Акт от 27.10.2021, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 230 / 27.10.2021г., гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Председател: Василка Желева

Членове: Цветомира

Димитрова

Павлина Господинова при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №773 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Доти 07“

ООД, ЕИК ***, гр. С.,

***, представлявано от управителя И. В. Б., с посочен съдебен адрес:***, ***, адв. А.Г., против Решение №260081 от 24.03.2021 г., постановено по АНД №116 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 г., с което се потвърждава Наказателно постановление №188-2018/23.10.2018г. на Директора на Областна Дирекция по безопасност на храните – Хасково. Подадена е и частна касационна жалба от „Доти 07“ ООД, гр. С., чрез пълномощник, против Определение №260212/21.05.2021г., постановено по АНД №116 по описа на Районен съд – Хасково за 2021г., с което се осъжда „Доти 07“ ООД, ЕИК *** с адрес: гр. С., район *** да заплати на Областна Дирекция по безопасност на храните, гр.

Хасково, сумата в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

В касационната жалба против решението на районния съд се твърди, че същото било неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост на фактическите изводи и неправилно прилагане на материалния закон, включително и разпоредбите на чл.40 от ЗАНН и на чл.28, буква „а“ от ЗАНН. Сочи се, че районният съд допуснал съществени нарушения, като не обсъдил и изследвал всички относими доказателства от значение за решаване на делото и за установяването на наличието или липсата на виновно нарушение на административноправна разпоредба.

По въпроса относно представителната власт на лицето, участвало при съставянето на акта за установяване на нарушение – Д.Т., районният съд само посочил, че това лице е упълномощено, но на практика не обсъдил доводите в жалбата срещу НП, съдържащи конкретно оплакване, че в пълномощното за това лице не се съдържало оправомощаване за участие в административнонаказателното производство и при съставяне и връчване на АУАН.

Твърди се, че за участие в административнонаказателно производство несъмнено било необходимо специално или изрично пълномощно, за да се породи представителна власт. При липсата на валидно породено представителство участието в производството по съставяне на АУАН и при връчването му на лице, което няма представителна власт за това, и без да бъде уведомен управителя на дружеството, било съществено процесуално нарушение, което не можело да бъде отстранено в последващите фази на производството. На следващо място се коментират мотивите на районния съд, че чл.117 от Закона за туризма бил неприложим, тъй като се отнасял само до лица, извършващи ресторантьорство, какъвто не бил настоящия случай. Сочи се, че тези мотиви били в пряко нарушение на материалния закон. Цитира се разпоредбата на чл.3, ал.2, т.2 от Закона за туризма и се твърди, че ресторантьорството било дейност, която се извършва не само в ресторанти, а във всички обекти по чл.3, ал.2, т.2 – заведения за хранене и развлечения, сред които несъмнено били питейните заведения, какъвто бил и проверявания обект, стопанисван от дружеството. В този смисъл, разпоредбата на чл.117 от Закона за туризма била напълно приложима спрямо проверявания обект – питейно заведение, стопанисван от дружеството.

Същественото в случая било, че в заведението не се предлагали за продажба капсулите с кафе с марка „Iperespresso”, а се извършвала ресторантьорска дейност и се предлагали за продажба приготвени на място пресни кафе напитки, поради което относно информирането на потребителите и клиентите в този обект се прилагали разпоредбите на чл.117 от Закона за туризма, като предвидените в тази разпоредба задължения били изпълнени от дружеството. Следователно, дружеството не извършило вмененото му нарушение и не бил осъществен административнонаказателният състав на чл.41, ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за храните (отм.). На следващо място се твърди, че при постановяване на решението районният съд допуснал и нарушение на чл.28, буква „а“ от ЗАНН. В случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН следвало да бъде приложена. Районният съд не преценил и установил, че наказващият орган не приложил чл.28, буква „а“ от ЗАНН, въпреки наличието на данни за маловажен случай. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление.

В частната касационна жалба против Определение

№260212/21.05.2021г., постановено по АНД №116 по описа на Районен съд – Хасково за 2021г. се твърди, че същото било неправилно и незаконосъобразно.

Определението било незаконосъобразно, тъй като на ОДБХ – Хасково не следвало да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение поради незаконосъобразността и неправилността на решението по съществото на спора, а именно: Решение №260081 от 24.03.2021г., постановено по АНД №116 по описа на Районен съд – Хасково за 2021г., против което била подадена касационна жалба.

Моли се за отмяна на обжалваното определение.

