Решение № 1850 от 27.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1850 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20231100100330 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид:

Предявени са искове от Е. Д. П., ЕГН **********, чрез адв. Р. Н., съдебен адрес: гр.

Сандански, ул. ****, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул.

”Витоша” № 2, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, неудобство, безпокойство, притеснения и др., вследствие незаконните обвинения по двме наказателни дела, съответно: - 20 000 лв. – по ДП № 594/2014 г. на РУПСДВР, пр.пр. № 50016 на СРП и образуваното въз основа на тях НОХД № 5497/2015 г. по описа на 130-ти състав на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2014 г. до окончателното изплащане и – 80 000 лв. – по ДП № 1048/2015 г. по описа на РУП-СДВР, пр.пр. № 16217/2014 г. на СРП и образуваното въз основа на тях НОХД № 6838/2019 г. по описа на 134 състав на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 04.05.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 500 лв. - обезщетение за причинените му имуществени вреди – заплатено на 24.07.2019 г. адвокатско възнаграждение за защита по НОХД № 6838/2019 г . по описа на 134 състав на СРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.07.2019 г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че с Постановления от 20.02.2014 г. и от 04.05.2015 г. на СРП срещу ищеца били образувани две досъдебни производства, съответно: ДП № 594/2014 г. на РУП-СДВР, пр.пр. № 50016 на СРП и ДП № 1048/2015 г. по описа на РУП-СДВР, пр.пр. № 1

16217/2014 г. на СРП и бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал.

1 НК. По внесените обвинителни актове били образувани НОХД № 5497/2015 г. по описа на 130 с-в на СРС, НО и НОХД № 6838/2019 г. по описана 134 с-в на СРС, НО.

По НОХД № 6838/2019 г. ищецът бил признат за невиновен и оправдан на 22.02.2021 г. по описа на 134 с-в и на 10.03.2021 г. присъдата влязла в сила. Заявява, че по това дело за времето от 09 до 13.07. 2016 г. бил противозаконно лишен от свобода и държан под арест по вина на ПРБ.

По НОХД № 5497/2015 г. на СРС, 130 с-в ищецът бил признат за виновен и осъден с присъда от 04.11.2016 г. на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца.

С присъда по ВНОХД № 1332/2017 г. на СГС, потвърдена и влязла в сила с решение по КНОХД № 965/2017 г. на ВКС на 09.02.2018 г. ищецът е бил окончателно признат за невиновен и оправдан и по това наказателно производство.

Заявява, че още щом узнал, че срещу него са образувани досъдебни производства преживял огромен стрес и притеснения, тъй като живеел в малък град и всичко се разбирало много бързо. По време на наказателните производства ищецът изпитвал душевни страдания, неудобство, безпокойство, притеснения, несигурност, cтpec, напрежение, тревога, чувство на безсилие, имал негативни изживявания, психически страдания, множество безсънни нощи, емоционални терзания, чувствал се унизен от загубата на доверие в околните, с накърнени чест, достойнство и добро име в обществото. Към момента, въпреки, че е оправдан, продължава да преживява кошмара на водените срещу него наказателни производства.

Освен описаните неимуществени вреди, ПРБ му причинила и имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на адвокатски хонорар в размер на 2 500 лв. по НОХД № 6838/2019 г. по описа на 134 състав на СРС, ведно със законната лихва от 24.07.2019 г., до окончателното й изплащане.

По тези съображения ищецът претендира исковите сума, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законните последици – лихва и разноски.

Представил е писмени доказателства, поискал е допускане на гласни такива, както и прилагане на наказателните дела.

В хода по същество моли съда да уважи иска изцяло. Претендира разноски по списък.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените искове изцяло – както неоснователни и недоказани.

Според него продължителността на наказателното производство по НОХД № 5497/2015 г. по описа на СРС, 130 състав, е близо 4 години - от 20.02.2014 г. до 09.02.2018 г. на три инстанции, което счита за разумен срок. Твърди, че в исковата молба и приложенията към нея няма данни по това наказателно производство на ищеца да е налагана мярка за процесуална принуда.

Продължителността на наказателното производство по НОХД № 6838/2019 г. по описа на 2

СРС, 134 с-в, е близо 5 години и 10 месеца, което ответникът също счита за разумен срок.

Навежда твърдения за липса на доказателства, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди от повдигнатите обвинения и воденото наказателното производство.

Заявява, че ищецът многократно е осъждан, поради което е с трайно изградени престъпни навици още преди образуването на първото от процесните наказателни производства на 20.02.2014 г. и не е възможно да бъде направено коректно разграничение дали твърдяните в исковата молба вреди са в причинно - следствена връзка с процесните 2 бр. наказателни производства или с другите водени срещу него наказателни производства, престоя му в следствените арести и затвора, както и множеството криминални регистрации.

Оспорва предявените искове за неимуществени вреди от 100 000 лв., ведно със законната лихва за тази сума, като недоказани по размер и силно завишени, неотговарящ на твърдените вреди и на икономическия стандарт в Република България и трайната съдебна практика по аналогични случаи.

Оспорва претенцията за имуществени вреди, като неоснователна и недоказана.

Възразява и срещу искането за присъждане на законна лихва от датата 20.02.2014 г. за неимуществените вреди, доколкото е предявена една искова претенция за две наказателни производства, същата при евентуално уважаване на главницата, би била дължима от влизане на втората влязла в сила присъда, а именно 10.03.2021 г. За имуществените вреди лихвата би се дължала от същата дата 10.03.2021 г., а не от 24.07.2019 г.

