБ“ АД по ТР.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4