Решение № 22 от 02.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Пловдив, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330104840 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЗАД срещу Община Пловдив. Твърди се, че на 09.08.2022г. в ***, при управление на л.а *** с рег.№ *** водачът М. П. реализирал ПТП в неравност на пътното платно - дупка, която не била обозначена и обезопасена, намираща се в дясно по посока на движение на автомобила в близост до тротоара.

Предните колела на МПС попаднали в дупката и бронята се ударила в бордюра, вследствие на което били причинени вреди на дясната предна част на л.а. – предна броня и кората под нея. Описани са подробно разходите за вредите по автомобила. Към датата на ПТП собственикът на увреденото МПС имал сключен договор за застраховка „Каско“ с ищеца в срока на застрахователно покритие, поради което при застрахователя била образувана щета и бил възложен ремонтът на МПС на сервиз. Определено е застрахователно обезщетение и са заплатени разходи в размер на 651,64 лв на сервиза, извършил ремонта. Сочат, че съгласно Закона за пътищата и като част от общинската пътна мрежа, пътят, на който се намира дупката, следва да бъде поддържан именно от общината. Същото задължение фигурирало и в ЗДвП, а именно поддържа и сигнализиране за препятствия по пътя, както и своевременното им отстраняване. Неизпълнението на тези задължения на ответника довело до настъпването на ПТП и вредите по автомобила. Твърди се, че с плащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата. Ответникът Община Пловдив отказала доброволно плащане, с оглед което моли за осъждането й да плати на ищеца сумата от 651,64 лв, представляваща изплатено 1 застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, в която се навеждат доводи за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Сочат, че твърденията на ищеца не отговарят на действителността и не е налице причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП. Сочи се, че не е приложен протокол за ПТП, както и че в редица случаи ремонтни дейности по пътното платно се извършват от други субекти със или без разрешение по повод дейности, свързани с водоснабдяване, канализация, ел-снабдяване, доставка на информационни услуги и др. Сочи, че липсва съпричастност на Община Пловдив в така извършените изменения на пътя. Излага твърдения за съпричиняване вредите от водача на МПС, като след указания от съда се уточнява, че възражението е във връзка с обстоятелството, че водачът се е движил с несъобразена скорост. Моли да се отхвърли искът или да бъде намалена претенцията. Претендира разноски.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Основателността на иска зависи от следния фактическия състав: наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увреденото МПС; плащане на застрахователно обезщетение като предпоставка за встъпване в правата на застрахования; противоправно поведение на служители/изпълнители на Община Пловдив, довело до наличие на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно; настъпил вредоносен резултат – реализирано ПТП и вреди по процесния автомобила в определен размер; причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Вината се предполага.

Съдът приема за установени възникването на застрахователното правоотношение и плащането на застрахователното обезщетение като факти, обявени за безспорни между страните. Размерът на платеното се установява от представеното платежно нареждане, а именно платено е обезщетение в размер на 651,64 лв. С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът е встъпил в правата на увреденото лице и за него е възникнало право да претендира сумата от ответника.

Вредоносният резултат се установява от съвкупния анализ на представения доказателствен материал. Установява се от приложените от застрахователя документи (огледа на щетите, опис –заключение по щета, декларацията на водача, заявлението до застрахователя и последвалата кореспонденция по електронна поща), че собственият лек автомобил на застрахования М. П. – ***, с рег. №***, е получил увреждания в областта на предната броня, при движение по ул. ***, на 09.08.2022г. Това се потвърждава както от разпита на М. П. като свидетел пред настоящия съд, така и от заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза (по повод причинените на автомобила вреди и техния размер – чиято пазарна 2 стойност надвишава процесната сума). Датата на ПТП се установява от свидетелските показания и подаденото заявление до застрахователя от 10.08.2022г., за което свидетелят сочи, че подал на следващия ПТП ден.

Свидетелят е посочил мястото на ПТП в декларация и в кореспонденция със застрахователя, като заявените с тези частни документи факти се потвърждават от свидетеля пред съда. В случая тези частни документи допринасят за изясняване на фактите в съвкупната им преценка със свидетелските показания. От писмените доказателства и от свидетелските показания се установява още, че при движение в посочения участък, водачът при разминаване с друго МПС, се отклонил в дясно между две паркирани коли и пропаднал в дупка, като последвал удар и били причинени щети по предната броня. Свидетелят сочи, че няма от какво друга да са настъпили.

Съдът цени цитираните доказателства като обективни и съответстващи си, вкл. заключението на САТЕ като компетентно и мотивирано изготвено.

Въз основа на тях механизмът на ПТП е установен по безспорен начин, като при движение по ул. ***, на 09.08.2022г.“, свидетелят П. попаднал с управляваното от него МПС – *** в дупка, намираща се в дясната част на пътното платно по посока на движението. Били причинени вреди по предната броня, чиято пазарна стойност е в размер на 814 лв.

