Решение № 167 от 18.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Варна, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100501811 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се развива по въззивна жалба с вх. № 60914/07.07.2025г. от Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „В.“, № 2, чрез прокурор при ВРП Е. К. срещу решение № 2372/03.06.2025г. по гр.д. № ********** н а 31-ви състав на ВРС, в частта, в която ПРБ е осъдена на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Б. Й. К.

ЕГН********** от гр.Варна, ул.“В.П.“ №42А сумата 850.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК за което е образувано и водено ДП №******г. на сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР Варна производството по което е било прекратено поради недоказаност заедно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда08.08.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 54.88лв. лихва за забава върху тази главница, за времето от 22.02.2024г. до 08.08.2024г.; в частта, в която на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРБ е осъдена да заплати на Б. Й. К. ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“В.П.“ №42А сумата 320.60лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК за което е образувано и водено ДП №******г. на с-р „Пътна полиция“ ОД на МВР Варна производството по което е било прекратено поради недоказаност; в частта, в която на осн. чл.78, от ГПК е осъдена да заплати на Б. Й. К. ЕГН********** от гр.Варна, ул.“В.П.“ №42А сумата 438.82лв. сторени по делото разноски, както и да заплати по бюджета на съдебната 1 власт, по сметка на РС Варна сумата от 10.00лв. държавна такса.

Съдът е постановил решението си, като е възприел съществуващата практика на ВКС, че следва да се тълкува разширително нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и е достатъчно за основателността на претенцията, ищецът да има качеството на „уличен“, а не непременно „обвиняем“. Налице е съдебна практика и в обратния смисъл, цитирайки решение № 50047/10.03.2023г. по гр.д. № 3092/2022г. на ВКС, Четвърто ГО, с което е прието, че ПРБ не следва да носи отговорност по ЗОДОВ, ако срещу ищеца не е повдигнато обвинение по реда на НПК. Законодателят е изоставил фигурата на „уличен“, а е оставил единствено фигурата на „обвиняем, поради което няма законово основание за широко тълкуване на понятието „обвиняем“. „Уличен“ не съответства на правната оценка на случая. Освен това ВРС е посочил, че ДП № ******г. на ОД на МВР е било прекратено поради недоказаност, което е невярно. Прекратено е поради липсата на извършено деяние на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, както е посочено в Постановлението за прекратяване. Не е налице недоказаност на обвинението, понеже никога не е имало повдигнато обвинение. Ищецът би търпял вреди ако му бъде повдигнато незаконно обвинение, но не търпи такива ако е узнал за образуваното наказателно производство, по което би могло да му бъде повдигнато обвинение Моли се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете срещу ПРБ бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Б. Й. К. ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“В.П.“ №42А, чрез адв. Я. Я.. С него се оспорва въззивната жалба, като неоснователна, предвид другото застъпено от ВКС становище, обективирано в Решение № 50084/30.05.2022г. по гр.д. № 1961/2022г. на ВКС, Трето ГО, както и определение № 2462/21.05.2024г. на ВКС по гр.д. № 4195/2023г., Трето ГО и определение № 1952/16.04.2025г. по гр.д. № 478/2024г. на ВКС, Трето ГО.

Моли се за отхвърляне на процесната въззивна жалба.

Подадена е и въззивна жалба вх. № 64172/17.07.2025г. от Б. Й. К. ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“В.П.“ №42А, чрез адв. Я. Я. срещу решение № 2372/03.06.2025г. по гр.д. № ********** на 31-ви състав на ВРС, в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция насочена против Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „В.“, № 2, с правно осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да бъде осъдена да му заплати разликата над присъдените 850.00лв. до 1500.00лв., или сумата от 650.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК за което е образувано и водено ДП №******г. на сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР Варна производството по което е било прекратено поради недоказаност заедно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда- 08.08.2024г. до окончателното й изплащане, както и разликата над присъдените 54.88лв. до 96.85лв. или сумата от 41.97лв., представляваща лихва за забава върху посочената като разлика сума от 650.00лв., за времето от 22.02.2024г. до 08.08.2024г., на осн. чл. 76 от ЗЗД.

Решението е неправилно и необосновано в обжалваните части. Правилно е прието, че 2 искът е доказан по основанието си, но определеният от съда размер е несправедлив и занижен.

Моли се решението на ВРС в обжалваните части да бъде отменено и постановено друго, с което исковите претенции бъдат уважени до посочения от него размер.

В срока за писмен отговор, такъв не е постъпил от Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „В.“, № 2.

ВОС прецени следното:

