Определение № 658 от 06.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 658 гр. Благоевград, 05.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20231200500656 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл. 396, във вр. с чл. 278 от ГПК.

Частна жалба с вх. № 5009/21.06.2023 г. е подадена от „фирма“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от управителя Ч.Е., чрез адв. Л. Д., с адрес на кантора: /адрес/, против Определение №483/25.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. №498/2023 г. по описа на РС-Разлог.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност на Определение №483/25.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. №498/2023 г. по описа на РСРазлог. Жалбоподателят сочи, че бъдещите искови претенции са вероятно основателни, изразява готовност за внасяне на парична гаранция, както и излага подробни съображения за невъзможността и безпредметността да иска спиране изпълнението на Заповед № 63 от 15.05.2023г., издадена от кмета на Община Я, тъй като същата вече е изпълнена.

Настоящият състав, намира следното:

Частната жалба е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл.

396, ал. 1 от ГПК. Същата е подадена от молителя в обезпечителното производство, срещу съдебен акт, чието обжалване е изрично посочено в закона - чл. 396, ал. 1 ГПК. С оглед на това съставът на въззивния съд приема подадената частна жалба за процесуално допустима за разглеждане.

1

Съдът намира, че обжалваното определение е правилно.

Производството пред РС Разлог е инициирано въз основа на молба по чл.390 ГПК, подадена от „фирма“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. Я, ул. ****, с управител Ч.Е., чрез адвокат Л. Д.. В молбата се сочи, че между „фирма“ ЕООД и Община Я е сключен Договор за наем с изх.

№ 0800-69 от 01.02.2023 г., по силата на който общината е отдала под наем на дружеството недвижим имот за срок от пет години. Твърди се, че чл. 12, ал. 3 от договора е недействителен, тъй като същият предвижда, че всяка от страните може да прекрати договорното правоотношение с едномесечно предизвести, каквато клауза според молителя е в противоречие с разпоредбите на ЗОбС и Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. На следващо място се сочи, че посредством Заповед № 63 от 15.05.2023 г., издадена кмета на Община Я, на основание чл. 65 от ЗОбС, отдаденият под наем недвижим имот е иззет от наемателя по административен ред. Според молителя същият не е владял или държал недвижимата вещ без правно основание, поради което не би следвало по административен ред да се отнема същата. Молителят сочи, че посочената заповед ще бъде оспорена по административен ред, но заявява, че тъй като същата е приведена в изпълнение, то за него е налице и правен интерес да предяви иск по чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 228, във вр. чл. 230 от ЗЗД за осъждане на Община Я да предаде и предостави за ползване на „фирма“ ЕООД наетия имот.

Поради горното, с молбата се иска да бъде допуснато обезпечение на бъдещи обективно съединени непарични искове, които „фирма“ ЕООД възнамерява да предяви срещу Община Я, а именно: иск с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 26 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на чл.

12. ал. 3 от сключения на 01.02.2023 г. Договор за наем на ресторант, находящ се в ПИ с пл. № 1816. включен в УПИ VI. кв. 67 по плана на гр. Я, като противоречаща на закона и поради липса на съгласие и иск с правно основание чл. 79. ал. 1 ЗЗД. във вр. с чл. 288 ЗЗД и чл. 230. ал. 1 от ЗЗД за осъждане на Община Я да предаде и предостави за ползване на „фирма" ЕООД ресторант, находящ се в ПИ с пл. № 1816. включен в УПИ VI. кв. 67 по плана на гр. Я, нает от молителя съгласно условията на Договор за наем с изх.№ 0800-69 от 01.02.2023 г., чрез следната обезпечителна мярка, а именно:

„Община Я, с адрес гр. Я, ул. ***, Булстат 000025039, представлявана от 2 кмета Б.М.О., да възстанови положението, съществувало преди извършеното на 15.05.2023г. по реда на чл. 65 от ЗОбС изземване на ресторант, включващ търговска зала, кухня, санитарни възли и складове с обща площ от 418 кв.м., заемащ част от партерния етаж на триетажна търговско-административна сграда, находяща се в ПИ с пл. № 1816, включен в УПИ VI, кв. 67 по плана на гр. Я, като предаде и предостави същия за ползване на „фирма” ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. Я, 2790, ул. ,,,, № 10, представлявано от управителя Ч.Б.Е., при условията па сключения Договор за наем с изх.№ 0800-69 от 01.02.2023 г. “.

