Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1898 от 15.04.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 1345/2025
Вид
Определение № 1898
Подписан
15.04.2025
В сила
15.04.2025
Състав
Борис Илиев, Яна Вълдобрева, Ерик Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.2 изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1898 гр. София, 15.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Борис Илиев Частно касационно гражданско дело № 20258003101345 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. А. Д. срещу определение на Върховен касационен съд, III-то гражданско отделение, № 1140 от 11.03.2025 г. по гр.д.№ 4208/ 2023 г., с което е върната подадената от С. Д. частна жалба вх.№ 3821/ 28.02.2025 г. и уточнение към същата вх.№ 3998/ 05.03.2025 г. срещу постановеното от същия съд по същото дело по реда на чл.247 ГПК определение № 904/ 25.02.2025 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в определението по чл.288 ГПК, постановено от същия съд по същото дело, под № 2067/ 25.04.2024 г.

Жалбоподателката поддържа, че съдът неправилно интерпретирал изложените факти, не взел предвид представените доказателства и оставил неяснота относно това по повод коя точно очевидната фактическа грешка е молбата й с правно основание чл.247 ГПК. В предишните съдебни актове по делото съдът погрешно твърдял, че с обезпечителната заповед от 20.01.2016 г. било „спряно“ и.д.№ 55/ 2015 г. на ЧСИ Е. Д.. Тази обезпечителна заповед била приложена по и.д.№ 85/ 2016 г. на ЧСИ Е. Д. и не можела да има действие по друго изпълнително дело. Самата обезпечителна заповед била издадена в нарушение на закона, поради което определението, с което било постановено издаването й, било нищожен съдебен акт. Нищожна била и самата обезпечителна заповед и тя не можела да породи правни последици. Затова моли обжалваното определение да бъде отменено.

Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, другият състав на ВКС по гр.д.№ 4208/ 2023 г. приел, че решението или определението за поправка на очевидна фактическа грешка, може 1 да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване актът, обект на поправка, съгласно чл.247 ал.4 ГПК. Определението, по отношение на което е проведено производството по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, е такова за допускане на касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК. То не попада в обхвата на визираните в чл.274 ал.1 ГПК определения, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона.

Поради това и определението, с което съдът се произнася относно евентуално допуснати очевидни фактически грешки в определения по чл.288 ГПК, също не подлежи на обжалване.

Затова подадената срещу него частната жалба е недопустима и подлежаща на връщане.

Постановеният по тези съображения акт е законосъобразен. Не всички съдебни актове по граждански дела подлежат на обжалване, процесуалният закон ограничава достъпа до инстанционен контрол по съображения, преследващи легитимна цел и при условията на пропорционалност между поставените цели и използваните средства. Това е в компетентност на законодателя, който с разпоредбата на чл.247 ал.4 ГПК изключва от инстанционен контрол актовете, постановени в производство за поправка на очевидна фактическа грешка на предхождащи ги актове, които не са подлежали на обжалване. В конкретния случай частната жалбоподателка е искала поправка на очевидна фактическа грешка в определение на Върховен касационен съд, III-то гражданско отделение, № 2067/ 25.04.2024 г. по гр.д.№ 4208/ 2023 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд по гр.д.№ 486/ 2022 г. Определението от 25.04.2024 г. не подлежи на обжалване - този въпрос е окончателно разрешен по задължителен за всички съдилища начин с определение на Върховен касационен съд, III-то гражданско отделение, № 5554 от 02.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 3605/ 2024 г., с което е потвърдено определение за връщане на подадената от С. Д. частна жалба срещу определението от 25.04.2024 г. А след като това определение е окончателно, на основание чл.247 ал.4 ГПК окончателно е и определението, постановено по повод искането за отстраняване на очевидна фактическа грешка в него. Същото е прието в обжалвания в настоящето производство акт, поради което той следва да бъде потвърден.

Доводите на жалбоподателката нямат никакво отношение към законосъобразността на този акт. В производството по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК другият състав на ВКС проверява единствено правилността на процесуалното решение на предходния състав на ВКС по допустимостта на частната жалба. Никакви други актове в производството този състав на ВКС не може да контролира, той също така няма правомощия да разглежда доводи по съществото на спора.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, III-то гражданско отделение, № 1140 от 11.03.2025 г. по гр.д.№ 4208/ 2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3