На следващо място, установява се и противоправно действие/бездействие от страна на служители/изпълнители на Община Пловдив, което е довело до увреждането. Както се посочи по-горе, от свидетелските показания, подкрепени от писмените доказателства (декларацията за ПТП) и заключението на САТЕ за механизма на ПТП, се установява наличието на дупка в дясно на посоката на движение на автомобила в участъка от пътя до *** на ул. *** в гр. Пловдив. За безспорно бе обявено обстоятелството, че този път е общински и се стопанисва от Община Пловдив.

Следователно, Община Пловдив е имала задължение като лице, стопанисващо процесния общински път, да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него (каквито са именно дупките на пътното платно) и да ги отстранява във възможно найкратък срок (по арг. от чл. 167 от ЗДвП). Това задължение би могло да бъде изпълнено чрез служителите на общината или чрез външни изпълнители, на които да бъде възложен ремонтът на пътя. За ответната община е изпълнен съставът на чл.49 ЗЗД по отношение на легитимирания да отговаря по иска субект. Именно тя е възложител на работата по поддръжка и ремонт на пътните настилки на стопанисваните от нея пътища, вкл. процесния, и носи обективна отговорност за бездействието на тези свои служители или изпълнители, които не са изпълнили работата по обезопасяване на пътя, отстраняване на неравностите и сигнализиране за тях. Противоправното поведение се изразява в това бездействие, обратно на дължимото поведение за активни действия по обезопасяване и поддържане на пътя, резултат от което е наличието на процесната дупка. Съгласно Постановление № 17/1963 г. на Пленума на Върховния съд отговорността е за този, който е възложил работата, т.е. за община Пловдив (по арг. от чл. 49 от ЗЗД). Вината се предполага, като в случая отговорността е свързана с носене на риска от възложената работа.

3

Причинната връзка между противоправното бездействие, изразяващо се в наличието на дупка на пътното платно, и настъпилото ПТП се установява от свидетелските показания. Според свидетеля, именно след попадане в дупката, имало удар и настъпили щетите по предната броня, които нямало от какво друго да настъпят, а автомобилът бил технически поддържан. Съществува причинна връзка и между механизма на ПТП и причинените по лекия автомобил вреди, което се установява от заключението по САТЕ.

Възраженията на ответника, че вещото лице отговаря със степен на вероятност, са неоснователни. Задачата на вещото лице всякога е да каже дали при такъв механизъм на ПТП, могат да настъпят подобни вреди, но не и да отговори дали конкретно са настъпили. Това е работа на съда, който след преценка на доказателствата да отговори реализирала ли се е конкретно принципната възможност за причинна връзка между ПТП и вредите. В случая такава връзка е налице и конкретно, видно от показанията на свидетеля и липсата на установени по делото други фактори, които да са причинили вредите по предната броня, вместо процесната дупка. Ако дупката на общинския път беше отремонтирана навреме, нямаше да се стигне до процесния инцидент и за увреденото лице нямаше да настъпят негативни последици, нито застрахователят щеше да бъде длъжен да заплаща застрахователно обезщетение. Поради което съдът намира, че е налице причинно-следствената връзка между противоправното действие/бездействие от страна на служители/изпълнители на община Пловдив и вредите.

Въведеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на произшествието от водача на лекия автомобил е допустимо, подадено в преклузивния срок, но разгледано по същество се явява неоснователно. За него не са ангажирани доказателства и не се установява виновно неизпълнение от водача на лекия автомобил на правилата за движение. Не се установява М. П. да не е съобразил скоростта си с атмосферните условия и състоянието на пътя, каквото е изискването на чл.

20, ал. 2 от ЗДвП. Разпитан като свидетел, същият твърди, че се е движел с 10-15 км/ч и времето е било слънчево, ясно и сухо.Посочената скорост не е в нарушение правилата за движение, тя е съобразена с тесния характер на улицата, като не се установява да е имало някакви други особени атмосферни или други пътни условия, които да са налагали по-ниска скорост.

Единственото такова условие била процесната дупка, за която обаче водачът не е бил длъжен да знае и да предвиди нейното избягване, след като ответникът не доказва да е била обозначена, нито обезопасена.

Възраженията за липса на протокол от ПТП, са неоснователни. Липсата на такъв протокол не е препятствие настъпването на ПТП и вредите от него да се установят пред съда със всички доказателствени средства. Това беше сторено. Неоснователни са и възраженията, че има и трети лица, които извършват неразрешени дейности по пътя, свързани с водоснабдяване и др., и че Общината не е съпричастна към възникването на дупката. Независимо какво е причинило дупката – дали дейност на трети субекти или обективни обстоятелства, задължението на ответната община е по поддържане на пътя и отстраняване на препятствията по него, поради което и тези възражения не могат да освободят ответника от отговорност за бездействието му.

В обобщение, исковата претенция е доказана по основание и размер в 4 цялост, като на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва за забава от подаване на исковата молба до заплащането на сумата като законна последица от уважаването на иска.

С оглед на гореизложените изводи и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да му бъдат възстановени следните разноски: 50 лв. за заплатена държавна такса, 400 лв. за заплатен адвокатски хонорар, 150 лв. за депозит за вещо лице по САТЕ, както и 12 лв. за банкови такси за извършените преводи за такса и депозити. Общият размер на разноските възлиза на 612 лв., които следва да се присъдят в тежест на ответника с оглед изхода на делото.