Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1357 от 25.04.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 13387/2022
Вид
Решение № 1357
Подписан
25.04.2023
В сила
26.01.2024
Състав
Димитър Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2, ал.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 1357 гр. Варна, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20223110113387 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от "****" ООД гр.Варна, ул.**** № 33, ЕИК **** представлявано от **** чрез пълномощник юрисконсулт Велина Якимова, против В. К. Д. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение на В. К. Д. ЕГН **********, че в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи на „****” ООД сума в общ размер на 984,74лв. (деветстотин осемдесет и четири лева и 74ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 21.01.2020г. до 20.06.2022г. на адрес гр.Варна, ул.**** бл.И, вх.А, ап.19; сума в общ размер на 189,83лв. (сто осемдесет и девет лева и 83ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 21.03.2020г. до 01.07.2022г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-06.07.2022г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 07.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 8764/2022г. по описа на ВРС.

Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №4222 от 07.07.2022г., а именно:

1 заплатена държавна такса в размер на от 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.

Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:

Твърди се, че „****“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на В. К.

Д. ЕГН ********** за имот на адрес гр.Варна, ул.**** бл.11, вх.А, ап.19, който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес.

Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер ****, чийто титуляр с ответникът.Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „****" ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

Твърди се, че на 06.07.2022г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Д., въз основа на което било образувано ЧГД № 8764/2022г. по описа на ВРС, ГК-49 състав.На 07.07.2022г. съдът издал заповед №4222 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Д. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 984,74лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 21.01.2020г. до 20.06.2022г.; сумата от 189,83лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 21.03.2020г. до 01.07.2022г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-06.07.2022г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена поделото държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

Твърди се, че на 29.08.2022г. ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414, ал.1 ГПК, а на 07.09.2022г. заявителят е уведомен, че на основание чл.415, ал.1 ГПК предвид подаденото възражение от Д. може да предяви иск за установяване на вземането си.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен процесуален 2 представител е депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Не се оспорва облигационната връзка между страните. Оспорва се реалното потребление на претендираните ВиК услуги, както и правото на ищеца на служебно начисляване на претендираните суми. Оспорва реалната доставка и ползване на ВиК услуги през сочения период, както и коректното им отчитане от СТИ. Оспорва се реалното отчитане на СТИ от представител на ищеца, както и служебното начисляване и предпоставките за него. Оспорва се техническата годност на СТИ. Оспорва коректното изчисляване и на претендираното обезщетение за забава.

В проведено открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа исковите претенции.

В проведено открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител поддържа отговора и направените възражения.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени доказателства: Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализацияВарна" ООД, ведно с извадка от решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви, извадка от Решение № Ц-37 от 23.12.2019г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, Извадка от Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, Справка за недобора на частен абонат № **** до 01.07.2022г., 60 броя разписки и фактури за извършени плащания към ВиК, справка от Агенция вписвания, по партидата на ответника, справка и уведомително писмо от 21.01.2020 г. заедно с известия за доставка, талон за пломбиране на водомери от 28.02.2020 г.

По делото са представени Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „****" ООД. Видно от приобщените към доказателствения материал обяви, Общите условия за предоставянето на ВиК услуги на потребителите от В и К оператор „****" ООД са публикувани в два ежедневника. Представени са Справка за недобора на частен абонат № **** - В. К. Д. до 01.07.2022г.

3

Доколкото в отговора на исковата молба ответникът В. К. Д. не оспорва, а изрично потвърждава, че е собственик на процесния водоснабден имот, както и че е титуляр на партида с клиентски № ****, съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.

По делото е приобщено уведомление от ищцовото дружество до ответника от 21.01.2020г., че е изтекла валидността на метрологична проверка на монтираното в имота СТИ-водомер. Изрично е отбелязано, че последното установено от инкасатор показание на СТИ е за 415 куб.м. от 17.09.2019г. От приложената обратна разписка от Български пощи се установява, че уведомлението до ответника е непотърсено.

От приложен талон за пломбиране на водомери №**** от 28.02.2020г. се установява, че е подменено СТИ-водомер с фабр.№29113 с последно показание от 670 куб.м., като е монтиран и пломбиран нов водомер с фабр.

№4562 и показания от 0 куб.м. Към момента на подмяната, старият водомер е с ненарушена пломба. Подмяната на водомерите и констатираните показания на стария водомер е извършено с участието лично на ответника, който е положил подпис в талона, без да е вписал някакви забележки.

От приложен по делото протокол от 19.04.2022г., изготвен от служители на ищцовото дружество се установява, че ответникът не осигурява достъп до водоснабдения имот повече от една година от последното отчитане.

Протоколът е подписан единствено от служители на ВиК-Варна.

По делото са приобщени електронен карнетен лист на абонат №**** за отчетен период 23.11.2018г. до 20.09.2022г. Установява дсе, че в периода 22.05.2019г. до 19.03.2020г. водомерът не е отчитан, като са налице служебно начислявани количества услуги, съответстващи на домакинство, обитавано от един човек. В карнетния лист е отразено, че на 19.03.2020г. е изготвен протокол, в който са отразени показанията на водомера – 670 куб.м., както и че той е подменен с нов водомер.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебносчетоводна експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява след проверка в счетоводните документи, находящи се в ищеца, че общият размер на месечните задължения за заплащане на ВиК услуги по партида с аб. №****за периода от 21.01.2020г. до 01.07.2022 г., след извършените от ответника частични плащанияза 4 процесния абонатен номер е в размер на 793,45 лв., а лихвата за забава върху всяко едно от месечните задължения за периода до 01.07.2022г. е в размер на 171,48 лв.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

В настоящото производството ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че ответникът е потребител на ВиК услугите, предоставени от ищеца за съответния процесен имот, както и че реално е потребено твърдяното количество, което следва да се заплати, респ. размера на задължението. Ответникът, от своя страна следва да докаже фактите, на които основава своите правоизключващи възражения.

С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. В тежест на ответника е да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

Съгласно пар.1,т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на ищцовото дружество.

Съдът намира, че ответника притежава качеството „потребител на ВиК услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "****" ООД.

Видно от приетите по делото писмени доказателства и изричното изявление на ответника, той се явява ползвател на процесното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр.Варна, жк.**** бл.404, вх.7, ап.36, поради което притежава качеството „потребител на ВиК услуги” досежно процесния обект на потребление по партида с абонатен номер съответно аб. №**** и аб.

5

№**** за процесния период. Видно от справката от НБД Население в имота са регистринани шест лица.

Видно от приобщения към доказателствения материал електронен карнетен лист, касаещи процесния период, за част от периода са извършени реални отчети, а за друга част е извършено служебно начисляване на консумация на Вик услуги.

От приложените от ответника писмени доказателства се установява, че той е правил плащания към ищцовото дружество през процесния период. Съдът приема, че с факта на извършените плащания през процесния период и при съзнанието, че заплаща съответното настояща консумация, самият ответник признава задължения към ищцовото дружество за периода 28.02.2020г. до 20.06.2022г. и съответно ползването на ВиК-услуги. С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител на жилище. В същото време ответникът оспорва реалното потребление на претендираните ВиК услуги през периода от 21.01.2019.02.2020г., за което е издадена фактура **** от 20.02.20г. с главница в размер на 64.25 лв., както и за отчетен период 19.02.20-28.02.2020г., за което е издадена фактура №1152410474 от 19.03.20г. с главница 729.20 лв.