Решение № 2 от 05.01.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Шумен, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20253600500592 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №595/21.07.2025г. по гр.д.№595/2025г. по описа на ШРС, съдът е признал признал за установено, че клаузата в Договор за потребителски кредит №ОL00096209 от 18.04.2024 г., сключен между В. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ...., ул. „...“ № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... и „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. ...., р-н „....“, бул. „....“ №... ..., Офис ..., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е недействителна, поради противоречие със закона, осъдил е „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. ...., р-н „....“, бул.

„...“ №..., Офис ..., да заплати на В. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ...., ул. „...“ №..., вх. ..., ет...., ап. ..., сумата от 14, 77 лева (четиринадесет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща направените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, осъдил е „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. ..., р-н „...“, бул. „...“ №..., Офис .., да заплати, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3, предл. второ от ЗА, на адвокат Д. Г. от АК-Ловеч, с рег. №1900017355, със служебен адрес: гр. ..., ул. „...“ №..., ет..., офис..., сумата от 118, 12 лева (сто и осемнадесет лева и дванадесет стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно уважената част от исковете, осъдил е В. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ..., ул. „...“ № ..., вх. ..., ет...., ап. ..., да заплати на „Кредито“ООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. ...., р-н „.....“, бул. „.....“ №...., Офис ...., сумата от 1

281, 88 лева (двеста осемдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща извършените от ответника разноски съразмерно прекратената част от производството.

Решението е обжалвано от ответника „Кредито“ООД гр.София ,действащо , чрез пълномощника си адв.Т. К. от САК като неподустимо , а ако съдът приеме ,че решението е допустимо , като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от В. Г. М., действащ ,чрез пълномощника си адв.Д. Г. от АК-Ловеч с което оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Ищецът в исковата си молба е предявил установителен иск по чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за прогласяване нищожността на Индивидуален договор за потребителски кредит №ОL00096209 от 18.04.2024 г., сключен между ищеца и ответника, поради неправилно посочен ГПР и при условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД, за прогласяване нищожността на клауза в Договор за потребителски кредит №ОL00096209 от 18.04.2024 г., сключен между ищеца и ответника, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, поради противоречие с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК и накърняване на добрите нрави.

С Определение №1462/16.05.2025 г., постановено по реда на чл.140 от ГПК, съдът е прекратил частично производството по предявения от В. Г. М., ЕГН ********** срещу „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, установителен иск по чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за прогласяване нищожността на Индивидуален договор за потребителски кредит №ОL00096209 от 18.04.2024 г., сключен между ищеца и ответника, поради неправилно посочен ГПР, поради недопустимост. Определението е влязло в законна сила.

По отношение допустимостта на евентуално предявеният иск по който се е произнесъл ШРС и е предмет на настоящото въззивно производство с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за прогласяване нищожността на клауза в Договор за потребителски кредит №ОL00096209 от 18.04.2024 г., сключен между ищеца и ответника, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, поради противоречие с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК .

Във въззивната жалба се поддържа възражение относно недопустимостта на 2 предявения евентуален иск ,който следвало да бъде прекратен ,след като съдът е прекратил производството по главния иск като недопустимо.

Съгласно правната теория и практика евентуално е съединяването на исковете ,при което съдът дължи произнасяне само по главния иск , а по евентуалния – само при изход на делото по първия ,който не е изгоден за предявилия го , т.е. вторият е предавен под посоченото отрицателно условие , при сбъдването на което се дължи постановяване на решение и по него.

Задължението на съда да се произнесе по предявеният евентуален иск е обусловено от настъпването на процесуалния модалитет, обуславящ възникването му, а именно отхвърлянето на главния предпочитан иск или прекратяване на производството по него. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 613 от 23.09.2022 г. на САС по в. т. д. № 1104/2021 г.,Решение № 523 от 25.05.2021 г. на САС по в. гр. д. № 2614/2020 г., Определение № 457 от 4.02.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 5362/2023 г. и др. Следователно не е налице процесуална пречка след като прекрати производството по главния иск съдът да се произнесе и да разгледа предявеният евентуален иск и е бил длъжен да го направи ,както правилно е направил и ШРС и решението му не е недопустимо на това основание, като направеното в тази връзка възражение във въззивната жалба за недопустимост на решението на ШРС е неоснователно.

