Решение № 949 от 22.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20221110210156 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от „*“ ЕООД, ЕИК: * против НП № СФИ22-РД29-29/24.06.2022г. на зам.кмет на Столична община, с което за нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/, на основание чл.36. ал.1 от с.подз. НА, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00лв.

Жалбоподателят моли да бъде отменено издаденото НП като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че НП е издадено от некомпетентен орган, както и че в хода на административната фаза на производството са допуснати нарушения на изискванията на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – в АУАН и НП да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Сочи се още и че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка.

Въззиваемата страна – СО, чрез депозирано писмено становище, поддържа обжалваното постановление и изразява становище за неоснователност на жалбата.

Софийска районна прокуратура не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 26.04.2022г., служители на дирекция „Икономика и търговска дейност“ към Столична община извършили проверка в търговски обект – магазин № 2, находящ се в гр.

София, ул. „Пиротска“ № 134, стопанисван от „*“ ЕООД, ЕИК: *. В хода на проверката било установено, че в търговския обект се предлагало мъжко, дамско и детско бельо, без търговецът да е заявил работно време на търговския обект в районната администрация по местонахождението му. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол № 1076/26.04.2022г. В него се съдържала и покана до управителя на дружеството да се яви на 28.04.2022г. в Столична община, дирекция „Икономика и търговска дейност“, за съставяне на АУАН. На 28.04.2022г. св.Н. А. - гл. експерт в дирекция „Икономика и търговска дейност“ на Столична община, в присъствие на двама свидетели и 1 в отсъствие на представител на нарушителя, съставила АУАН№ 76/28.04.2022г. срещу дружеството-жалбоподател, в който вписала констатациите и посочила нарушената разпоредба - чл.4, ал.1 от НРУИТДТСО. Актът бил връчен на представител на дружествотожалбоподател на 05.05.2022г., който го подписал без възражения. Въз основа на АУАН и доказателствата по преписката, адм.наказващият орган издал обжалваното НП.

Гореизложеното се потвърждава от показанията на св.А., които съдът кредитира като ясни, убедителни и съответстващи на приложените и приети от съда на осн.чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН писмени доказателства. Свидетелят А. установява, че при проверката е била извършена в присъствието на служител на „*“ ЕООД, ЕИК: * което извършвало търговска дейност в проверявания обект без подадено заявление за работно време. Сочи, че представител на дружеството не се явил за съставяне н АУАН и поради това актът бил съставен в отсъствието на нарушителя.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от санкционираното лице в предвидения от закона срок - НП е връчено на 14.07.2022г., а жалбата е подадена на 26.07.2022г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В административната фаза на производството не са допуснати нарушения на съществени процесуални правила - актът и НП са издадени от компетентен орган в рамките и кръга на правомощията им. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити. В АУАН са посочени датата и мястото на извършване на нарушението – на 26.04.2022г. в проверявания търговски обект – магазин № 2, находящ се в гр. София, ул. „Пиротска“ № 134, поради което оплакването на жалбоподателя в обратен смисъл е неоснователно. При издаването на АУАН и НП са спазени сроковете за образуване и приключване на адм.наказателното производство в предварителната фаза.