Сезираният съд е отхвърлил искането и е приел, че не може да се обоснове извод за вероятна основателност на бъдещите искови претенции, тъй като не са представени доказателства, от които да е видно, че Заповед № 63 от 15.05.2023 г. действително е приведена в изпълнение и че недвижимата вещ вече е иззета по административен ред. Приел е, че на основание чл. 65, ал. 4 от ЗОбС обжалването на административния акт по реда на АПК не спира неговото действие, освен ако съдът не разпореди друго и че едновременно с оспорването на заповедта пред компетентния административен съд жалбоподателят може да поиска спиране на нейното предварително изпълнение и ако това бъде допуснато да иска от административния орган възстановяване на фактическото положение такова, каквото е съществувало преди изпълнението й /в случай че е била изпълнена/.

Настоящият съдебен състав намира, че така формулираната обезпечителна мярка от молителя в производството по чл.390 ГПК е неподходяща.

При произнасяне по постъпило искане за обезпечение по реда на чл.389, респ. чл.390 ГПК, съдът следва да прецени дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда /т.е, ще бъде ли възможно предявилото иска лице да реализира правата си по постановеното в исковото производство съдебно решение, ако не бъде допуснато исканото обезпечение на иска/, както и дали исканата обезпечителна мярка е подходяща. В този смисъл практиката на ВКС е трайна и непротиворечива /постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №110/14.06.2013г. по гр.д.

№93/2012г. на Четвърто ГО на ВКС; постановеното по реда на чл.275, ал.3 ГПК определение №229/22.03.2012г. по ч.гр.д.№5/2012г. на Четвърто ГО на 3

ВКС; постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение №516/30.07.2013г. по ч.гр.д.№3999/2013г. на Четвърто ГО на ВКС/. За да бъде допуснато обезпечението, поисканата обезпечителна мярка следва да бъде подходяща по естеството си с оглед заявеното за защита право, недопустимо е да засяга неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица /в който смисъл е разрешението, дадено в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение №516/30.07.2013г. по ч.гр.д.№3999/2013г. на Четвърто ГО на ВКС/, нито правните последици от налагането й да съвпадат с правните последици на решението, което ще бъде постановено по съществото на спора.

В случая исканото обезпечение, чрез следната обезпечителна мярка:

„Община Я, с адрес гр. Я, ул. ***, Булстат 000025039, представлявана от кмета Б.М.О., да възстанови положението, съществувало преди извършеното на 15.05.2023г. по реда на чл. 65 от ЗОбС изземване на ресторант, включващ търговска зала, кухня, санитарни възли и складове с обща площ от 418 кв.м., заемащ част от партерния етаж на триетажна търговско-административна сграда, находяща се в ПИ с пл. № 1816, включен в УПИ VI, кв. 67 по плана на гр. Я, като предаде и предостави същия за ползване па „фирма” ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. Я, 2790, ул. ,,,, № 10, представлявано от управителя Ч.Б.Е., при условията па сключения Договор за наем с изх.№ 0800-69 от 01.02.2023 г. “ съвпада с правните последици на решението по бъдещия иск по чл. 79. ал. 1 ЗЗД. във вр. с чл. 288 ЗЗД и чл. 230. ал. 1 от ЗЗД за осъждане на Община Я да предаде и предостави за ползване на „фирма" ЕООД ресторант, находящ се в ПИ с пл.

№ 1816. включен в УПИ VI. кв. 67 по плана на гр. Я, нает от молителя съгласно условията на Договор за наем с изх.№ 0800-69 от 01.02.2023г., поради което и поисканата обезпечителна мярка не е подходяща.

Предвид изложеното частната жалба против

Определение

№483/25.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. №498/2023 г. по описа на РСРазлог, следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 5009/21.06.2023г., подадена от „фирма“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от управителя Ч.Е., чрез адв. Л. Д., с адрес на кантора:

/адрес/, против Определение №483/25.05.2023 г., постановено по ч.гр.д.

№498/2023 г. по описа на РС-Разлог.

Определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5