Присъединява се към искането на ищеца за изискване и прилагане на наказателните дела.

В хода по същество ответникът, препращайки към отразеното в писмения отговор, заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло.

Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори в настоящото производство, че с Постановление от 20.02.2014 г. срещу ищеца е било образувано ДП № 594/2014 г. на РУП-СДВР, пр.пр. № 50016 на СРП, по което той е привлечен като обвиняем на 06.06.2014 г. за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал.

1 НК. Въз основа на внесения оп СРП обвинителен акт е образувано НОХД № 5497/2015 г. по описа на 130 с-в на СРС, НО. По това дело с присъда от 04.11.2016 г. ищецът е бил признат за виновен и осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца. С решение по по ВНОХД № 1332/2017 г. на СГС присъдата на първоинстанционния съд е била потвърдена и влязла в сила с решение по КНОХД № 965/2017 г. на ВКС на 09.02.2018 г., като ищецът е бил окончателно признат за невиновен и оправдан и по повдигнатите му обвинения.

Доказа се и че срещу ищеца е било образувано още едно наказателно производство – това по ДП № 1048/2015 г. по описа на РУП-СДВР, пр.пр. № 16217/2014 г. на СРП, по което той бил привлечен като обвиняем на 12.07.2016 г. за престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

Образувано било НОХД № 6838/2019 г., по описа на 134 с-в на СРС, НО, по което той бил 3 признат за невиновен и оправдан на 22.02.2021 г., а на 10.03.2021 г. присъдата е влязла в сила.

По искане на ищеца съдът разпита двама свидетели.

Свидетелката В.С.Д. е негова леля. В показанията си тя заяви, че знае за образуваното отдавна във времето наказателно дело срещу племенника й – било по отношение на роднина на вече бившата му съпруга и имали отношения във връзка със спорове за имоти. По това време ищецът бил осъден, имал си проблеми. Първоначално бил под домашен арест, след това го задържали. Свидетелката, която е здравен работник, често е посещавала дома на ищеца и съпругата му, защото детето им имало здравословен проблем. Каза, че той не се чувствал добре във връзка с повдигнатото му обвинение – бил напрегнат, изнервен, често имал главоболие и свидетелката, която е медицинска сестра в Спешен център „Сандански“ го е посещавала. Един път имал кръвоизлив в окото, повишени стойности на кръвното.

Свидетелката каза още, че Е. П. от малък бил по – буен. Двамата със съпругата му, по нейни впечатления, имали дълга, уникална връзка, много хубави отношения, но тя видяла как започнали да се карат и настъпила промяна в отношенията между тях. Това било свързано както с отношенията с нейния роднина А.П., така и с образуваното наказателно дело срещу П. и накрая довело до развода им. При задържането на ищеца съпругата му била бременна, а свидетелката била о с нея при раждането й. Ишецът се занимава с отглеждането на животни.

Свидетелят Б.Б.П. е близък приятел на ищеца повече от 20 години и знае за образуваните срещу него две дела, по които е бил оправдан. Бил е и свидетел по едното – по това за закана за убийство. Заяви, че е бил незаконно задържан, според него. Двете процесни наказателни дела са за едно и също деяние – закана за убийство. Първото завършило с осъдителна присъда, но, след обжалване, бил оневинен. Малко след първото му образували и второ – по същото обвинение, по което бил оправдан. За второто дело св. П. лично му внесъл гаранцията и така го освободили под домашен арест. Според него ищецът е много чувствителен, чувствал се репресиран, безсилен, мярката „домашен арест“ не се изпълнявала в дома му, а в дома на майка му и той нямал възможност да вижда семейството си, а дъщеря му е със здравословен проблем. Това много го притеснявало и пускал множество жалби, накрая с решение на съда мярката му била изменена на гаранция, която свидетелят внесъл.

П. често го посещавал, защото малко хора искали да си общуват с него. Повдигането на обвинение станало, по думите на свидетеля, в резултат на провокация от пострадалия, който непрекъснато го преследвал да уредят отношенията между тях, свързани с недвижим имот.

Свидетелят не знае дали по време на процесните две дела срещу неговия приятел да са били повдигани и други обвинения. Каза, че се чувствал психически доста разклатен, имал проблеми със зъбите в резултат на стреса. Св. П. не може да коментира задържане на ищеца по дело за убийство.

Не се спори досежно обстоятелството, че бракът между ищеца и неговата съпруга е прекратен.

От ответната страна е представена Електронна справка за съдимост на ищеца от 25.05.2023 г., в която са отразени предишни негови осъждания – от 1997 г., 2007 г., 2008 г., 2015 г., 2016 4 г., както и други писмени доказателства, касаещи ограничения за напускане пределите на РБ, изпълнение не мерки за неотклонение и др. Представяйки ги ответникът заяви, че не може да се направи извод дали конкретните неимуществени вреди, които ищецът е изпитал през процесния период, са в резултат именно на процесните две дал или и в резултат на други извършвани спрямо него процесуални и процесуално – следствени действия.

Други релевантни доказателства по делото не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявени е иск за присъждане на сумата 100 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие образуваните и водени срещу ищеца две наказателни производства, след оправдаването му, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от образуване на наказателните производства, до окончателното му изплащане.

Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.