Решение № 200 от 25.10.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Свиленград, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200550 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0351-000318 от 02.08.2023 година на Началник РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на

М.

А.

М. с

ЕГН

********** от

***************************************************, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 57, област Хасково, чрез адвокат Д. Т., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят М. А. М. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен - издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със закона.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М. А. М., се явява, 1 заедно с адвокат Д. Т., която пледира за отмяна на обжалвания акт поради допуснато процесуално нарушение – липсвал подпис в Акта на свидетеля и тъй като бил издаден в противоречие с материалния закон – липсвал субективният елемент от състава на нарушението.

В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково , редовно призован, не изпраща представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 13.06.2023 година около 09.00 часа свидетелите Г. М. Д. и А. М. Ш.

(служители на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково) при изпълнение на служебните си задължения се намират в град Свиленград, област Хасково, на улица „Д-р Страшимир Дочков”, където до МБАЛ – Свиленград спират за проверка движещото се в посока село Пъстрогор МПС – лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с държавен регистрационен № *********, управляван от жалбоподателя М. М.. При проверката и след извършена справка чрез служебния таблет и чрез служител на РУ – Свиленград полицейските служители констатират, че лекият автомобил не е собственост жалбоподателя М. и че МПС е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 26.05.2023 година, тъй като в двумесечен срок от придобиване собствеността на лекия автомобил не е регистриран.

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Г. М. Д. – Старши полицай в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя в присъствието на свидетеля Ш., 2 против жалбоподателя М. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия АД и с бланков № 025480.

След запознаване със съдържанието на процесния АУАН, той е подписан от актосъставителя Д. и от нарушителя М.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързани с управлението на МПС с прекратена регистрация (, т.е. не е регистрирано по надлежния ред), както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя нарушителя М. М., който сочи, че няма възражения против констатациите в Акта, което вписва в съответната графа.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Образувана е преписка с № 2836/2023 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК (в този смисъл е и Докладна записка, изготвена от Инспектор Желязко Пачов) .

С Постановление от 20.07.2023 година, Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград: Милена Славова, отказва да образува Досъдебно производство (ДП) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление). В Постановлението е посочено, че липсва субективният елемент от състава на престъплението. Постановлението от дата 20.07.2023 година, ведно с материалите по преписката, са изпратени от Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград на РУ – Свиленград по компетентност за вземане на отношение относно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М. М. и документите са получени на дата 20.07.2023 година.

След получаване на Прокурорската преписка и с езиран надлежно с така съставения АУАН, Началникът на РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 23-0351-000318 от 02.08.2023 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации , изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушени ето, дадена от контролния орган - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и налага на жалбоподателя М. административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и са отнети 10 контролни 3 точки. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 24.08.2023 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана (в този смисъл е и отбелязаното в Справката за нарушител/водач и в Картона на НП). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приет ите по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР и Заповед № 1253з-160 от 30.05.2022 година на Директора на ОДМВР - Хасково, вземайки предвид факта, че Г. М. Д. заема длъжността „Старши полицай в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково ” и от Писмо с рег.№ 351000-6634 от 15.09.2023 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че М. има наложени множество санкция с влезли в сила НП и Фишове за нарушения на ЗДвП.

По делото е допуснато и разпитано в процесуалното качество на свидетел лицето А.Д.П., което пред настоящия състав удостовери, че е присъствал когато жалбоподателят М. е взел да ползва лекия автомобил от свой познат Е., който не го е уведомил, че МПС е с прекратена регистрация, като му е казал, че всички по отношение на автомобила е наред.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 16.10.2023 година свидетели – Г. М. Д. и А. М. Ш.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и 4 правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г. М. Д. и А. М. Ш., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на посочените свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители в РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от

Административнонаказателната преписка

(АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – Ш., е и свидетел, присъствал при извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че управлява 5

МПС с прекратена регистрация (, т.е. не е регистрирано по надлежния ред).

Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Съдът дава вяра и на другите налични по делото документи, тъй като те не са в противоречие с кредитираните такива.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля П., тъй като не са в противоречие с другите събрани по делото доказателства.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.