Ответникът, в представен по делото чрез процесуален представител писмен отговор на касационна жалба изразява становище, че постановения съдебен акт е правилен, законосъобразен и обоснован, издаден при спазване на разпоредбите на материалния и на процесуалния закон, а подадената касационна жалба е неоснователна. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Претендира присъждане в полза на ОДБХ – Хасково разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно предвиденото в чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Допълнително чрез процесуален представител е подаден писмен отговор на частна касационна жалба против Определение №260212/21.05.2021г., постановено по АНД №116 по описа на Районен съд – Хасково за 2021г., с който се моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура –

Хасково счита касационните жалби за неоснователни. Намира, че възраженията, направени с касационната жалба, са идентични с направените пред въззивната инстанция, която дала мотивирани отговори по тях. Нарушението било безспорно установено, същото било правилно квалифицирано, съобразно предвидените законови норми, предвид което предлага да бъде оставено в сила атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение

№260081 от 24.03.2021г., постановено по АНД №116/2021г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №188-2018/23.10.2018г., издадено от Директор на Областна Дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – гр. Хасково, с което на „Доти 07“ ООД, гр. С., за нарушение на чл.9, ал.1 от Закона за храните(отм.) и на основание чл.41, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за храните(отм.) и чл.53 и чл.83 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

За да потвърди наказателното постановление, съдът е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното на процесуално основание. Приел е за безспорно установено описаното в АУАН и НП административно нарушение. Посочил е също, че деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, не е маловажен случай.

Имуществената санкция била наложена в минималния размер от 500 лв. С оглед промяната в нормативната уредба последвала след издаване на наказателното постановление, съдът е обсъдили приложението на нормата на чл. 3, ал.2 от ЗАНН, като е приел, че по-благоприятен закон в случая се явява именно чл.41, ал.2 от ЗХ(отм.).

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, като съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата на нарушението и мястото на нарушението, както и в какво се изразява същото, а също и нарушените разпоредби. Правилно е определена нарушената правна норма – като правната квалификация съответства на тази, дадена и от актосъставителя, както и на словесното описание на нарушението.

С процесният санкционен акт е ангажирана отговорността на касационния жалбоподател, за това, че на 26.09.2018г. в стопанисвания от дружеството обект Кафе-аперитив „ILLY“ находящ се в гр.Х. , ул.***3, е предлагал неетикетирани на български език храни, а именно кафе на капсули Illy iperespresso за приготвяне на кафе на място в обекта. Прието е че с действията си санкционираното лице е нарушило разпоредбите на чл. 9, ал.1 от Закона за храните (отм.) Поради което и на основание чл.41, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за храните му е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева.

Нормата на чл. 9, ал.1 от ЗХ предвижда задължение за производителите и търговците на храни да предлагат на потребителите в страната храни, етикетирани на български език.

Допуска се данните на етикета освен на български език да бъдат обявени и на други езици.

Легално определение за "Търговец на храни" е дадено в § 1 т.

61 от ДР на ЗХ/отм./ и това по смисъла на същата разпоредба е всяко физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия с храни по смисъла на т. 60. Съответно, определение за понятието "Търговия" е дадено в § 1, т.60 от ДР на

ЗХ/отм./ и това е процеса на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни.

Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗХ9(отм.) по смисъла на този закон храна е всяко вещество или продукт, който е предназначен или може да бъде използван за консумация от човека, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен. В ал.2 на същата разпоредба изрично е посочено, че храни са и напитките, дъвката и всяко вещество, включително и водата след излизането й от водоснабдителните съоръжения при крайния потребител, вложена в храната при нейното производство, приготвяне или обработка, както и бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води.

Безспорно е по делото, че обекта в който на посочените в АУАН и НП дата и място е осъществена проверката представлява кафе

– аперитив и в същия се е извършвала търговия с вещества и продукти представляващи храни по смисъла на чл.2 от ЗХ(отм.).Съответно стопанисващият го субект безспорно има качеството на „търговец на храни“ по смисъла на пар.1, т.61 от ДР на ЗХ.

Видно е също така от съдържанието на цитираната нормативна уредба, че кафето, вкл. това на капсули, е вид храна по смисъла на чл. 2 от ЗХ(отм.), без значение дали същото стига до крайния потребител в непреработен(т.е. във вид на капсула) или след преработката им вид(приготвени на място пресни кафени напитки).

При така установените факти по делото и действащата към датата на деянието законодателна уредба, лишено от нормативна опора е твърдението в касационната жалба, че чл.41, ал.2 , вр. с ал.1 от ЗХ/отм/ е неприложим спрямо „Доти 07“ ООД. След като в процесният обект се съхранява храна, която се предлага за продажба на клиентите, то на същата е следвало да има поставен етикет на български език и разпоредбите на Закона за храните/отм./ е следвало да бъдат спазвани от дружеството, а обстоятелството, че напитките са приготвяни на място не води до различен правен извод.