Определение № 744 от 23.12.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 744 гр. Варна, 23.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Мария Кр. М.

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Мария Кр. М. Въззивно частно гражданско дело № 20243000500559 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от С. Х. М., непълнолетна, действаща лично, със съгласието на своята майка Ф. Ф. С., чрез процесуалния представител адв.С.М., против определение №346/01.11.2024г., постановено по гр.д.№230/24г. по описа на Т О С , в частта му, с която е прекратено производството по делото по предявения иск с пр.осн. чл.66, ал.4 от СК.В жалбата се твърди, че определението в обжалваната му част е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

В депозираните отговори по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК въззиваемият С. М. М. и въззиваемата Ф. Ф. С. поддържат становище за нейната основателност.

Въззиваемият Х. М. М., редовно уведомен, не е депозирал отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Производството по гр.д.№230/24г. по описа на ТОС е образувано по предявен иск с пр.осн. чл.66, ал.4 от СК от С. Х. М., непълнолетна, действаща лично, със съгласието на своята майка Ф. Ф. С., против Ф. Ф. С. и Х. М. М., и предявен иск с пр.осн. чл.69 от СК от С. Х. М., непълнолетна, действаща лично, със съгласието на своята майка Ф. Ф. С., против Ф. Ф. С. и С. М. М..

Обобщено, в исковата молба се излага, че като баща на ищцата в съставения й акт за раждане №150/07.05.2008г. е вписан ответникът Х. М.

М..Същият не е нейн биологичен баща, такъв е ответникът С. М.

М..Претендира се да бъде прието за установено, че Х. М. М. не е биологичен 1 баща на ищцата С. Х. М. и след уважаване на първия иск да бъде установен произходът й от ответника С. М. М., като се приеме за установено, че той биологичен баща на ищцата С. Х. М..

Към датата на предявяване на исковете и понастоящем ищцата С. Х. М., род. на 04.05.2008г., е на възраст от 16 години.В съставения й акт за раждане №150/07.05.2008г. от община Омуртаг като нейн баща е вписан ответникът Х.

М. М..Майка й Ф. Ф. С. е неомъжена/справка НБД Население/, произходът на ищцата от посочения в акта баща е установен чрез припознаване/обстоятелството не се оспорва/ и в тази връзка неоснователни са оплакванията в частната жалба за приложение разпоредбата на чл.62, ал.4 от СК, т.к. тази уредба касае произход от бащата, установен по реда на чл.61 от СК, т.е. от лице, съпруг на майката.

При извършено припознаване на малолетно дете/когато и припознаването не се съобщава на детето, и няма приложение редът за оспорване по чл.66, ал.1 от СК/, както е била припозната ищцата, на осн. чл.66, ал.4 от СК същото може да оспори припознаването по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно.В правната теория/“Семейно право“, Л.Ненова/ се приема, че оспорването е чисто лично действие, ненавършилият пълнолетие е неспособен да се брани срещу едно неистинско припознаване, припознаването поначало го ползва, поради което възможността за оспорване следва да бъде осигурена след пълнолетието.В трайно установената съдебна практика също се поддържа, че правото на иск по чл.66, ал.4 от СК възниква от момента на навършване на пълнолетие на детето - в този см. напр. определение №241/27.06.2014г. по ч.гр.д.№2139/14г., ВКС, II гр.о., определение №71/20.02.2015г. по ч.гр.д.№17/15г., ВКС, I гр.о., определение №571/12.12.2016г. по ч.гр.д.№4941/16г., ВКС, IV гр.о. и др.За разлика от разпоредбата на чл.62, ал.4 от СК, която беше променена от законодателя с изменението на СК, обн. ДВ, бр.103/20г., след приемането на ТР №2/2014 от 05.02.2015г. на ОСГК на ВКС, тълкувало предходната редакция на същата норма/според която детето можеше да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие/, че срокът започва да тече от навършване на пълнолетие, и така с изменението се даде възможност на лица с установен от бащата произход по реда на чл.61 от СК да го оспорват от навършване на 14 годишна възраст, нормата на чл.66, ал.4 от СК, касаеща лица с установен произход от бащата чрез припознаване, не е променена, т.е. понастоящем законодателното разрешение за припознати като малолетни лица е възможността да предявят иск за оспорване на припознаването с навършване на пълнолетие.Ищцата не е навършила пълнолетие, поради което определението на ТОС в обжалваната му част, с която производството по предявения иск с пр.осн. чл.66, ал.4 от СК е прекратено като недопустимо, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №346/01.11.2024г., постановено по гр.д.

№230/24г. по описа на ТОС, в частта му, с която е прекратено производството по делото по предявения иск с пр.осн. чл.66, ал.4 от СК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3