Решение № 73 от 29.04.2024, Районен съд - Тутракан
- Съд
- Районен съд - Тутракан
- Дело
- Гражданско дело 581/2023
- Вид
- Решение № 73
- Подписан
- 29.04.2024
- В сила
- 24.05.2024
- Състав
- Георги Манолов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 22, ал. 1, изр. 1, предл. 1 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 73 гр. Тутракан, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20233430100581 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 23, ал. 1, във вр. с чл. 22, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от СК от ищцата В. В. Ж. (упълномощила като проц. представител адв. А. Г. от Адвокатска колегия - гр. Варна - л. 41) з а установяването на правото на индивидуална собственост, придобито по време на брака с ответника изцяло с лично имущество, придобито преди брака, върху
1 . 1 . Дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, както и построените в имота:
1.2. Жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор ***;
1.3. Селскостопанска сграда с идентификатор ***;
1.4. Селскостопанска сграда с идентификатор ***;
1.5. Гараж с идентификатор ***.
1.6. Ищцата твърди, че през 2018 г. оставила на съхранение при своя приятелка – С. В. И., сумата от 5 000 евро, с цел да може да разполага с някакви пари, ако „закъса“ финансово, а ѝ предстояло и да се омъжва.
1.7. На 11.08.2018 г. ищцата и ответникът сключили граждански брак, след което заживели в Кралство Холандия и от време на време се прибирали в България.
1.8. В. В. Ж. и В. В. И. – баща и леля на ищцата, придобили по наследство от 1 техните родители процесния недвижим имот.
1.9. Посредством Нотариален акт № 39, том 4, рег. № 3291, дело № 524 от 2021 г. по описа на нотариус М. К. рег. № 648 на НК имотът бил придобит от ищцата за сумата от 8 300 лв., като родителите ѝ си запазили правото на ползване.
1.10. Ищцата твърди, че продажната цена е платена изцяло със сумата от 5 000 евро, която била предала на своята приятелка през 2018 г. и която представлявала нейно лично имущество, придобито преди сключването на брака.
1.11. С Решение № 22 от 27.01.2023 г. по описа на Районен съд - гр. Тутракан бракът между страните бил прекратен.
2. Ответникът К. Б. Б., чрез процесуалния си представител адв. Ф. М. от АК – гр. Русе (л. 29), е подал отговор на искова молба в срока по чл. 131 от ГПК.
2 . 1 . Ответникът потвърждава сключването и прекратяването на брака с ищцата, както и придобиването на процесния недвижим имот по време на брака им.
2.2. Оспорва твърдението на ищцата, че преди брака им е имала каквато и да е сума, вкл. 5 000 евро, оставена на съхранение при нейна приятелка.
2.3. Ответникът твърди, че след придобиването на имота е извършил множество подобрения в него на голяма стойност, което не би строил, ако същият не е негова собственост.
2.4. Твърди се, че освен нотариалният акт, други документи, удостоверяващи начина на плащането на сумата за придобиване на имота, не са налични.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. Като свидетели по делото са разпитани:
3.1. В. В. Ж. (баща на ищеца) и
3.2. С. В. И..
4. На 11.08.2018 г. страните сключили граждански брак, който факт не се спори по делото.
5. На 31.08.2020 г. е сключен договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № 39, том 4, рег. № 3291, дело № 524 от 2021 г. по описа на Нотариус № 648 - М. К., съгласно който свид. В. Ж. (баща на ищеца) и В. И. (леля на ищеца), продават на ищеца процесните имоти на цена от 8 300 лв. В. Ж. запазва правото на ползване върху имотите, като такова се учредява и на съпругата му М. Ж. (л. 5).
2
6 . Съдът приема за недоказан факта, че продажната цена е заплатена със сума, която е предоставена преди сключването на брака от ищеца на свид. И., поради следните причини:
6.1. Доказателствената тежест за установяването на този факт тежи върху ищеца.
6.2. Бащата на ищеца твърди, че е ходил до през м. август 2021 г. в гр. Русе, където свид. И. му дала сумата от 8 000 лв. - 2 500 евро и 5000 лв. Свид. И. категорично отрича да е получавала пари от ищеца и да е давала парични суми на бащата на ищеца.
6.3. При това положение категорично следва да бъдат кредитирани показанията на свид. И., пред тези на бащата на ищеца.
6.4. На първо място, същият е заинтересован от изхода на делото, с оглед близките си родствени отношения с ищеца. Обратно, свид. И. не само че не е заинтересована от изхода на делото, но тя според твърденията на ищеца и баща ѝ е приятелка от дете с ищеца, което е предпоставка тя да свидетелства в полза на ищеца.
Свид. И. обаче дава показания, които не са в интерес на ищеца.
6.5. На второ място, показанията на бащата на ищеца са изключително непоследователни. Продажната цена на имота е 8 300 лв. Същевременно той твърди, че на сестра му са изплатени 2500 евро (приблизително 5 000 лв.). Наследствения дял на сестра му би следвало да е 1/2 ид. ч., което налага извода, че продажната цена би следвало да е прибл. 10 000 лв. Същевременно обаче бащата на ищеца твърди, че е получил от свид. И. 8 000 лв., разбити на 2 500 евро и 5 000 лв., което е очевидна математическа неточност (двете суми равнят на прибл. 10 000 лв.).
7. С Решение № 22/27.01.2023 г. бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие, което също не се спори между страните (информацията е и служебно известна на съдебния състав, като който е бил докладчик по гр. д. № 15/2023 г.).
От правна страна
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I. По допустимостта
8. Съдът намира, че исковете са процесуално допустими, което налага разглеждането им по същество.
3
II. По основателността - общи положения
9. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 5/2013 г., ОСГТК в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от СК (чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от СК, отм.).
10. Съдът приема, че тази трансформацията на лични средства следва да бъде доказана по категоричен начин, като от ангажираните доказателства се установи:
10.1. наличието на лични средства, с които ищеца Ж. да е разполагала пред сключването на брака;
10.2. използването именно на тези лични средства за придобиването на имуществото.
11. И двата факта остават недоказани.
12. В частност бе опровергана по категоричен начин хипотезата на ищеца за предоставянето на лични средства преди брака на свид. И., които средства след това са върнати на ищеца преди сключването на сделката.
13. За пълна яснота следва да бъде посочено, че този извод ще се наложи и при изключването на показанията на свид. И. и кредитирането на показанията на бащата на ищеца. При това положение ще се наложи извода, че свид. И. е дала средствата на бащата на ищеца, но няма да може да се установи, че тези средства са предоставени преди това от ищеца на свид. И. (бащата на ищеца преразказва в тази част на показанията си казаното от ищеца).
14. Последното налага извода, че процесните имоти на осн. чл. 21, ал. 1 от СК са придобити в режим на съпружеска имуществена общност, която след прекратяването на брака се е трансформирала в обикновена съсобственост.
15. Следователно имотите не са придобити в индивидуална собственост на претендираното основание, което налага отхвърлянето на исковете.
Разноски
16. На осн чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
4
17. Направено е възражение от ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца. Съдът констатира, че заплатеното възнаграждение от по 1 130 лв. (при мат. интерес 8 300 лв.) отговаря на минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
18. При това положение на ответника следва да бъде присъдени разноски в размер на 1 180 лв.