АУАН е съставен от оправомощено лице - съгласно чл.34, ал.2 от НРУИТДТСО по спазване разпоредбите на наредбата се извършват от служители на общинската администрация, упълномощени със заповед от лицата по ал.1 - кмета на СО и кметовете на райони - в рамките на територията на съответния район. Видно от представените по делото Заповед № СОА20-РД09-2264/06.08.2020г. на кмета на СО актосъставителят – св.А. е оправомощено лице по смисъла на цитираната подзаконова разпоредба. Проверката е извършена в присъствие на двама свидетели. Актосъставителят е спазил срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен в отсъствие на представител на нарушителя при спазване на правилото на чл.40, ал.2 от ЗАНН и е бил връчен срещу подпис на нарушителя, като в 6месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. То е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.34, ал.1 от Наредбата, според който контролът по спазване на наредбата се осъществява от кмета на СО и кметовете на райони в рамките на територията на съответния район. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1, б.„а“ от ЗАНН, кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение, могат за налагат административни наказания, предвидени в същите, а според ал.2 на тази разпоредба ръководителите по буква "а" могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. Такава възможност е предвидена в чл.22, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА, съгласно които за нарушаване разпореди на общинските наредби, в същите могат да се предвиждат глоби, респ. имуществени санкции, като наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата. Ето защо съдът прие, че зам.кмета на СО е надлежно упълномощен от кмета на СО със заповед № РД-09-2027/29.11.2011г. да издава НП, като са спазени цитираните нормативни разпоредби. Поради това възражението на жалбоподателя за липса на компетентност на наказващия орган според настоящия съдебен състав е неоснователно.

Материалният закон е приложен правилно.

2

Разпоредбата на чл.4, ал.1 от НРУИТДТСО предвижда, че при упражняване на търговска дейност в стационарен обект физическите и юридически лица заявяват работното време на обекта в районната администрация по местонахождението му, а съгласно ал.2 заявлението за работно време на обекта (по образец) в 2 екземпляра се подава до кмета на района със започване дейността на обекта. По смисъла на пар.3, т.3 от НРУИТДТСО търговец е лице по смисъла на пар.13, т.2 от Закон за защита на потребителите. Съгласно това определение, търговец е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. В случая е безспорно, че дружеството-жалбоподател има качеството търговец по смисъла на цитираната дефинитивна разпоредба, доколкото е предлагал за продажба стоки - мъжко, дамско и детско бельо. На следващо място, жалбоподателят е извършвал тази търговска дейност в стационарен обект, находящ се на територията на Столична община - магазин № 2, находящ се в гр. София, ул. „Пиротска“ № 134. Поради това за дружеството-жалбоподател е възникнало задължение по чл.4, ал.1 от НРУИТДТСО да подаде заявление за работното време на обекта в районната администрация по местонахождението му. Между страните не е спорно, а се установява и от доказателствата по делото – показанията на св.А., констативния протокол, приложения фискален бон, че жалбоподателят към датата на извършената проверка - 26.04.2022г. е осъществявал търговска дейност в посочения търговски обект, без подадено заявление за работното време на обекта в районната администрация по местонахождението му. С това поведение дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на административно нарушение по чл.4, ал.1 от НРУИТДТСО. Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което е безпредметно обсъждането на субективната страна на нарушението.

Санкционната разпоредба на чл.36. ал.1 от НРУИТДТСО предвижда, че за нарушения на разпоредбата на чл.4 от същия нормативен акт на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 300 до 2 000 лв. Съдът счита, че наказващият орган правилно е определил приложимата санкционна норма, а доколкото е наложено имуществена санкция в установения минимум от 300.00лв., съдът не разполага с правомощия по отношение на размера на административното наказание.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая не е налице маловажен случай на административно нарушение. Неговата обществена опасност по нищо не се отличава от типичния случай на нарушение на чл.4, ал.1 от НРУИТДТСО. Не са налице смекчаващи обстоятелства, които да обосновават извод, че процесното неизпълнение на задължение към община представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път от санкционираното търговско дружество не води до извод в обратен смисъл, а представлява основание за опреД.ето на административното наказание в минимално предвидения размер, което наказващият орган в случая е сторил. Поради формалния характер на нарушението липсата на вредни последици също не представлява основание за приложимост на чл.28 от ЗАНН.

Предвид всичко гореизложено съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила.

Страните по делото не са направили искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СФИ22-РД29-29/24.06.2022г. на зам.кмет на Столична община, с което за нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/, на основание чл.36. ал.1 от с.подз. НА, на „*“ ЕООД, ЕИК: * е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 (триста) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от уведомяване на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4