Определение № 29 от 04.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. Варна, 04.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно частно гражданско дело № 20233100502465 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от Р. С. Д. и М. Р. Д.а - П., чрез адв. П., срещу Определение №12040/06.10.2023 г., постановено по гр. д.

№3237/2023 г. по описа на РС – Варна, с което производството по гр. д.

№3237/2023 г. на РС – Варна е спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д. №6315/2023 г. на РС - Варна.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. ЖалбоподатЕ.те Р. С. Д. и М. Р. Д.а - П. поддържат, че съдът преждевременно е приел, че са налице основания за спиране на производството, като не им дал възможност да изразят становище по изложените в отговора на исковата молба твърдения и да представят доказателства и не били получили искова молба по гр. д. №6315/2023 г. по описа на РС – Варна, затова не били запознати с предмета на спора. Сочат, че с предходно определение съдът бил оставил без уважение искането за съединяване на делата, приемайки, че в исковата молба по гр. д. №6315/2023 г. има искане за разпределение на ползването на общата вещ, без същата да е конкретизирана в петитума на иска, както и че по останалите пет иска съдът не намира връзка между делата. Отправят искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за възобновяване на производството. Претендират разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Д. И. Г., чрез адв. Ж., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Отправя искане за потвърждаването му.

Претендира разноски.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена 1 в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу обжалваем акт - определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. №3237/2023 г. по описа на РС – Варна е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. С. Д., ЕГН **********, и М. Р. Д.а - П., ЕГН **********, с която против Д. И. Г., ЕГН **********, е предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на следния съсобствен между страните недвижим имот: дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор 10135.** по КККР, одобрени със Заповед 300-5-18/04.03.2004г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.

Варна, р-н „Приморски“, „Приморски парк 536“ №055, цЕ.ят с площ от 1347 кв. м, по скица, а по предходен документ за собственост с площ 1200 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: обществен сЕ.щен парк, градина, номер по предходен план 2122, при граници: 10135.**********,10135.********,10135.*, 10135.****.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Поддържа се, че споровете по гр. д. №6315/2023 г. и по гр. д.

№3487/2023 г., двете по описа на на РС - Варна, били преюдициални спрямо спора по гр. д. №3237/2023 г. на РС – Варна, поради което производството по последното следвало да се спре.

Производството по гр. д. №6315/2023 г. по описа на РС – Варна е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. И. Г., ЕГН **********, с която против Р. С. Д., ЕГН **********, и М. Р. Д.а - П., ЕГН **********, са предявени искове за установяване на ид. ч., притежавани от страните, от дворно място с ид. 10135.**, и от построената в него сграда с ид.

10135.**.1, както и за обезсилване на нотариални актове като нищожни.

С обжалваното Определение №12040/06.10.2023 г., постановено по гр. д.

№3237/2023 г. по описа на РС – Варна, производството по гр. д. №3237/2023 г. на РС – Варна е спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д. №6315/2023 г. на РС - Варна.

Предвид гореизложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният акт е законосъобразен и правилен.

Съгласно чл. 229, ал. 1 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

В конкретния случай производството по гр. д. №3237/2023 г. по описа на РС – Варна е образувано по предявен иск за разпределяне на ползването на съсобствено между страните дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор 10135.**. За да разпредЕ. ползването, съдът изследва налице ли е съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността.

Същевременно от приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства се установява наличие на висящ между същите страни спор за установяване обема на притежаваните от тях права в ид. ч. от дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор 10135.**, предмет на разглеждане по гр. д.

№6315/2023 г. по описа на РС – Варна. Разрешаването на спора за обема на притежаваните от всяка от страните права в съсобствеността е въпрос 2 преюдициален спрямо този за разпределението на ползването на съсобствения имот.

Вследствие на горното, съдебният състав намира, че съществува обективна зависимост между двете спорни правоотношения, която пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и затова не следва да има различия в преценките на съда по двете дела. Налице е висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по обусловеното производство.

Съществуването на тази конкретна обективна връзка между делата не зависи от твърденията на страните за съществуването й, поради което няма значение дали страните знаят за нея и дали са изразили становище досежно наличието й.

Допустимостта на исковете по кое да е от двете производства пред РС Варна не подлежи на проверка в рамките на настоящото производство. Към момента всяко от двете производства е висящо, поради което връзката на преюдициалност съществува и следва да бъде зачетена.

Съединяването на две дела в едно производство за общо разглеждане по реда на чл. 213 ГПК не е задължение на съда, дори при наличие на всички предпоставки за прилагане на нормата, включително връзка между висящите дела, а възможност, която е приложима по преценка на решаващия съд.

С оглед горното, съдебният състав намира, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по гр. д. №3237/2023 г. по описа на РС – Варна до приключване на производството по гр. д.

№6315/2023 г. по описа на РС - Варна.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия се дължат сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, както и доказателства за извършването им. В този размер разноските следва да се присъдят в тежест на жалбоподатЕ.те.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕ.:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №12040/06.10.2023 г., постановено по гр. д. №3237/2023 г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА Р. С. Д., ЕГН **********, и М. Р. Д.а - П., ЕГН **********, да заплатят на Д. И. Г., ЕГН **********, сума в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща сторени във въззивното производство съдебно деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в 3 едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му, на осн. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи от определението да се връчат на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4