Решение № 136 от 24.02.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Добрич, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20243230100248 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 247 от ГПК.

Подадена е молба вх.№ 24130/16.12.2024г. от С. С. В. с ЕГН **********, с която се настоява съдът да допълни Решение№ 979/27.11.2024г. постановено по гр.д№ 248/2024г-. по описа на РС Добрич в частта на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, като присъди законната лихва върху вземането от 209,97лв. , считано от подаване на исковата молба 22.01.2024г. до датата на извършеното плащане 21.02.2024г.

В дадения срок другата страна „Кредито" ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника си, депозира отговор на молбата. Искането е намерено за неоснователно, като се въвеждат следните възражения:

-искането за присъждане на законна лихва е само върху първоначално заявения , но не и върху увеличения размер. Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на молбата по чл.214, ал.1, изр.3, предл.1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва върху увеличената част. Ето защо в Решение № 60141/25.11.

2021 на ВКС, ТК, Първо отделение се приема, че при увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, моментът от който следва да се присъди законната лихва върху увеличения размер е от датата на подаване на молбата по чл.214, ал.1, изр.3, пр.1 ГПК за увеличаването на иска.;

-искът е отхвърлен, респективно не се дължи обезщетение за забава;

Подадената молба на ищеца, въпреки, че е за допълване на съдебния акт, цели именно постановяване на диспозитив съгласно формираната воля в мотивната част, която хипотеза следва да се квалифицира като искане за поправка на очевидна фактическа грешка. Според нормата на чл.247 ГПК поправянето на очевидна фактическа грешка може да стане по почин на съда или на която и да било от страните без ограничение със срок.

Съдът прецени, че не е необходимо въпроса относно допуснатата грешка да се разглежда в открито заседание с призоваване на страните. Поради това и по аргумент за противното от чл. 247, ал.3 от ГПК разгледа въпроса в закрито заседание, в което, след като обсъди същата, поотделно и в съвкупност с данните по делото и становищата на страните, 1 намери за установено следното:

В Решение№ 979/27.11.2024г. постановено по гр.д№ 248/2024г-. по описа на РС Добрич съдът се е произнесъл в мотивната част относно претенцията за обезщетение за забава, като е приел, че тъй като плащането на главното задължение е станало след предявяване на иска, ответникът дължи заплащане и на законната лихва върху главницата, която на основание чл. 162 ГПК и след извършване на изчисления с онлайн калкулатор на НАП, за периода 17.01.2024г./датата на пощенското клеймо на исковата молба/ до 21.02.2024г./моментът на получаване СМС на телефона на ищеца съгласно неоспорената от него справка на л.42, съдът е определил в размер на 2,90 лева.

Очевидна фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, видно от мотивите към съдебното решение, и нейното външно изразяване в текста на самото съдебно решение, т.е. в неговия диспозитив /така решение № 168/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. № 580/2012 г., IV г.о./. В случая е налице очевидна фактическа грешка, тъй като съдът е формирал воля да присъди обезщетение за забава в размер на 2,90лв. В диспозитива на съдебния акт, обаче не е възпроизведено формираното решение на съдебния състав.

Според практиката на ВКС в решение №36 от 12.05.2014 г по търг.д.№1065/13 г на ВКС , I ГО , решение №265 от 08.01.2020 г по гр.д.№760/19 г на ВКС , III ГО , решение №10 от 12.02.2021 г по гр.д.№1298/20 г на ВКС , I ГО и др. , за да се направи валидно искане за присъждане законната лихва върху главницата, не е необходимо да се спазват изискванията на чл.214 ал.1 ГПК . Законът не създава ограничения и относно крайния момент на предявяване на това искане и то може да бъде направено при всяко положение на делото, включително и пред въззивния съд, разглеждащ спора по същество. Тези изводи следват и от акцесорния характер на вземането за лихва.

Воден от горните мотиви и на осн. чл.247 ал.1 от ГПК, Добричкият районен съд РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в Решение№

979/27.11.2024г. постановено по гр.д№ 248/2024г-. по описа на РС Добрич, като ОСЪЖДА „Кредито" ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на С. С. В. с ЕГН **********, обезщетение за забава в плащане на главното задължение в размер на 2,90лв. за периода 17.01.2024г./датата на пощенското клеймо на исковата молба/ до 21.02.2024г./датата на плащане на задължението/.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ОС Добрич на осн. чл.247 ал.4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________

2