Решение № 1055 от 21.02.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 749/2025
- Вид
- Решение № 1055
- Подписан
- 21.02.2025
- В сила
- 21.02.2025
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, Ивета Антонова, Йоана Красимирова Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 1055 гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100500749 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 1 ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя Районен съд – Бургас с вх. № 1878 от 20.01.2025 т. на съдебноизпълнителна служба при СРС и вх. № 7397 от 22.01.2025 г. на СГС, против Разпореждане от 27.12.2024 г. на С.С. – ДСИ при СРС, с което е отказано образуване на изпълнително дело срещу Е.И. Жалбоподателят сочи, че наследникът по закон от първи ред на починалия длъжник В.В.И. - В.В.И. е направил отказ от наследство, вписана в особената книга на СРС под номер 483/27.02.2024 г. и доколкото длъжникът В.В.И. няма други наследници по закон от втори ред, то изпълнителното дело следва да бъде образувано срещу брата на В.В.И. – Е.В.И. като единствен негов наследник по закон от трети ред.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, С.С. – ДСИ при СРС, излага становище за основателност на жалбата, доколкото от представените с частната жалба документи действително се установява извършен отказ от наследство от В.В.И., с оглед на което следва да бъде образувано изпълнително дело срещу единствения наследник по закон на длъжника - Е.И.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл. 435 ал. 1 ГПК, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
1
С изпълнителен лист № 679/02.11.2022 г. В.В.И. е осъден да заплати на Районен съд – Бургас сумата 2500, 00 лв., представляваща наказание глоба и 5, 00 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист. С възлагателно писмо, процесната сума е възложена за събиране на служба “Държавен съдебен изпълнител“ при СРС, като е образувано изпълнително дело № 2365/2022 г. по описа на ДСИ М.З., при Софийски районен съд срещу длъжника В.В.И..
Длъжникът В.В.И. е починал на 09.02.2024 г., като с разпореждане от 19.02.2024 г.
ДСИ М.З. е спряла производството по изпълнителното дело с указания до взискателя да посочи правоприемници на длъжника. длъжника В.В.И. е синът му – В.В.И.. Като е съобразил, че В.В.И. е направил отказ от наследството на В.В.И., вписан под № 483/27.02.2024 г. в особената книга на СРС и доколкото взискателят не е посочил следващ ред правоприемници, то с Постановление от 28.11.2024 г. на ДСИ изпълнителното производство по изп. дело № 265/2022 г. е прекратено.
С възлагателно писмо от 11.12.2024 г. взискателят Районен съд – Бургас и въз основа на изпълнителен лист от 02.11.2022 г. е поискал образуване на изпълнително дело срещу Е.В.И. в качеството му на наследник по закон на В.В.И..
С обжалваното разпореждане от 27.12.2024 г., ДСИ е отказал да образува изпълнително дело срещу Е.В.И., тъй като е приел, че към молбата за образуване на изпълнителното дело не са представени доказателства за извършен отказ от наследство от наследника по закон от първи ред – В.В.И., поради което и не е налице основание за конституиране като длъжник по изпълнителното дело на Е.В.И., който е наследник по закон от следващ ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако се установи, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис.
В конкретния случай от удостоверение за наследници от 16.12.2024 г., издадено от Столична Община се установява, че наследник по закон от първи ред на длъжника В.В.И. е В.В.И., който съгласно представеното от СРС писмо е направил отказ от наследството на В.В.И., вписан в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при Софийски районен съд под № 483/27.02.2024 г. (така л. 24 от делото).
От представената справка за родствени връзки се установява, че извън наследника по закон от първи ред, единствен наследник по закон на длъжника В.В.И. е неговия брат – Е.В.И. – наследник по закон от трети ред. Доколкото по делото не се установява последният да е направил отказ от наследство, то спрямо него се разпростират субективните предели на издадения в полза на взискателя изпълнителния лист. С оглед на което и при съобразяване на обстоятелството, че съдебният изпълнител е бил надлежно сезиран с искане за образуване на изпълнително дело в съответствие с разпоредбата на чл. 426 ГПК, то не е налице основание за отказ да се образува изпълнително производство срещу Е.В.И..
Предвид изложените съображения, обжалваното разпореждане е неправилно и като 2 такова следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Районен съд – Бургас разпореждане от 27.12.2024 г. на С.С. – държавен съдебен изпълнител при СРС, с което е отказано да бъде образувано изпълнително дело срещу Е.В.И..
ВРЪЩА делото на Държавен съдебен изпълнител при Софийски районен съд за продължаване на следващите се процесуални действия съобразно мотивите на постановеното решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3