Решение № 1842 от 17.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1842 гр. Пловдив, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330111913 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от А. А. Д., ЕГН **********, от гр. *******, ул. ******** № ***, чрез адв. Р. срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. за прогласяване нищожността на договор за кредит от 04.05.2021 г. поради противоречие с императивните изисквания на ЗПК и добрите нрави, евентуално прогласяване нищожност на клауза на чл. 8 от договор за кредит от 04.05.2021 г. за неустойка, както и осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2080,80 лв. недължимо платена по нищожен договор за кредит; ведно със законна лихва от 08.07.2024 г. до окончателното плащане; евентуално връщане на сумата от 1673,01 лв. платена за неустойка по договора за кредит, ведно със законна лихва от 08.07.2024 г. до окончателното плащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 08.07.2024 г. за сума от 1500 лв. ЛП е 40,05 %, а ГПР-47,77 %.

Същият е нищожен поради нарушение на добрите нрави, противоречи на ЗПК. Съдържа се задължение за предоставяне на обезпечение с определени 1 изисквания и клауза по чл. 8 от договора, за неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 1673,01 лв. Предвидената неустойка излиза извън допустимите функции. Същата представлява допълнително възнаграждение.

В периода 04.05.2021-25.03.2022 г. е внесена по договора сума от 3580,80 лв., с която са погасени задълженията по него. Дължи се връщане само на заемната сума от 1500 лв. Платеното от 2080,80 лв. над нея е дадено без основание.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва исковете. Твърди наличие и на други производства между страните със сходен предмет.

Притендира съединяване на исковете. Признава, че неустойката не е включена в ГПР.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за кредит ****** от 04.05.2021 г. е видно, че на същата дата между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответинка на ищеца на сума от 1500 лв. за срок от 10 м. платим на вноски при ГЛП -40,05%, ГПР-47,77 %. В чл. 6 от договора се предвижда предоставяне на обезпечение при определени от кредитора условия и срок. В чл. 8 е посочено заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в размер от 1673,01 лв.

От представената справка от 25.03.2022 г. изготвена от ответното дружество е видно, че по договора са извършени плащания на суми, чийто общ размер е 3530 лв. Същите са погасили задължения за главница, лихва и неустойка от 1673,01 лв. както и 50,80 лв. за такси.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Няма спор между страните, а и от събраните писмени доказателства и становището на ответника се установява, че е възникнало твърдяното правоотношение с заявените клаузи.

Ищеца е физическо лице, а ответникът - небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, която отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на 2 специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47,77 %, а възнаградителната лихва40,05%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Следва да се има предвид, че погасителния план е оформен с включено възнаграждение за неустойка, дължимо на вноски, което сочи, че още към момента на сключване на договор е било известно това оскъпяване, но няма данни този разход де е включен в ГПР. Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази 3 норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните. Ето защо предявеният главен иск по чл. 26 от ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи.

Доколкото другият иск за нищожност на клаузата на неустойка е предявен в условията на евентуалност, само при отхвърляне на главния иск, при несбъдване на това процесуално условие, по него не се дължи произнасяне от съда.

По отношение иска по чл. 55 от ЗЗД, следва да се има предвид, че недействителността на договора на основание чл. 22 от ЗПК поражда по аргумент на чл. 23 от ЗПК задължение за кредитополучателя да върне само усвоената заемна сума без да дължи други акцесорни вземания. Предвид това платената сума над главницата от 1500 лв. се явява дадена без основание и подлежи на връщане от кредитора. По делото се установява, че е заплатена сума от 3580,80 лв., което сочи недължимост на плащане в размер от 2080,80 лв. Тъй като не се твърди и не се установява тази сума да е възстановена на ищеца предявения от него главен иск по чл. 55 , ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи.

Предвид уважаването на същия съдът не дължи произнасяне по евентуалносъединения с него такъв за заплащане на сума недължимо платена по клауза за неустойка.

Забавата за връщане на неоснователно получената сума е предпоставка за уважаване на иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от завеждане на делото- 08.07.2024 г. до окончателното плащане.

4

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-228,13 лв. за уважените два иска.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Р. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действал а към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв. общо за защита в производството поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен сключеният между А. А. Д., ЕГН **********, от гр. *******, ул. ******** № ***, чрез адв. Р. срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. договор за кредит от 04.05.2021 г. на основание чл. 22 от ЗПК поради противоречие с императивните изисквания на ЗПК.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. да заплати на А. А. Д., ЕГН **********, от гр. ********, ул. ******* № *** сумата от 2080,80 лв. (две хиляди и осемдесет лева и 80 ст.) недължимо платена по недействителен договор за кредит от 04.05.2021 г., ведно със законна лихва от 08.07.2024 г. до окончателното плащане и сумата от 228,13 лв.(двеста двадесет и осем лева и 13 ст.) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. да заплати на адвокат Р. Н. Р. с личен № 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/П/___________ 6