В исковата си молба ищецът Б. Й. К. излага, че на 24.11.2023г. около 22.40ч. при движение с лек автомобил „М.***", с peг.№******, в гр.Варна, по бул. „П.", до хотел „М." бил спрян за рутинна проверка от автопатрул на КАТ. Направен му бил тест за алкохол с уред „Дрегер 7510", с фабр. № 0167, който бил отрицателен. Направен му бил и тест за наркотици с техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000", с фабр. № ARBB-0042, като при направената проба със слюнка уредът отчел наличие на наркотични вещества или техни аналози, а именно: кокаин, отразени и запаметени в проба № 489 на апарата. Той изразил веднага несъгласие с резултата от теста и поискал да му бъде взета кръвна проба, поради което му бил издаден от служителите на КАТ талон за медицинско изследване с № 0155316 и бил отведен до Военномедицинска академия за вземане на същата. След като му била взета проба, той бил задържан в сградата на Трето Районно управление при ОД на МВР - Варна за 24 часа. Съставен му бил акт № 1136193/24.11.2023г. за това, че като водач на лек автомобил е управлявал последния под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000", с фабр. № ARBB- 0042, проба № 498, който отчел положителна проба за употреба на кокаин. Иззето било като доказателство СУМПС №*****, СРМПС № ****** и 2бр. регистрационни табели с номера ******. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0819-001489 от 24.11.2023г., му била наложена принудителна административна мярка с правно основание чл.171, т.2а, б.„б" от ЗДВП прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като на основание чл.172, ал.4 ЗДвП са били отнети и СРМПС № ****** и 2бр. регистрационни табели с номера ******. Образувано е било ДП №******г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР Варна за престъпление по чл.343б, ал.3 НК.

С Постановление за прекратяване на наказателно производство № ********г. от 08.02.2024г. по ДП №******г., след като било установено, че с протокола за съдебно химическа експертиза за установяване на наркотични вещества и техните аналози № ********г. на специализирана Химикотоксилогична лаборатория към Военномедицинска академия при МБАЛ –Варна, не са открити наличие на наркотични вещества и техни метаболити в предоставената за изследване кръвна проба на ищеца, е било прието, че не е осъществен съставът на престъпление по чл.343б, ал.3 НК както от обективна, така и от субективна страна и ВРП е прекратено наказателното производство по ДП №******г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР Варна. Едва на 29.02.2024г., малко повече от три месеца след отнемане на СРМПС част II с peг. № ******, издадено за лек автомобил „М.***", с peг.

№ ****** и 2 броя табели с регистрационен номер ******, същите са му били върнати.

3

В продължение на 3 месеца и 5 дни той е бил в невъзможност да шофира собственият си лек автомобил, а работа му била свързана с ежегодно използване и това затруднило изключително придвижването му. За месеците от отнемане на СУМПС, се е наложило Б. К. да полза таксита, градски транспорт, да ангажира приятели, които разполагат с автомобили и имат възможност да го откарат до конкретно място, както й да върви пеша. През времето, когато бил лишен от възможността да управлява автомобил, баба му, която живеела в гр.К., била болна и се наложило поне веднъж седмично да я посещава с баща си, който не бил шофьор и разчитал изцяло на него за транспорта, за да й занесат храна и лекарства, за което постоянно ангажирал приятели, които да го откарат до там или ползвали автобус. Това допълнително го натоварвало много психически, чувствал се в безизходица и постоянно изпитвал вина за случилото се. След образуваното ДП изживял силен стрес, още повече, че не бил употребил никакви наркотици, а тестът му се оказал с положителен резултат. В следствие на този фалшив положителен резултат бил задържан в ареста за срок до 24 часа и му бил извършен полицейски обиск. В ареста той се чувствал много зле, било му студено през цялата нощ, не можел да спи, боляла го много главата. След като изтекло 24-часовото му задържане, дни наред бил силно разтревожен, оплаквал се от сърцебиене и главоболие.

Изпитвал срам от хората, спрял да се храни, не можел да си намери място. Опитал се да обясни на семейството си, че той не е взимал наркотици и не е наркоман, но постоянно имал чувството, че хората не му вярват и го гледат със съмнение. През целият процес до получаване на окончателното решение на прокурора, той трябвало да понесе много горчивина от неразбирането на тези органи, че не е виновен. През целия процес, същият е бил притеснен, уплашен, психически разстроен и в състояние на стрес, поради дискредитиране на доброто му име в обществото. Често сънувал кошмарни сънища, в които отново изживявал случилото се и се събуждал. Чувствал се безперспективен и обезнадежден, с голямо напрежение и тревожност, депресия и непреодолим страх, нервност и отчаяние, поради възможността да бъде осъден без вина. Ежедневно ищецът проверявал дали са излезли резултатите от кръвната проба, като в началото на декември 2023г. получил неофициално информация от Военномедицинска академия, че резултатите са излезли и тестът за наркотични вещества е отрицателен. В тази връзка депозирал на 08.12.2023г. молба до ВРП с искане да се укаже на съответните органи да ускорят процедурата по получаване на резултат от кръвната проба по досъдебното производство, тъй като от една страна бил много затруднен от невъзможността да използва личния си автомобил, който ежедневно му бил нужен при изпълнение на работата му, а от друга страна липсата на краен акт в досъдебното производство го натоварвало много психически, постоянно бил напрегнат и подложен на стрес.

С образуваното срещу него досъдебно производство са били накърнени моралните и нравствените му ценности, както и социалното му общуване, било унизено човешкото му достойнство, преживяванията и чувствата му, вследствие несправедливо повдигнатото му обвинение и множеството обяснения, които е трябвало да дава. Всичко това било крайно негативно за него, разстройващо психичното му състояние, отнело спокойствието му и нормалния му сън. Започнал да получава паник атаки, притеснявал се винаги, като видел 4 полиция. Вредите, които понесъл се изразяват в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото, като същите се явяват пряка, непосредствена последица от незаконосъобразното поведение от страна на ВРП, лишила го от право да управлява личния си автомобил за периода от 24.11.2023г. до 29.02.2024г. и задържането му под стража за 24 часа.