Решение № 1544 от 23.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1544 гр. Варна, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110112278 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Д. М. А. срещу **** ООД установителен с правно основание чл.26 ЗЗД вр.с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № OL00022703 от 06.07.2020г., поради противоречие със закона, а именно разпоредбата на чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

Предявен е иск от Д. М. А. срещу **** ООД, осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане **** ООД да заплати на ищеца сумата в размер на 73,11 евро /143 лева/, представляваща заплатена сума на 15.09.2020 г., с която ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.11.2025г. до окончателното заплащане на дължимата сума.

Ищецът твърди, че на 06.07.2020 г. между страните е сключен Договор за кредит № OL00022703. По силата на договора е предоставена на кредитополучателя главница в размер на 400 лева. Съгласно условията по кредита и чл. 12 от договора заемателят дължи „такса за експресно разглеждане“ за отпускане на кредит. Общата заплатена сума от заемателя по процесния Договор за потребителски кредит № OL00022703 от 06.07.2020 г. е в размер на 543 лева. Счита Договор за потребителски кредит № OL00022703 от 06.07.2020 г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, в частност с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Посочва, че в случая кредиторът се задоволява с посочване на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа. Таксата за експресно разглеждане представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита (ГПР), което не е сторено. при съобразяване размера на таксата, ГПР по договора значително би надхвърлил установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на този компонент.

Ищецът излага, че с оглед на нищожността на договора, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, което той вече е направил, а заплатената сума над отпуснатата главница в размер на 143 лева, представлява неоснователно обогатяване за ответника по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради изначалната недействителност на договора, и подлежи на връщане на ищеца.

1

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество **** ООД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявените искове. Потвърждава наличието на облигационно отношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит.

Прави възражение на погасяване на вземането по давност за сумата от 143 лева.

Претендира разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

С отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК ответникът е реливирали възражение за недопустимост на предявения установителен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит при кумулативното му съединяване с иск за връщане на даденото по нищожен договор. Съдът намира възраженията за неоснователни. За ищеца винаги е налице интерес с иск да прогласи нищожността на договор, по който той е страна, за да обвърже със силата на присъдено нещо страните по нищожния договор. Съединяването на такъв иск с иск за връщане на даденото по нищожния договор не е недопустимо, като доводите на ответника, че с иска по чл. 55 ЗЗД инцидентно се проверява действителността, респ. се разглеждат доводите за нищожност на договора, са по принцип верни, но с решението по този иск ответникът няма да бъде обвързан от силата на присъдено нещо по отношение на нищожността на договора с оглед на това, че мотивите не обвързват страните.

Ето защо за всяка от страните по договора съществува правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността му и иск за връщане на даденото.

За уважаване на исковата претенция ищецът следва да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесния договор за кредит.

В тежест на ответникът пък е да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. при условията на пълно и главно доказване да установи, че получените суми са заплатени на валидно правно основание – в случая наличието на валиден Договор за потребителски кредит № OL00022703 от 06.07.2020г.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството в отношенията между страните по делото, че между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за кредит № OL00022703 за сумата от 400 лева, както и че Д. А. е заплатил на **** ООД на 15.09.2020г. сумата от 543 лева.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла н а чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем, по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, 2 свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати потребителят, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва, като потребителят трябва да е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 0,00 %, а годишният лихвен процент е 0,00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Обстоятелството, че таксата за експресно разглеждане не е включена в ГПР по договора е изводимо глава ГПР, в която е посочено, че в ГПР не се включват разходите за допълнителни незадължителни услуги, а и от самото процентно изражение на ГПР – 0. 00%. Ето защо, посочения в договора годишен процент на разходите от 0. 00 % не отговаря на действителния такъв. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. С допълнителното плащане на "такса за експресно разглеждане" се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и таксата.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От изложеното следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В случая е отразено, че ГПР е 0,00 %, от което следва, че в посочения размер не се включва таксата за експресно разглеждане на документи, която следва да бъде включена в ГПР, тъй като представлява сигурен разход за потребителя, който е пряко свързан с договора за кредит. Не се оспорва от ответното дружество, че начислената такса за експресно разглеждане в общ размер от 95,64 лв. не е отчетена като разход по кредита при изчисляването на ГПР, посочен в договора за кредит.

По този начин потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита - нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Доколкото в конкретния случай кредиторът неправилно посочва в договора годишния процент на разходите, който се различава от действителните разходи, то следва да се приеме, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изцяло не е спазено и договорът за кредит е недействителен.

С оглед на недействителността на Договора, съгласно чл. 23 ЗПК, заемателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите 3 разходи по кредита.

За извършеното плащане по договора, е извършено на 15.09.2020г.,което е прието за безспорно между страните, като предвид дължимост по договора на главница от 400 лева, то сумата от 143 лв. е недължимо платена. Следва да се разгледа направеното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност.

Даденото по нищожен договор подлежи на връщане от момента на разместване на благата без основание. В случая ищецът е предал в заем на ответника сумата от 143 лв. на 15.09.2020 г., което е прието за безспорно между страните. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД от този момент започва да тече петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД/в този смисъл т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. /. Тя е изтекла на 15.09.2025 г. исковата молрба е предявена на 21.11.2025г., т. е. след погасяване на вземането по давност. Неоснователно е възражението на ищеца относно узнаването на потребителя за нищожността на договора, тъй като нищожната сделка не може да породи правни последици и за вземането за връщане на дадената престация е ирелевантен момента на узнаването на порока на същата.

Предвид изложеното следва да се отхвърли и иска по чл. 55. ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД за сумата от 143 лв., като погасен по давност.

Разноски: С оглед изхода на спора по иска по чл.26 от ЗЗД и на основание чл. 78, ал.

1 ГПК ответникът дължи на ищеца сторените разноски за държавна такса в размер на 21,73 евро и 240 евро внесено адв.възнаграждение.