Определение № 19823 от 13.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19823 гр. София, 13.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110116902 по описа за 2024 година

Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД.

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че е страна по договор за потребителски кредит, сключен на 23.10.2023г. с ответното дружество, по силата на който е получила заем 5000лева, като в договора е посочено, че за бързо разглаждане на искането, ще се дължи сумата 143,76 лева, или 28 % от размера на главницата, като плащането на тази такса е включено в месечните вноски. Ищцата счита, че клаузата на чл.9 от договора е нищожна, на основание чл.143,ал.2,т.5 ЗЗП, не е индивидуално уговорена, защото е предвидена в ОУ, съгласно чл.7,3 ОУ, предвид разглеждането на документите за около 2 часа/което по принцип не би следвало да отнема повече време/, я прави излина, ако се цели приоритетно разглеждане, то нелогично е човек с нужда от средства да се съгласи да я плати. Сочи се, че клаузата противоречи на добрите нрави, защото таксата води до оскъпяване на задължението, срещу което не се предоставя услуга, а се цели печалба, същата е предвидена за действие, свързано с усвояване и управление на кредита, противоречи на императивна разпоредба / чл.10,ал.1 ЗПК/, заобикаля се изискването на чл.19,ал.4 ЗПК, тъй като същата следва да се включи в ГПР, а по този начин, същият надвишава 50 %от законната лихва. Поради изложеното, предявява се иск за признаване, че разпоредбата на чл.9,ал.1 от договора за кредит е нищожна.

Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва исковете, като сочи, че таксата не 1 се включва в ГПР, тъй като разходът не е задължително условие за получаване на кредит, ищцата е пожелала допълнителните действия, услуги, описанието на услугата присъства в СЕФ, поради което и ищецът е уведомен за тях, и клаузата е уговорена индивидуално.

IІ. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26 ЗЗД - противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона чл.143,ал.2,т.5 и ал.2, т.12 ЗЗП, чл.10 и 19 ЗПК ІІІ.Доказателствена тежест.

УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за кредит, твърдението, че разглеждането на документите отнема около 2 часа, твърдението, че таксата би следвало да се включва в ГПР.

УКАЗВА на ответното дружество, че носи тежестта да докаже твърдението си, че ГПР включва други компонентни, както и че са спазени изискванията на ЗПК и ЗЗП, твърдението си, че клаузата е уговорена индивидуално, както и че сочените в отговора услуги са предоставяни на клиента.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за твърденията си.

ІV. Безспорни факти.

Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: Безспорно е, че на 23.10.2023г. страните са сключили договор за кредит от разстояние, по силата на който договор, ответникът е предоставил в заем на ищцата сумата 500 лева, при задължението й да я върне на 6 вноски, с посочен ГПР 47,04 % и ГЛП 36,32 %, че в разпоредбата на чл.9,ал.1 от договора е предвидено, че за услугата „бързо разглеждане“ на подаденото искане за отпускане на кредит, ищцата дължи сумата от 143,76 лева, дължима на равни части, заедно с погасителните вноски за главница и лихва, че при аритметично добавяне на сумата 143,76 лева, към главница 500 лева, възнаградителна лихва от 36,32 %, и ГПР надвишава 50 %.

.

VІ. По доказателствените искания на страните.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.190 ГПК – към исковата молба е приложен копие от договора за кредит.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по[1]кратки срокове.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

2

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 6.6.2024 г. от 9,30ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3