Неоснователно е и възраението за недопустимост на решението направено във въззивната жалба основаващо се на позоваване на предявен иск по чл.439 от ГПК , доколкото настоящата хипотеза няма нищо общо с такъв иск . Предявеният евентуален иск за признаване за установено, че клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна, поради противоречие със закона е допустим, тъй като вземането по тази клауза не е заявено в заповедното производство поради което и липсва разглеждане и произнасяне по него .

Във въззивната жалба се твърди ,че процесното вземане на кредитора не било предмет на заповедното производство по ч.гр.д.№2835/2024г. по описа на ШРС и поради това бил налице извърсъдебен отказ от иска ,което обуславяло липсата на правен интерес за ищеца от настоящия иск. Възражението е неоснователно ,тъй като липсва направен отказ от иска по реда на чл.233 от ГПК от страна на кредитора по процесното вземане и не претендирането на това вземане в заповедното производство от заявителя-кредитор не е равносилно на отказ от иск. Във всеки един момент това вземане може да е предмет на ново заявление за издаване на заповед за изпълнение и поради това и предявения иск не е недопустим на това основание.

По съществото на спора: Между страните по делото не е спорно , че те са сключили на 18.04.2024 г. Индивидуален договор за потребителски кредит №ОL00096209, по силата на който ответникът предоставил на ищеца паричен кредит в размер на 400, 00 лева при насрещното задължение на последния да върне сумата посредством една вноска на 02.06.2024 г. Видно от представения по делото препис от цитирания по- горе договор, страните са уговорили, че ответникът, в качеството му на кредитополучател, се задължава да 3 върне, освен заетата сума и такса експресно разглеждане, в размер на 167, 62 лева, като общата стойност на плащанията възлизала на сума от 567, 62 лева. В договора е посочено, че лихвеният процент по него е 0% и годишният процент на разходите е равен на 0%.

Сключения договор за кредит, има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл.

ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.6 от ЗПК ЗПК не се прилага за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. Безспорно, в случая е налице първата предпоставка на разпоредбата, отричаща възможността за приложимост на ЗПК- срокът за погасяване на задължението е 45 дни. От друга страна, обаче, не съществува второто кумулативно предвидено условие- разходите по кредита да са незначителни. Таксата „експресно разглеждане“, която съдът приема за разход по кредита е повече от 40% от размера на главницата, което съотношение изключва квалифицирането на този разход като незначителен. Поради посоченото, съдът приема, че процесният договор за кредит следва да отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК.

Ищецът твърди, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса „експресно разглеждане“ противоречи на закона – чл.10а, ал.1 от ЗПК, като сочи и нищожност, поради противоречие с добрите нрави. На следващо място излага и съображения за неравноправност на клаузата . съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай – противоречие с добрите нрави.

Въззивния съд напълно споделя изводите на ШРС ,че клаузата от процесния договор за кредит съгласно която кредитополучателят дължи по договора такса за експресно разглеждане в размер на 167.62лв. противоречи на чл.10а ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита . Клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане вменява в тежест на кредитополучателя да заплати възнаграждение за услуга, която по естеството си представлява действие по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал. 2 от ЗПК. Разглеждането на молбата за кредит, било то и „експресно“, е присъща на дейносттапо кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало да са безплатни за потребителя. В този смисъл уговорката противоречи наразпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. От съдържанието на договора за потребителски кредит не става ясно как тази допълнителна услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената за ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тази услуга.

С оглед установеното по делото противоречие със закона – чл.10а, ал.1 от ЗПК на клаузата на договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, съдът приема, че на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 10а същата е нищожна поради противоречие с императивна законова разпоредба и предявеният установителен иск е основателен и доказан и следва да се уважи.

При установяване нищожността на договора на осн.чл.23 от ЗПК ищеца дължи на ответника само чистата сума получена от него по договора за кредит.

С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната 4 инстанция е достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските :

С представения списък на разноските на ищцовата страна се претендира на осн.чл.38 ал.1 т.3 пр.2 във вр. с ал.2 от ЗА присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката на ищеца в размер на 480лв. с ДДС за въззивната инстанция.

По делото е представено пълномощно и договор за правна помощ, съгласно който предоставената на ищеца правна защита и съдействие е при условията на безвъзмезден договор, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр.2 ЗАдв. на близко лице.