Определение № 442 от 11.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. София, 11.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500050 по описа за 2026 година и като взе предвид следното:

Производството е по чл. 130 вр. чл. 274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от майка им А. П. Д. като законен представител срещу определение № 16248 / 29.08.2025 г. на Софийски градски съд I ГО, 5 състав по гр. д. № 11014/2024 г., с което е върната тяхната искова молба срещу Софийски районен съд на основание чл. 130 ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество, е основателна.

За да приеме недопустимост на иска спрямо СРС, в обжалвания акт съдът е посочил, че отговорността на държавата по чл. 7 от Конституцията на Република България е уредена в ЗОДОВ, който предвижда изчерпателни хипотези за търсене на обезщетение за вреди от незаконосъобразни съдебни актове по чл. 2 и чл. 2в. След като няма твърдения, попадащи в приложното поле на чл. 2 ЗОДОВ, поради което иск за вреди от нарушения на националното право при постановяване на съдебни актове е недопустим, а в настоящото производство не може да се извършва ревизия на охранителните актове на Софийския районен съд, въз основа на които са сключени граждански сделки. Твърденията за нарушение на чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС обуславят квалификация на исковете по чл. 2в ЗОДОВ, но и при тази квалификация същите са недопустими, тъй като отговорността на държавата за вреди от съдебен акт възниква само в изключителни случаи, при очевидно нарушение на правото на ЕС от юрисдикция, действаща като последна инстанция, а СРС не е последна инстанция.

Основателни са оплакванията в частната жалба, че при положително произнасяне по искането на страната в охранителното производство, какъвто е настоящият случай, актът на СРС е окончателен. Ето защо, неприложима е практиката на ВКС, цитирана в обжалваното определение.

От друга страна, отговорността за вреди на държавата от решения на съдилища последна инстанция не води до нарушаване на силата на пресъдено нещо, а само цели да ангажира отговорността на държавата за такива решения с цел поправяне на вредите, причинени от тях, без да се ревизира решението, което ги и причинило. Ето защо, искът не е недопустим на това основание.

Следва да се съобрази, че отговорността за нарушаване на правото на ЕС съобразно 1 практиката на СЕС предпоставя достатъчно съществено нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, вреди и причинна връзка между нарушението и претърпяната вреда/и, а спорът следва да попада в приложното поле на правото на ЕС. За достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, осъществено от правораздавателен орган, при всички случаи се приема, когато окончателното съдебно решение е постановено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област, даваща очевиден отговор на съответен въпрос.

В исковата молба е посочено, че описаните актове на СРС нарушават чл. 17 от ХОПЕС, като същият е цитиран: „Всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес“

Липсват твърдения обаче с коя практика на Съда на ЕС в съответната област, даваща очевиден отговор на съответен въпрос, българският съд не се е съобразил, както и попада ли спорът в приложното поле на правото на ЕС.

Както правилно е отбелязал СГС, исковата молба е нередовна и на още едно основание. Претенцията към съда е да осъди ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди, неуточнени по размер, представляващи разликата между получената продажна цена от 1 275 000 евро и неуточнена действителна стойност на продадените идеални части от акции по договорите за покупко-продажба от 25.09.2019 г., сключени от тяхно име от назначения от съда особен представител адвокат З. Ц. Л. и купувач Г. Б. Н..

Твърдението в исковата молба е, че действителна стойност на продадените идеални части от акции е по-голяма от тази, за която СРС е дал разрешение, но не е посочена тази действителна стойност, откъдето и не е ясно дали е настъпила вреда.

На ищците следва да бъде указано да конкретизират описаните по-горе обстоятелства. Определението е постановено преждевременно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на Софийски градски съд за даване на указания на ищците.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 16248 / 29.08.2025 г. на Софийски градски съд I ГО, 5 състав по гр. д. № 11014/2024 г. за връщане на исковата молба на основание чл. 130 ГПК.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2